Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Post Office, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 28гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2014)

Издание:

Чарлз Буковски. Поща

 

Charles Bukowski

Post Office

Copyright © 1971 by Charles Bukowski

Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.

 

Превод © Марин Загорчев

Художествено оформление © ФАМА & Z Design

© ФАМА 2013

ISBN 978-954-597-475-5

 

Редактор: Мария Коева

Технически: редактор Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Николай Дъбов

Формат 60/90/16

печ. коли 14.25

 

ИК ФАМА

Печат СИМОЛИНИ

 

Цена 14.00 лв.

История

  1. —Добавяне

7.

Докато работех в станция „Дорси“, чух неколцина от по-старите служители да бъзикат Грейстоун — Големия боздуган, задето си купил магнетофон, за да си учи схемите. Записвал ги в почивките и после си ги пускал да ги слуша. Наричаха го Големия боздуган по очевидни причини. Беше вкарал три жени в болница с туй чудо. Последно решил да чука отзад. Намерил си някакъв педал на име Картър. Дори него беше разпорил. Картър лежеше в болница в Бостън. Майтапеха се, че трябвало да го закарат чак там, защото по Западното крайбрежие нямало достатъчно конец да го зашият, след като Боздугана го изклатил. Вярно или не, реших да пробвам с магнетофон. Край на притесненията. Можех да го оставям включен, докато спя. Някъде бях чел, че човек може да учи подсъзнателно, насън. Това изглеждаше най-лесният начин. Купих си магнетофон и ролки.

Прочетох адресната схема и я записах. Легнах си с бира в ръка и пуснах записа да слушам.

— ТАКА, ХИГИНС СЕ ДЕЛИ НА „ХЪНТЪР“ 42, „МАРКЛИ“ 67, „ХЪДСЪН“ 71, „ЕВЪРГЛЕЙДС“ 84! СЕГА, СЛУШАЙ, СЛУШАЙ, ЧИНАСКИ, ПИТСФИЙЛД СЕ ДЕЛИ НА „АШГРОУВ“ 21, „СИМЪНС“ 33, „НИДЪЛС“ 46! СЛУШАЙ, ЧИНАСКИ, СЛУШАЙ, УЕСТХЕЙВЪН СЕ ДЕЛИ НА „ЕВЪРГРИЙН“ 11, „МАРКХАМ“ 24, „УДТРИЙ“ 55! ЧИНАСКИ, ВНИМАВАЙ, ЧИНАСКИ! ПАРЧБЛЕЙК СЕ ДЕЛИ…

Не се получаваше. Гласът ми ме приспиваше, не можех да издържа след третата бира.

След известно време престанах да пускам магнетофона и да уча адресни схеми. Само изпивах шестте големи бири и си лягах. Главата ми не го побираше. Дори се замислих да отида на психиатър. Представих си как ще протече срещата:

— Да, моето момче?

— Ами ето как стоят нещата.

— Разказвай. Искаш ли да легнеш на дивана?

— Не, благодаря. Ще заспя.

— Разказвай, ако обичаш.

— Ами нуждая се от тази работа.

— Нормално.

— Обаче, за да остана, трябва да науча още три адресни схеми и да взема изпита.

— Адресни схеми? Какви са тия адресни схеми?

— Това е, когато хората не пишат пощенския код. Някой трябва да сортира тези писма в зоните. Затова ни карат да учим списъци с адреси, след като сме работили цяла нощ.

— И?

— Не мога да задържа листа. Като го взема, изпада от ръката ми.

— Не можеш да научиш схемите?

— Не. Трябва да разпределя сто картончета в стъклен аквариум за осем минути с минимум деветдесет и пет процента точност, иначе изхвърчам. А работата ми трябва.

— Защо не можеш да научиш схемите?

— Точно затова съм тук. За да попитам вас. Може би не съм нормален. Обаче всички тези улици са разпределени по различни начини. Ето, погледнете.

Ще му подам шестте листа с адресната схема, защипани с телбод, напечатани от двете страни с дребен шрифт.

Той ще ги разгледа.

— И трябва да научиш всичко това?

— Да, докторе.

— Моето момче — ще каже, като ми връща листата, — не си ненормален, задето не искаш да назубриш всичко това. По-скоро бих те обявил за побъркан, ако искаше. Двайсет и пет долара.

Затова се анализирах сам и си спестих парите.

Обаче трябваше да направя нещо.

Един ден ми писна. Около 9.10 телефонирах в централата, отдел „Личен състав“.

— Госпожица Грейвс? Може ли да говоря с госпожица Грейвс?

— Ало.

Ето я. Кучката. Започнах да си лъскам бастуна, докато говорех с нея.

— Госпожице Грейвс, Чинаски се обажда. Преди време ви писах отговор за лошото ми полицейско досие. Помните ли ме?

— Помня ви, господин Чинаски.

— Взехте ли някакво решение?

— Още не. Ще ви уведомим.

— Добре. Но има един проблем.

— Да, господин Чинаски?

— В момента уча Ц1.

Замълчах.

— Да?

— Много е трудно. Почти невъзможно е да науча тази зона. Посвещавам цялото си свободно време на това, но напразно. Като се има предвид, че мога да бъда отстранен от пощенската служба всеки момент, не е честно да ме карате да уча адресни списъци.

— Добре, господин Чинаски. Ще се обадя в центъра за обучение и ще им кажа да ви освободят от ученето на схеми, докато вземем решение за вас.

— Благодаря, госпожице Грейвс.

— Приятен ден — отговори тя и затвори.

Наистина беше приятен ден. След като си го лъсках, докато говорех по телефона, почти реших да се престраша и да сляза в 309-и апартамент. Все пак реших да не рискувам. Направих си бекон с яйца и отпразнувах случая с още литър бира.