Чарлс Буковски
Поща (67)

5.

Имаше един мотел. Надвиснал над океана — беше построен над водата. Стар, но създаваше впечатление за класа. Взехме стая на първия етаж. Чувахме океана долу, чувахме вълните, подушвахме солената вода, осезавахме как вълните се плискат под нас нагоре-надолу, нагоре-надолу.

Аз не бързах — говорехме си и пиехме. После седнах до нея на дивана. Правехме някоя глупост, смеехме се, говорехме си и слушахме океана. Аз се съблякох, но нея я накарах да остане с дрехите. Занесох я в леглото и като я опипвах навсякъде, най-накрая я съблякох и й го вкарах. Бях адски надървен. Тя го пое майсторски.

Беше от най-добрите. Чувах водата, чувах вълните. Чувствах се, сякаш постигам оргазъм заедно с целия океан. Сякаш продължаваше, продължаваше. Накрая се свлякох от нея.

— Ох, Боже! — възкликнах. — Боже!

Не знам защо Бог винаги се намесва в тия работи.