Чарлс Буковски
Поща (19)

1.

Междувременно животът си течеше. Няколко пъти подред ми провървя на хиподрума. Натрупах увереност. Всеки ден можеше да си поставиш за цел някаква печалба — между петнайсет и четирийсет долара. Не беше нужно да ламтиш за много. Ако не улучиш от самото начало, можеше да заложиш още малко — колкото да излезеш на плюс, ако конят ти спечели. Така ден след ден се връщах с печалба; давах на Бети знак с вдигнат палец, когато спирах колата пред къщи.

Един ден Бети си намери работа като машинописка, а когато някоя от тия кучки се залови с бачкане, веднага си проличава. Продължавахме да пиянстваме всяка нощ, а сутрин тя излизаше преди мен, с махмурлук. Сега щеше да разбере какво е. Аз ставах около 10.30, пиех си спокойно кафето, хапвах две яйца, играех си с кучето, задявах жената на монтьора, който живееше отзад, сприятелих се със стриптийзьорката, която живееше отпред. Към 13.00 отивах на хиподрума, после се връщах с печалбата и излизах с кучето да посрещна Бети на спирката. Живеех си супер.

Една нощ обаче Бети, моята любима, си изкара всичко на мен още на първата чаша.

— Ханк, не издържам вече!

— Какво не издържаш, коте?

— Ситуацията.

— Коя ситуация, коте?

— Аз да работя, а ти да лентяйстваш. Всички съседи мислят, че аз те храня.

— Мамка му, преди аз работех, а ти лентяйстваше.

— Това беше друго. Ти си мъж, а аз съм жена.

— Брей, не знаех. Мислех, че вие кучките винаги претендирате за равни права.

— Знам какво става с оная малка повлекана отзад, дето се разкарва с провиснали цици…

— Циците й са провиснали?

— Да, ЦИЦИТЕ й! Онези големи кравешки цици!

— Хм… Да, едри са.

— Ето! Видя ли!

— И какво от това?

— Имам приятелки в този квартал. Те виждат какво става!

— Те не са ти приятелки. Те са злобни клюкарки.

— Ами оная курва отпред, дето се представя за танцьорка?

— Курва ли е?

— Шиба се с всичко, което има член.

— Ти си луда.

— Просто не искам всички тези хора да си мислят, че аз те изхранвам. Всички съседи…

— Майната им на съседите! Какво ти дреме за мнението им? Никога не сме се интересували от тях. Освен това аз плащам наема. Аз пазарувам храната! Изкарвам пари на хиподрума. Твоите пари са си за теб. Никога не ти е било толкова добре.

— Не, Ханк, край. Не издържам повече!

Станах и се приближих до нея.

— Хайде, миличко, просто си малко нервна тази вечер.

Опитах се да я прегърна. Тя ме отблъсна.

— Добре, както искаш! — измърморих.

Върнах се на фотьойла, допих си питието, налях си още.

— Край — заяви тя. — Повече няма да ти пусна.

— Хубаво. Пази си путката. И без това не струва.

— Искаш ли да задържиш къщата, или ще се изнесеш?

— Ти вземи къщата.

— Ами кучето?

— Оставям ти го.

— Ще му липсваш.

— Поне на някого да липсвам.

Станах, качих се на колата и взех първия апартамент, който видях, че се дава под наем. Нанесох се същата нощ.

Така изгубих наведнъж три жени и едно куче.