Мишел Уелбек
По-широко поле за борбата (6)

6
Вторият шанс

На другата сутрин научавам, че съм допуснал грешка. Трябвало да настоявам да се срещна с Катрин Льошардоа — тръгването ми без никакви обяснения било изтълкувано зле от Министерството на земеделието.

Научавам също така — това вече е изненада, — че работата ми в рамките на предишния договор не била достатъчно задоволителна. Досега го премълчавали, но наистина не ме били харесали. В известен смисъл чрез сегашния договор с Министерството на земеделието ми се давал втори шанс. Моят началник-отдел добива напрегнато изражение като в американски сериал и ми казва: „Ние сме в услуга на клиента, нали разбирате. В нашите професии, уви, рядко ни се дава втори шанс…“.

Съжалявам, че съм разочаровал този човек. Много е красив. Лице, едновременно чувствено и мъжествено, късо подстригани сиви коси. Бяла риза от безупречен, много фин плат, под която личат мощни, загорели гръдни мускули. Вратовръзка на широки райета. Естествени, твърди движения, признак за съвършена физическа кондиция.

Единственото извинение, което ми хрумва — и което ми се струва твърде слабо, — е, че са ми откраднали колата. После докладвам за психическо разстройство в начален стадий, с което веднага съм се заел да се боря. Тогава у моя началник-отдел нещо коренно се променя — кражбата на колата ми видимо го възмущава. Не знаел, нямало как да отгатне сам. Сега вече разбирал по-добре. И когато излизах от кабинета му, той — прав до вратата, здраво стъпил върху дебелия бисерносив мокет — развълнувано ми пожела „да не се предавам“.