Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Post Office, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Марин Загорчев, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis(2014)
Издание:
Чарлз Буковски. Поща
Charles Bukowski
Post Office
Copyright © 1971 by Charles Bukowski
Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.
Превод © Марин Загорчев
Художествено оформление © ФАМА & Z Design
© ФАМА 2013
ISBN 978-954-597-475-5
Редактор: Мария Коева
Технически: редактор Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Предпечат: Николай Дъбов
Формат 60/90/16
печ. коли 14.25
ИК ФАМА
Печат СИМОЛИНИ
Цена 14.00 лв.
История
- —Добавяне
23.
Най-сетне успях да си взема почивен ден и познай! Станах рано, преди Джойс да се прибере, и отидох в супермаркета да купя някои неща. Може би се бях смахнал. Ходех между стелажите и вместо да взема хубава говежда пържола или няколко парчета пържено пиле, знаете ли какво направих? Отидох на щанда за екзотични храни почнах да пълня кошницата с октоподи, морски паяци, охлюви, водорасли и тям подобни. Продавачката ме изгледа странно и почна да ги маркира.
Когато Джойс се прибра вечерта, всичко беше готово на масата. Варени водорасли с парченца от морски паяк и купчина изпържени до златисто дребни охлюви.
Заведох я в кухнята и й показах нещата на масата.
— Приготвих вечеря в твоя чест. В чест на нашата любов.
— Какви, по дяволите, са тия лайна?
— Охлюви.
— Охлюви?
— Да. Не осъзнаваш ли колко века азиатците са се гощавали така? Нека да ги почетем, да почетем себе си. Пържени са в масло.
Джойс влезе и седна.
Почнах да лапам охлюви.
— Проклятие, вкусни са, коте! ПРОБВАЙ!
Джойс набучи един и го лапна, докато гледаше другите в чинията.
Лапнах голяма порция вкусни водорасли.
— Хубаво, а, коте?
Тя задъвка охлюва.
— Пържени в златисто масло!
Взех няколко с ръка и ги пъхнах в устата си.
— Вековете са на наша страна, коте. Нищо не може да се обърка!
Джойс най-сетне преглътна своя. Погледна другите в чинията.
— Всички имат миниатюрни задничета! Ужасно е! Ужасно!
— Какво им е ужасното на задничетата, мила моя?
Тя притисна салфетка към устата си. Изтича в тоалетната. Започна да повръща. Извиках от кухнята:
— КАКВО ЛОШО ИМА В ЗАДНИЧЕТАТА, КОТЕ? И ТИ ИМАШ ЗАДНИК, И АЗ ИМАМ ЗАДНИК! КОГАТО ОТИДЕШ В МАГАЗИНА И КУПИШ ПЪРЖОЛА ОТ БУТ, ТОВА СЪЩО Е ЗАДНИК! ЦЯЛАТА ЗЕМЯ Е ПЪЛНА СЪС ЗАДНИЦИ! В ИЗВЕСТЕН СМИСЪЛ, ДЪРВЕТАТА СЪЩО ИМАТ ЗАДНИЦИ, НО НЕ МОЖЕШ ДА ГИ НАМЕРИШ, ТЕ ПРОСТО ПУСКАТ ЛИСТАТА СИ. ТВОЯТ ЗАДНИК, МОЯТ ЗАДНИК, СВЕТЪТ Е ПЪЛЕН С МИЛИАРДИ ЗАДНИЦИ. ПРЕЗИДЕНТЪТ ИМА ЗАДНИК, МОМЧЕТО В АВТОМИВКАТА ИМА ЗАДНИК, СЪДИЯТА И УБИЕЦЪТ ИМАТ ЗАДНИЦИ… ДОРИ ЛИЛАВАТА ИГЛА ИМА ЗАДНИК!
— Ох, стига! СТИГА!
Тя отново повърна. Селско момиче. Отворих бутилка саке и си сипах.