Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Post Office, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Марин Загорчев, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,9 (× 28гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- ventcis(2014)
Издание:
Чарлз Буковски. Поща
Charles Bukowski
Post Office
Copyright © 1971 by Charles Bukowski
Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.
Превод © Марин Загорчев
Художествено оформление © ФАМА & Z Design
© ФАМА 2013
ISBN 978-954-597-475-5
Редактор: Мария Коева
Технически: редактор Олга Стоянова
Коректор: Мария Христова
Предпечат: Николай Дъбов
Формат 60/90/16
печ. коли 14.25
ИК ФАМА
Печат СИМОЛИНИ
Цена 14.00 лв.
История
- —Добавяне
15.
Дремех в креслото и чаках яденето.
Станах за чаша вода и когато влязох в кухнята, видях Пикасо да лиже глезена на Джойс. Бях бос и тя не ме чу. Носеше обувки с токчета. Тя го погледна и на лицето й се изписа дребнава селска омраза, беше пребледняла от гняв. Изрита го силно с токчето в хълбока. Бедната твар заподскача в кръг и заскимтя. От членчето му закапа урина. Тръгнах към чешмата. Държах чашата и преди да си сипя вода, изведнъж я хвърлих към шкафа вляво от мивката. Навсякъде се разлетяха стъкла. Джойс заслони лицето си с ръце. Аз не й обърнах внимание. Взех кучето и излязох. Седнах в креслото и погалих малкия пикльо. Той ме погледна, изплези език и ме лизна по китката. Размаха опашка и тя се замята като умираща риба в торба.
Видях Джойс на колене, събираше стъклата в хартиено пликче. Захлипа. Опита се да го скрие. Обърна се с гръб към мен, но тялото й се тресеше, потръпваше, трепереше.
Оставих Пикасо на земята и отидох в кухнята.
— Коте. Коте, недей!
Прегърнах я отзад. Тя се отпусна.
— Коте, извинявай… извинявай.
Притиснах я към себе си, с длан върху корема й. Погалих я леко, нежно, опитах се да успокоя гърчовете й.
— Успокой се, коте, успокой се. Спокойно…
Тя притихна. Дръпнах косата й назад и я целунах зад ухото. Беше топла. Тя отметна рязко главата си. Целунах я пак и този път не се извъртя. Чувствах придиханията й. Тя изстена. Вдигнах я, занесох я в другата стая и седнах, като я придърпах в скута си. Не искаше да ме погледне. Целувах шията и ушите й. С една ръка обхванах раменете й, другата плъзнах по ханша й. Движех ръката си нагоре-надолу по тялото й в такт с дишането й, опитвах се да разкарам лошите вибрации.
Най-накрая тя се усмихна съвсем леко и ме погледна. Вдигнах ръка и я захапах леко по брадичката.
— Шантава кучка!
Тя се засмя и се целунахме, пуснахме си език. Отново захлипа.
Дръпнах се назад и казах:
— НЕДЕЙ!
Пак се целунахме. Вдигнах я и я занесох в спалнята, сложих я на леглото, свалих си панталона, боксерките и обувките, бързо, смъкнах гащичките й връз обувките й, събух едната и после, с един обут и един събут крак, я изклатих, както не я бях клатил от месеци. Всички мушката изпопадаха от дъските. След като свърших, бавно започнах да я милвам, да галя косата й, да й говоря разни неща. Тя замърка. След известно време стана и отиде в банята.
Не се върна при мен. Отиде в кухнята и се захвана да мие чиниите, като си пееше.
Бога ми, Стив Маккуин нямаше да се справи по-добре.
Сега имах двама пикасовци на гърба.