Мишел Уелбек
По-широко поле за борбата (14)

2
Всеки ден е нов ден

Днес в „Новите търговски галерии“ станах свидетел на смъртта на един човек. Най-обикновена смърт, ала Патриша Хайсмит (имам предвид с характерните за реалния живот простота и бруталност, които откриваме в романите на Патриша Хайсмит).

Ето как стана всичко. Когато влязох в частта на магазина, определена за самообслужване, забелязах лежащ на пода човек, но не можах да видя лицето му (по-късно научих от подочут разговор между касиерки, че бил някъде към четирийсетте). Край него вече се бяха струпали няколко души. Минах край тях, като се стараех да не се спирам, за да не проявя нездраво любопитство. Беше около осемнайсет часът.

Не купих много неща: сирене и нарязан хляб, за да вечерям в хотелската си стая (нея вечер бях решил да избегна компанията на Тисран, за да си почина). Известно време се колебах пред бутилките вино, твърде разнообразни, изложени на хорския ламтеж. Проблемът беше, че нямах тирбушон. Освен това не обичам вино. Този аргумент се оказа решаващ и затова предпочетох стекче „Туборг“.

Когато отидох на касата, научих, че човекът е починал, от разговора между касиерките и една двойка мъж и жена, присъствали на операцията по спасяването или поне във финалната й фаза. Жената от двойката беше медицинска сестра. Смяташе, че трябвало да му направят сърдечен масаж, че това можело да го спаси. Не знам, не разбирам, но щом е така, защо не му е направила тя такъв масаж? Чудя се на някои хора.

Във всеки случай изводът, който си направих, е, че човек много лесно може да си умре — или не — при определени обстоятелства.

Не може да се каже, че тази смърт беше особено достойна, предвид всичките хора, които минаваха, които си бутаха количките (беше в часа на най-голям наплив), в тази циркова атмосфера, винаги характерна за супермаркетите. Дори помня рекламната песничка на „Новите галерии“ (може междувременно да са я сменили); припевът по-специално звучеше така: „“Новите галерии" днеееес… Всеки ден е нов ден…".

Когато излизах, човекът още лежеше там. Бяха увили тялото му с килими или по-вероятно с дебели одеяла и здраво го бяха овързали. Вече не беше човек, а колет, тежък и неподвижен; сега се търсеше решение за неговото транспортиране.

Такива ми ти работи. Беше осемнайсет часът и двайсет минути.