Чарлс Буковски
Поща (88)

5.

Установих, че единственият начин да се спася от пристъпите на световъртеж, е, като от време на време ставам и се разхождам.

Фацио, тогавашният отговорник, ме видя, когато отивах до един от малкото вече автомати за вода.

— Слушай, Чинаски, всеки път, когато те видя, ти се разхождаш!

— Това е нищо. Всеки път, когато аз те видя, ти се разхождаш.

— Да, ама за мен е задължение. Да се разхождам, е част от работата ми. Длъжен съм да го правя.

— Виж какво, то е част и от моята работа. Трябва да се разхождам. Ако остана още малко да седя на онова столче, ще скоча върху някой шкаф и ще почна да свиркам „Дикси“ през гъза или „Дечицата на мама обичат да месят хляб“ през предното ми отверстие.

— Добре, Чинаски. Забрави.