Чарлс Буковски
Поща (31)

13.

В 3.30 сутринта дванайсетте ми часа изтекоха. По онова време на нещатните сортировачи не им се полагаха петдесет процента отгоре за извънреден труд. Плащаха стандартна надница. Наемаха те като „временен нещатен сортировач за неограничен срок“.

Навих будилника, за да отида в магазина за художнически материали в 8.00.

— Какво стана, Ханк? Уплашихме се да не си катастрофирал. Чакахме те.

— Напускам.

— Напускаш ли?

— Да. Не можеш да обвиняваш някого, — че иска да живее по-добре.

Отидох в счетоводството и си взех чека със заплатата. Така се върнах в пощите.