Чарлс Буковски
Поща (65)

3.

Всяка вечер — едно и също. Карах по брега, търсейки къде да вечерям. Падах си по скъпи ресторанти без много хора. Бях развил нюх към такива места. Познавах ги още отвън. Невинаги беше възможно да вземеш маса с пряк изглед към океана — трябваше да чакаш. Но и от другите маси можеше да гледаш океана и луната и да се отдадеш на романтични мисли. Да се наслаждаваш на живота. Винаги поръчвах малка салата и голяма пържола. Сервитьорката се усмихваше сладко и заставаше до мен. Доста далеч бях стигнал за човек, който е работил в кланица, обикалял е нашир и надлъж с банда железничари, правил е кучешки бисквити, спал е по пейки в парковете, бачкал е за дребни пари в десетки градове из цялата страна.

След вечеря тръгвах да търся мотел. За това пак доста трябваше да обикалям. Първо спирах за уиски и бира. Избягвах мотели с телевизори. Имах нужда само от чисти чаршафи, горещ душ и спокойствие. Водех вълшебен живот. И не ми омръзваше.