Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Post Office, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Марин Загорчев, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis(2014)
Издание:
Чарлз Буковски. Поща
Charles Bukowski
Post Office
Copyright © 1971 by Charles Bukowski
Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.
Превод © Марин Загорчев
Художествено оформление © ФАМА & Z Design
© ФАМА 2013
ISBN 978-954-597-475-5
Редактор: Мария Коева
Технически: редактор Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Предпечат: Николай Дъбов
Формат 60/90/16
печ. коли 14.25
ИК ФАМА
Печат СИМОЛИНИ
Цена 14.00 лв.
История
- —Добавяне
4.
Един ден дойдоха някакви типове и отнесоха половината автомати за вода.
— Хей, вижте! Какво правят, по дяволите? — извиках аз.
Никой не ми обърна внимание.
Бях в района за третокласна поща. Отидох при един от колегите.
— Гледай! — казах му. — Вземат ни водата!
Той погледна за миг автомата за вода, после продължи да сортира рекламни листовки.
Опитах с другите сортировачи. Те също не проявиха интерес. Не ги разбирах.
После, с голямо закъснение, дойде той — Паркър Андерсън. Паркър спеше в стара таратайка и се къпеше, бръснеше и ходеше да сере в една бензиностанция, където държаха тоалетната отключена. Беше се опитал да върти далавери, но не му се получи. Затова дойде в централната поща, влезе в профсъюза, ходеше на всичките им сбирки и стана активист. Скоро го направиха синдикален представител, а по-късно го избраха за заместник-председател.
— Какво има, Ханк? Знам, че нямаш нужда от мен, за да се справиш с тия отговорници!
— Айде без четки, пич. Плащам на профсъюза от дванайсет години и досега не съм поискал нищо.
— Хубаво, какъв е проблемът?
— Автоматите за вода.
— Автоматите за вода са проблем?
— Не, по дяволите, автоматите за вода са си наред. Проблемът е в това, което правят с тях. Гледай.
— Да гледам ли? Къде?
— Там!
— Не виждам нищо.
— Точно от това се жалвам. Тук имаше автомати за вода.
— Махнали са ги, значи. И какво от това?
— Слушай, Паркър, нямам нищо против да вземат един. Обаче те махат всеки втори автомат за вода в сградата. Ако не ги спрем сега, скоро ще почнат да затварят всеки втори кенеф… и после какво ще направят, не знам…
— Добре. Какво искаш от мен?
— Искам да си размърдаш задника и да разбереш защо махат автоматите за вода.
— Добре, ще проверя утре.
— Гледай наистина да провериш. Дванайсет години профсъюзни вноски — това са триста и дванайсет долара.
На другия ден трябваше да издирвам Паркър. Не беше проверил. Нито на следващия, нито на по-следващия ден. Казах му, че ми е писнало да чакам. Дадох му още един ден.
На следващия дойде в барчето.
— Готово, Чинаски, разбрах какво става.
— Да?
— Тази сграда е строена през 1912-а…
— 1912-а? Това е преди един век! Нищо чудно, че прилича на германски бардак!
— Млъкни малко. Така, през 1912 година, когато е строена сградата, договорът е включвал определен брой автомати за вода. От централата направили проверка и установили, че има инсталирани два пъти повече, отколкото е предвидено в първоначалния договор.
— Аха, добре, но лошо ли е да има два пъти повече автомати? Сортировачите изпиват едно и също количество вода.
— Така е. Обаче автоматите стърчат малко напред. Пречат да се минава.
— Е, и?
— Добре. Да предположим, че служител, който познава опитен адвокат, се нарани на някой от тези автомати за вода. Примерно да бъде притиснат в автомата от ръчна количка, натоварена със списания.
— Сега разбирам. Автоматът не трябва да е там. Пострадалият може да съди пощите за престъпна небрежност.
— Именно!
— Добре. Благодаря, Паркър.
— Моля.
Ако го беше съчинил, историята със сигурност си струваше 312-те долара. Чел съм много по-слаби в „Плейбой“.