Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Post Office, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Марин Загорчев, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis(2014)
Издание:
Чарлз Буковски. Поща
Charles Bukowski
Post Office
Copyright © 1971 by Charles Bukowski
Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.
Превод © Марин Загорчев
Художествено оформление © ФАМА & Z Design
© ФАМА 2013
ISBN 978-954-597-475-5
Редактор: Мария Коева
Технически: редактор Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Предпечат: Николай Дъбов
Формат 60/90/16
печ. коли 14.25
ИК ФАМА
Печат СИМОЛИНИ
Цена 14.00 лв.
История
- —Добавяне
12.
Любимецът на Павето беше Матю Батълс. Батълс никога не идваше с омачкана риза. Всичко, което носеше, беше ново, изглеждаше ново. Обувките, ризите, панталоните, фуражката. Патъците му лъщяха и никоя от дрехите му не изглеждаше да е прана дори веднъж. Дори малко да се нацапаше някоя риза или панталон, той ги хвърляше.
Когато Матю минеше, Павето често казваше:
— Ето, това е пощальон!
И беше искрен. Очите му проблясваха влюбено.
Матю заставаше до сортировъчния шкаф изпъчен и чист, вчесан и наспан, с триумфално лъснати обувки, и сортираше писмата с хъс.
— Ти си истински пощальон, Матю!
— Благодаря, господин Джонстън.
Една сутрин в пет влязох и седнах да чакам Павето. Изглеждаше малко оклюман с червената си риза.
Мото седеше до мен. Каза ми:
— Вчера отведоха Матю.
— Отвели го?
— Да, крадял от пощата. Отварял писмата до храма на Некалейла и свивал даренията. След петнайсет години служба.
— Как го хванаха, как са открили?
— Дъртофелниците. Бабките пращали на Некалейла пликове с банкноти и не получавали благодарствени бележки или изобщо някакъв отговор. Некалейла казал на ченгетата и те поставили Матю под наблюдение. Хванали го около бара, отварял писмата и вадел парите.
— Хайде, бе!
— Сериозно. Пипнаха го посред бял ден.
Облегнах се назад.
Некалейла бе построил този голям храм и го беше боядисал в зелено, от което ти иде да драйфаш. Предполагам, защото му напомняше за цвета на парите. Държеше 30–40 души, които не правеха нищо друго, освен да отварят пликовете, да вадят чековете и банкнотите, да записват сумата, името на дарителя, датата на получаване и така нататък. Други пък пращаха книги и брошури, писани от самия Некалейла, на стената имаше негова снимка, голяма снимка на Н. със свещеническо расо и брада, а също картина на Н., и тя много голяма, на стената на офиса, да бди.
Некалейла твърдеше, че веднъж, като ходел през пустинята, срещнал Исус Христос и Исус Христос му казал всичко. Седнали на един камък и И.Хр. му разкрил тайните. Обаче той ги предаваше само на онези, които можеха да си го позволят. Освен това имаше служба всяка неделя. Помощниците му, също негови последователи, се регистрираха на влизане и излизане от храма.
Представете си, Матю да се опита да надхитри Некалейла, който е срещнал Христос в пустинята!
— Някой каза ли на Павето? — попитах.
— Шегуваш ли се?
Седяхме така около час. Пратиха един резервен да разнесе писмата на Матю. Другите резервни раздавачи също получиха задачи. Седях сам зад Павето. По едно време станах и отидох при бюрото му.
— Господин Джонстън?
— Да, Чинаски?
— Къде е Матю днес? Болен ли е?
Той наведе глава. Погледна листа, който държеше, и се престори, че чете. Върнах се и пак седнах.
В 7.00 Павето се обърна:
— Днес нямам нищо за теб, Чинаски.
Станах и тръгнах към вратата. На вратата спрях.
— Довиждане, господин Джонстън. Приятен ден.
Не отговори. Отидох в магазина за алкохол и си купих четвърт литър „Гранд дад“ за закуска.