Чарлс Буковски
Поща (3)

2.

Та така се явих на изпит, взех го, отидох на физическия, взех и него, и ето ме — резервен пощенски раздавач. Започна лесно. Пратиха ме в станция „Уест Ейвън“ и всичко беше като около Коледа, само дето не намерих нищо за шибане. Всеки ден очаквах да топна чушката, обаче нищо не ставаше. Но пък шефчето беше душичка и аз се шматках ту по една, ту по друга улица. Нямах дори униформа, само фуражка. Ходех си с нормалните дрехи. Както пиехме с моята кучка Бети, почти нямахме кинти за дрехи.

После ме прехвърлиха в станция „Оукфорд“.

Отговорникът беше дебеловрат тип на име Джонстън. Имаха нужда от помощ и си личеше защо. Джонстън обичаше да носи тъмночервени ризи — това означаваше опасност и кръв. Бяхме седем резервни раздавачи: Том Мото, Ник Пелигрини, Хърман Стратфорд, Роузи Андерсън, Боби Хенсън, Харолд Уайли и аз, Хенри Чинаски. Сутрин се явявахме в 5.00 и аз бях единственият, който идваше пиян. Винаги пиех до късно, та всяка сутрин в пет ние се събирахме, чакахме времето да минава, чакахме някой от щатните да се обади, че е болен. Щатните пощальони отсъстваха по болест, когато валеше, когато се очакваше необичайна жега през деня, или след неработен ден, когато чантата беше два пъти по-тежка.

Имаше 40–50 различни маршрута, може би и повече, но всеки беше различен и нямаше как да ги научиш, трябваше да си събереш писмата и до 8.00 да си готов за разнасянето, Джонстън не приемаше извинения. Резервните раздавачи доставяхме списанията си по кръстовищата, пропускахме обяда и умирахме по улиците. Джонстън ни пращаше по маршрутите с 30 минути закъснение — завърташе се на стола с червената си риза: „Чинаски, маршрут 539!“ Тръгвахме половин час по-късно, обаче трябваше да раздадем писмата и да се върнем в службата по график.

Освен това веднъж-дваж седмично, вече капнали, пребити и изклецани, поемахме и нощните доставки, а там разписанието беше невъзможно — камионът не можеше да се движи толкова бързо. При първата обиколка трябваше да зарежеш четири-пет кашона и после, когато се върнеш за тях, вече преливат от писма, а ти смърдиш, и плувнал в пот, ги тъпчеш в чувалите. Да, яко ме клецаха там. Джонстън се грижеше за това.