Чарлс Буковски
Поща (85)

2.

Влязох при съветника. Еди Бийвър седеше зад бюрото си. Другите сортировачи го наричаха „Хилавия бобър“. Имаше остра глава, остър нос, остра брадичка. Всичко му беше остро. Включително поведението.

— Седнете, Чинаски.

Бийвър държеше някакви документи. Четеше ги.

— Чинаски, трябвали са ти двайсет и осем минути, за да сортираш табла с норматив двайсет и три.

— Ох, стига с тези глупости. Уморен съм.

— Какво?

— Казах, стига с глупостите! Дайте да подпиша и да си ходя. Не искам да слушам.

— Моята работа е да ви съветвам, Чинаски!

Въздъхнах:

— Добре, хайде. Да чуем.

— Ние имаме производствен план и трябва да го изпълняваме, Чинаски.

— Аха.

— И когато вие изоставате от норматива, това означава, че някой друг трябва да сортира писмата ви. Това означава извънреден труд.

— Искате да кажете, че аз съм виновен за тези три и половина часа допълнителен труд, които ни налагате всяка нощ?

— Вижте, факт е, че сте се забавили двайсет и осем минути, за да сортирате табла, която трябва да се сортира за двайсет и три минути. Това е единственото, което обсъждаме.

— Знаете много добре каква е истината. Всички табли са дълги по шейсет сантиметра. Но в някои има по три, дори четири пъти повече писма, отколкото в други. Повечето сортировачи вземат така наречените „лесни“ табли. На мен ми е все едно. Някой трябва да сортира и трудните. Обаче единственото, което знаете вие, е, че всяка табла е дълга шейсет сантиметра и трябва да се сортира за двайсет и три минути. Обаче ние не пъхаме табли в тия шкафове, а писма.

— Не, не, това е проверено и доказано!

— Може би. Макар че се съмнявам. Обаче, ако ще оценявате нечия скорост на работа, не го правете по една табла. Дори Бейб Рут понякога пропуска топка. Оценявайте по десет табли или по работата, която вършим за една смяна. Вие използвате това, за да прецаквате всеки, който ви боде в очите.

— Добре, Чинаски, каза каквото имаше да кажеш. Сега АЗ ти казвам: сортирал си таблата за двайсет и осем минути. За нас това има значение. СЕГА, ако втори път те хванат да се мотаеш, ще бъдеш привикан за ИНТЕНЗИВЕН ИНСТРУКТАЖ!

— Добре, може ли само още един въпрос?

— Може.

— Да предположим, че взема лесна табла. От време на време ми се случва. Понякога завършвам таблата за пет или за осем минути. Да речем, че съм я сортирал за осем. Според вашия проверен и доказан стандарт така съм спестил на службата петнайсет минути. Мога ли в такъв случай да използвам тези петнайсет минути, за да сляза в барчето, да си взема парче сладкиш със сладолед, да погледам телевизия и после да се кача.

— НЕ! ВЕДНАГА ЩОМ СВЪРШИШ ЕДНА ТАБЛА, ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕШ ДРУГА!

Подписах документ, че са ме инструктирали. Хилавия бобър ми написа извинителна бележка с часа, когато съм бил при него, и ме прати обратно на столчето да сортирам писма.