Чарлс Буковски
Поща (47)

5.

Не стигаха дванайсетчасовите нощни смени, ами и отговорниците, и другите сортировачи, и неспособността да дишаш в тази камара от плът, плюс застоялите манджи във „ведомствения“ стол.

Но върхът беше Ц1. Район „Център 1“. Адресната схема на моя участък бе нищо в сравнение с „Център 1“. Той обхващаше около една трета от улиците в града и всичките бяха разделени в номерирани зони. Живеех в един от най-големите градове на САЩ. Това бяха много улици. Освен това имаше Ц2. И Ц3. Трябваше да минеш всеки тест за 90 дни, от три опита, с успеваемост 95 процента или повече, 100 картончета в аквариума, за осем минути, а ако не се справиш, можеше да кандидатстваш за президент на „Дженерал мотърс“, както беше казал онзи тип. За тези, които минаваха, адресните схеми ставаха малко по-лесни — втория и третия път. Но дванайсетчасовите нощни смени и отменените почивни дни идваха в повече за мнозинството от колегите. От първоначалната група от сто и петдесет-двеста души вече бяха останали само седемнайсет-осемнайсет.

— Как очаквате да работя по дванайсет часа всяка нощ, да спя, да ям, да се къпя, да пътувам насам и обратно, да се пера, да плащам газта и наема, да сменям гумите, да правя всички тези неща и пак да уча зоните? — попитах един от инструкторите в учебната зала.

— Пробвай да не спиш — отговори той.

Погледнах го. Не се шегуваше. Проклетият глупак говореше съвсем сериозно.