Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Post Office, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 28гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2014)

Издание:

Чарлз Буковски. Поща

 

Charles Bukowski

Post Office

Copyright © 1971 by Charles Bukowski

Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.

 

Превод © Марин Загорчев

Художествено оформление © ФАМА & Z Design

© ФАМА 2013

ISBN 978-954-597-475-5

 

Редактор: Мария Коева

Технически: редактор Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Николай Дъбов

Формат 60/90/16

печ. коли 14.25

 

ИК ФАМА

Печат СИМОЛИНИ

 

Цена 14.00 лв.

История

  1. —Добавяне

23.

Най-сетне успях да си взема почивен ден и познай! Станах рано, преди Джойс да се прибере, и отидох в супермаркета да купя някои неща. Може би се бях смахнал. Ходех между стелажите и вместо да взема хубава говежда пържола или няколко парчета пържено пиле, знаете ли какво направих? Отидох на щанда за екзотични храни почнах да пълня кошницата с октоподи, морски паяци, охлюви, водорасли и тям подобни. Продавачката ме изгледа странно и почна да ги маркира.

Когато Джойс се прибра вечерта, всичко беше готово на масата. Варени водорасли с парченца от морски паяк и купчина изпържени до златисто дребни охлюви.

Заведох я в кухнята и й показах нещата на масата.

— Приготвих вечеря в твоя чест. В чест на нашата любов.

— Какви, по дяволите, са тия лайна?

— Охлюви.

— Охлюви?

— Да. Не осъзнаваш ли колко века азиатците са се гощавали така? Нека да ги почетем, да почетем себе си. Пържени са в масло.

Джойс влезе и седна.

Почнах да лапам охлюви.

— Проклятие, вкусни са, коте! ПРОБВАЙ!

Джойс набучи един и го лапна, докато гледаше другите в чинията.

Лапнах голяма порция вкусни водорасли.

— Хубаво, а, коте?

Тя задъвка охлюва.

— Пържени в златисто масло!

Взех няколко с ръка и ги пъхнах в устата си.

— Вековете са на наша страна, коте. Нищо не може да се обърка!

Джойс най-сетне преглътна своя. Погледна другите в чинията.

— Всички имат миниатюрни задничета! Ужасно е! Ужасно!

— Какво им е ужасното на задничетата, мила моя?

Тя притисна салфетка към устата си. Изтича в тоалетната. Започна да повръща. Извиках от кухнята:

— КАКВО ЛОШО ИМА В ЗАДНИЧЕТАТА, КОТЕ? И ТИ ИМАШ ЗАДНИК, И АЗ ИМАМ ЗАДНИК! КОГАТО ОТИДЕШ В МАГАЗИНА И КУПИШ ПЪРЖОЛА ОТ БУТ, ТОВА СЪЩО Е ЗАДНИК! ЦЯЛАТА ЗЕМЯ Е ПЪЛНА СЪС ЗАДНИЦИ! В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ, ДЪРВЕТАТА СЪЩО ИМАТ ЗАДНИЦИ, НО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ НАМЕРИШ, ТЕ ПРОСТО ПУСКАТ ЛИСТАТА СИ. ТВОЯТ ЗАДНИК, МОЯТ ЗАДНИК, СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С МИЛИАРДИ ЗАДНИЦИ. ПРЕЗИДЕНТЪТ ИМА ЗАДНИК, МОМЧЕТО В АВТОМИВКАТА ИМА ЗАДНИК, СЪДИЯТА И УБИЕЦЪТ ИМАТ ЗАДНИЦИ… ДОРИ ЛИЛАВАТА ИГЛА ИМА ЗАДНИК!

— Ох, стига! СТИГА!

Тя отново повърна. Селско момиче. Отворих бутилка саке и си сипах.