Чарлс Буковски
Поща (46)

4.

Една нощ ме сложиха до Бучнър. Той не сортираше писма. Само седеше. И приказваше.

Една млада жена седна в края на редицата. Бучнър забуча:

— Да, курво! Искаш да ти го туря, нали? Това искаш, курво!

Продължих да сортирам писмата. Отговорникът мина наблизо. Бучнър мърмореше:

— И ти си в списъка, мамче! Ще ми паднеш, мръсницо! Въшлива кучка! Ще го духаш!

Отговорниците не закачаха Бучнър. Никой не закачаше Бучнър.

Чух го пак да нарежда:

— Ей, сладурано! Не ме кефи тоя поглед! В списъка си, мамче! На първо място в списъка! Ще ти пръсна задника! Хей, на тебе говоря! Чуваш ли?

Това преля чашата. Хвърлих писмата.

— Добре — казах му, — да свалим картите! Да свалим цялото шибано тесте! Тук ли искаш, или навън?

Погледнах Бучнър. Говореше на тавана — луд:

— Казах, че си на първо място в списъка! Ще те опъна аз тебе, как само ще те опъна!

„Уф — помислих си, — май прекалено се вживявам.“ Другите сортировачи седяха много тихо. Не ги обвинявам. Станах и отидох да пийна вода. Върнах се. Двайсет минути по-късно излязох за десетминутната почивка. Когато пак се върнах, отговорникът ме чакаше. Дебел негър около петдесетте. Разкрещя се:

— ЧИНАСКИ!

— Какво има, готин?

— Напусна работното си място два пъти за трийсет минути!

— Да, първия път станах да пия вода. Трийсет секунди. После излязох в почивка.

— Ами ако работеше на машина? Не можеш да ставаш от машината два пъти в рамките на трийсет минути!

Лицето му лъщеше от гняв. Поразително. Не го разбирах.

— ЩЕ ТИ ПИША ЗАБЕЛЕЖКА!

— Добре.

Седнах до Бучнър. Отговорникът дотича с докладната. Беше я надраскал набързо. Нищо не се четеше. Бил е толкова ядосан, че цялата беше в петна и драскулки.

Сгънах внимателно листчето и го прибрах в задния си джоб.

— Ще го убия тоя кучи син! — измърмори Бучнър.

— Ще ми се да го направиш, дебелако — отговорих. — Ще ми се да го направиш.