Чарлс Буковски
Поща (45)

3.

Извикаха ме в отдел „Личен състав“. Оставиха ме да чакам обичайните 45 минути или час и половина.

После:

— Господин Чинаски?

— Да.

— Заповядайте.

Мъжът ме заведе при едно бюро. Там седеше жена. Беше, така да се каже, секси, между трийсет и осем и трийсет и девет, но изглеждаше сякаш или отлага сексуалните си амбиции заради други неща, или ги пренебрегва.

— Седнете, господин Чинаски.

Седнах.

„Сладурано — помислих си, — мога да те чукам до припадък!“

— Господин Чинаски, чудехме се дали сте попълнили тази молба правилно.

— А?

— Става дума за полицейското ви досие.

Подаде ми лист. В очите й не личеше желание за секс.

Бях изброил десетина пиянски сбивания. По приблизителна преценка. Нямах представа за датите.

— Е? Посочили ли сте всичко? — попита тя.

— Ммм, да помисля…

Знаех какво иска. Искаше да кажа „да“ и тогава да ме пипне.

— Чакайте да помисля… хмм. Хмммм.

— Да?

— О, о! Боже!

— Какво?

— Бил съм пиян зад волана или съм карал пил. Преди около четири години. Не знам точната дата.

— И сте пропуснали да го запишете?

— Да, наистина. Мислех да го запиша, честно.

— Добре. Запишете го.

Записах го.

— Господин Чинаски. Това е ужасно досие. Искам да обясните всички тези арести и ако е възможно, да обосновете назначаването си при нас.

— Добре.

— Имате десет дни да отговорите.

Не исках работата чак толкова много. Но мадамата ме подразни.

Вечерта се обадих, че съм болен. Купих разграфени, номерирани листа за документи и синя папка с много официален вид. Взех си бутилка уиски и стек бира, седнах на машината и почнах да пиша. Бях си приготвил речника. От време на време го разлиствах, намирах някоя дълга неразбираема дума и изграждах цяло изречение или абзац около нея. Изписах четирийсет и две страници. Завърших с: „Копия от това изложение могат да бъдат изпратени до пресата, телевизията и други средства за масово осведомяване.“

Бяха ми кипнали лайната.

 

 

Тя стана от бюрото и лично взе листата.

— Господин Чинаски?

— Да?

Беше 9.00. На другия ден, след като ме накара да отговоря на обвиненията.

— Един момент.

Взе четирийсет и двете страници на бюрото си. Почна да чете, да чете… Някакъв се примъкна зад нея и също се зачете. После станаха двама, трима, четирима, петима. Всички четяха. Шест, седем, осем, девет души. Четяха.

„Майната им“ — помислих си.

По едно време някой възкликна:

— Всички гении са пияници!

Сякаш това обясняваше всичко. Пак някой беше гледал прекалено много филми.

Тя стана от бюрото с четирийсет и двете страници в ръка.

— Господин Чинаски?

— Да?

— Ще разгледаме случая ви. Ще ви се обадим.

— А междувременно да продължавам ли да ходя на работа?

— Междувременно продължавайте да ходите на работа.

— Лек ден.