Чарлс Буковски
Поща (36)

18.

Измислиха да ни проведат „обучение“ и така по трийсет минути всяка нощ не се налагаше да сортираме писма.

На подиума се качи едър италианец:

— … Значи, няма нищо по-приятно от миризмата на прясна пот, но и няма нищо по-неприятно от миризмата на стара пот…

„Боже мили — помислих си. — Добре ли чух? Това сигурно е измишльотина на правителството. Този дебелак ще ме учи да се замивам под мишниците. Не биха постъпили по тоя начин с инженери или диригенти. А нас ни унижават така!“

— … затова моля, къпете се редовно. Ще ви оценяваме не само по продуктивност, а и по външен вид.

Мисля, че искаше да използва думата „хигиена“ някъде по трасето, но просто не му дойде навреме наум.

Дебелакът се върна отпред и разпъна голяма карта на света. Казвам ви, голяма. Покри половината подиум. Осветиха картата. И дебелият италианец извади показалка с малка гумена цицка на върха и като начален учител посочи картата.

— Така, нали виждате всичкото това ЗЕЛЕНО? Има адски много от него. Гледайте!

Взе показалката и потърка с нея напред-назад по зеленото.

Тогава имаше доста повече антируски настроения отколкото сега. Китай още не беше почнал да показва мускули. Във Виетнам имаше малко пукотевица. Но аз пак си помислих: „Сигурно полудявам! Добре ли чувам?“ Никой от другите не възнегодува. Имаха нужда от работата. И според Джойс аз също имах нужда от работа.

Дебелакът продължи:

— Вижте тук. Това е Аляска! И тук са те! Изглежда, сякаш почти могат да прескочат при нас, нали?

— Да — измънка някакъв промит мозък от предния ред.

Италианецът обърна картата. Тя се прегъна гъвкаво върху себе си, зашумоля войнствено.

Той излезе напред и размаха показалката с гумената цицка към нас.

— Искам да разберете, че трябва да се вместим в бюджета! Искам да разберете, че ВСЯКО ПИСМО, КОЕТО СОРТИРАТЕ — ВСЯКА СЕКУНДА, ВСЯКА МИНУТА, ВСЕКИ ЧАС, ВСЕКИ ДЕН, ВСЯКА СЕДМИЦА — ВСЯКО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПИСМО, КОЕТО СОРТИРАТЕ ИЗВЪНРЕДНО, ПОМАГА В БОРБАТА СРЕЩУ РУСНАЦИТЕ! Това е за днес. Преди да си тръгнете, ще бъдете разпределени по зони.

Разпределение по зони? Това пък какво беше?

Един тръгна да раздава някакви листа.

— Чинаски?

— Да?

— Получаваш зона девет.

— Благодаря.

Не осъзнавах какво приемам. Зона 9 беше най-големият район в града. Някои от колегите получиха миниатюрни зони. Беше същото като с шейсетсантиметровите табли за двайсет и три минути — просто ти го начукваха отзад.