Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Post Office, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 28гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
ventcis(2014)

Издание:

Чарлз Буковски. Поща

 

Charles Bukowski

Post Office

Copyright © 1971 by Charles Bukowski

Published by arrangement with HarperCollins Publishers Inc.

 

Превод © Марин Загорчев

Художествено оформление © ФАМА & Z Design

© ФАМА 2013

ISBN 978-954-597-475-5

 

Редактор: Мария Коева

Технически: редактор Олга Стоянова

Коректор: Мария Христова

Предпечат: Николай Дъбов

Формат 60/90/16

печ. коли 14.25

 

ИК ФАМА

Печат СИМОЛИНИ

 

Цена 14.00 лв.

История

  1. —Добавяне

15.

Дремех в креслото и чаках яденето.

Станах за чаша вода и когато влязох в кухнята, видях Пикасо да лиже глезена на Джойс. Бях бос и тя не ме чу. Носеше обувки с токчета. Тя го погледна и на лицето й се изписа дребнава селска омраза, беше пребледняла от гняв. Изрита го силно с токчето в хълбока. Бедната твар заподскача в кръг и заскимтя. От членчето му закапа урина. Тръгнах към чешмата. Държах чашата и преди да си сипя вода, изведнъж я хвърлих към шкафа вляво от мивката. Навсякъде се разлетяха стъкла. Джойс заслони лицето си с ръце. Аз не й обърнах внимание. Взех кучето и излязох. Седнах в креслото и погалих малкия пикльо. Той ме погледна, изплези език и ме лизна по китката. Размаха опашка и тя се замята като умираща риба в торба.

Видях Джойс на колене, събираше стъклата в хартиено пликче. Захлипа. Опита се да го скрие. Обърна се с гръб към мен, но тялото й се тресеше, потръпваше, трепереше.

Оставих Пикасо на земята и отидох в кухнята.

— Коте. Коте, недей!

Прегърнах я отзад. Тя се отпусна.

— Коте, извинявай… извинявай.

Притиснах я към себе си, с длан върху корема й. Погалих я леко, нежно, опитах се да успокоя гърчовете й.

— Успокой се, коте, успокой се. Спокойно…

Тя притихна. Дръпнах косата й назад и я целунах зад ухото. Беше топла. Тя отметна рязко главата си. Целунах я пак и този път не се извъртя. Чувствах придиханията й. Тя изстена. Вдигнах я, занесох я в другата стая и седнах, като я придърпах в скута си. Не искаше да ме погледне. Целувах шията и ушите й. С една ръка обхванах раменете й, другата плъзнах по ханша й. Движех ръката си нагоре-надолу по тялото й в такт с дишането й, опитвах се да разкарам лошите вибрации.

Най-накрая тя се усмихна съвсем леко и ме погледна. Вдигнах ръка и я захапах леко по брадичката.

— Шантава кучка!

Тя се засмя и се целунахме, пуснахме си език. Отново захлипа.

Дръпнах се назад и казах:

— НЕДЕЙ!

Пак се целунахме. Вдигнах я и я занесох в спалнята, сложих я на леглото, свалих си панталона, боксерките и обувките, бързо, смъкнах гащичките й връз обувките й, събух едната и после, с един обут и един събут крак, я изклатих, както не я бях клатил от месеци. Всички мушката изпопадаха от дъските. След като свърших, бавно започнах да я милвам, да галя косата й, да й говоря разни неща. Тя замърка. След известно време стана и отиде в банята.

Не се върна при мен. Отиде в кухнята и се захвана да мие чиниите, като си пееше.

Бога ми, Стив Маккуин нямаше да се справи по-добре.

Сега имах двама пикасовци на гърба.