Чарлс Буковски
Поща (27)

9.

Бяхме голяма тумба. Сто и петдесет-двеста души. Дадоха ни да попълним някакви досадни документи. После всички се изправихме и се обърнахме към флага. Типът, който ни закле, беше същият, който ме бе заклел предишния път.

След церемонията оня каза:

— Така, гушнахте сладка службица. Гледайте да не оплескате нещата и ще бъдете осигурени до края на живота си.

Осигуреност? Човек е осигурен в затвора. Три квадрата и не плащаш наем, не плащаш режийни, не плащаш данъци, не издържаш деца. Не плащаш данък за колата. Не плащаш глоби. Няма опасност да те гепят, че караш пиян. Не губиш на хиподрума. Безплатно здравеопазване. Приятели със сходни интереси. Църква. Прост живот. Безплатно погребение.

Дванайсет години по-късно от тези 150–200 бяхме останали само двама. Точно както някои хора не стават за таксиджии, сводници или наркопласьори, други не ги бива за сортировачи на писма. Не ги обвинявам. С годините постоянно съм ги виждал да идват на тумби по сто и петдесет-двеста и от всяка група да остават по трима-четирима — точно колкото да попълнят местата на пенсиониращите се.