Джеймс С. А. Кори
Войната на Калибан (14)

13.
Холдън

Еймъс, който бе цъфнал няколко часа след бунта за храна с каса бира и с думите, че е „поразузнал малко“, сега носеше кашонче с консерви. Според етикета те съдържаха „пилешки продукти“. Холдън се надяваше, че хакерът, към когото ги водеше в момента Пракс, ще реши, че това удовлетворява изискванията му.

Пракс бързаше трескаво напред като човек, който има да свърши едно последно нещо, преди да умре, и усеща как смъртта го гони по петите. Холдън подозираше, че това не е далеч от истината. Дребният ботаник със сигурност изглеждаше сякаш изгаря сетните си сили.

Докато намерят нужните продукти, го бяха качили на борда на „Сомнамбул“ и Холдън го накара да хапне и да си вземе душ. Още докато му обясняваше как да използва банята на кораба, Пракс започна да се съблича, сякаш щеше да загуби ценно време, ако чакаше да остане сам. Гледката на измършавялото му тяло шокира Холдън. През цялото време ботаникът говореше само за Мей и че трябвало да я намери. Холдън осъзна, че никога през живота си не е изпитвал толкова силен копнеж като копнежа на този мъж да види отново дъщеря си.

За негова изненада това го натъжи.

Пракс бе лишен от всичко, всичките му тлъстини се бяха стопили; почти беше загубил човешкия си вид. Останала му бе само нуждата да намери своето момиченце и Холдън му завиждаше за това.

Навремето, когато умираше, уловен в ада на станция Ерос, Холдън бе открил, че иска да види Наоми за един последен миг. Или поне да се увери, че е добре. Ето защо не беше умрял там. Както и защото имаше до себе си Милър с втори пистолет. А връзката му с Наоми — дори сега, когато двамата бяха любовници — бе бледа сянка на онова, което тласкаше Пракс. Затова Холдън имаше чувството, че е загубил нещо важно, без да го осъзнава.

Докато Пракс се къпеше, Холдън се качи по стълбата в командния център, където Наоми се мъчеше да хакне осакатената система за сигурност на Ганимед. Дръпна я от креслото и я прегърна. За миг тя се вцепени от изненада, но после се отпусна в обятията му.

— Здравей — промълви в ухото му. Може да бе бледа сянка, но с това разполагаше Холдън в момента и то го караше да се чувства адски добре.

* * *

Пракс спря за кратко на един кръстопът, потупвайки нервно с ръце по бедрата си, сякаш сам се подканваше да бърза. Наоми беше останала на кораба и следеше придвижването им по локаторите, които всички те носеха, и по малкото работещи охранителни камери на станцията.

Зад гърба на Холдън Еймъс прочисти гърло и каза толкова тихо, че Пракс да не го чуе:

— Ако загубим този човек, шансовете да намерим бързо обратния път не ми харесват.

Холдън кимна. Знаеше, че е прав.

Дори и в най-добрите си дни Ганимед представляваше лабиринт от еднакви сиви коридори, разнообразявани тук-там от някоя пещера с парк. А сега станцията определено не се намираше в най-добрите си дни. Повечето будки за информация бяха тъмни, повредени или направо унищожени. Обществената мрежа беше, меко казано, ненадеждна. А местните жители обикаляха като мършояди трупа на своята някога велика луна, излъчвайки ту ужас, ту заплаха. Холдън и Еймъс носеха открито огнестрелните си оръжия, в добавка механикът бе усъвършенствал едно мръщене, което караше хората автоматично да го причисляват към категорията на онези, с които не бива да се закачаш. Холдън не за първи път се зачуди какъв ли живот е водил той, преди да се запише на „Кентърбъри“, стария влекач за лед, на който бяха служили заедно.

Внезапно Пракс се закова пред една врата, която изглеждаше досущ като сто други, подминати от тях, в стената на сивия коридор, който изглеждаше досущ като всеки друг сив коридор.

— Ето. Тук е.

Преди Холдън да успее да каже нещо, Пракс вече блъскаше по вратата. Холдън отстъпи крачка назад и встрани, за да има открит изглед покрай него. Еймъс се дръпна на другата страна, хвана кашончето с пилешко под лявата си мишница и пъхна десния си палец зад колана, току до кобура. След една година, прекарана в патрулиране из Пояса и прочистване на най-лошите хиени, оставени от вакуума във властта, екипажът на Холдън бе придобил някои навици. Той разбираше, че са полезни, но не бе сигурен дали му харесват. Полицейската работа със сигурност не бе подобрила живота на Милър.

Вратата се отвори рязко и в рамката застана гол до кръста тийнейджър с голям нож в свободната си ръка.

— К’во бе, мамка… — започна той, а после млъкна, щом видя Холдън и Еймъс от двете страни на Пракс. Хвърли поглед към пистолетите им и промълви: — Аха.

— Донесох ти пиле — обясни Пракс и посочи към кашончето, което носеше Еймъс. — Трябва да видя останалата част от видеозаписа.

— Аз бих могла да ти го осигуря — каза Наоми в ухото на Холдън, — ако имахме достатъчно време.

— Точно времето е проблемът — отговори й под нос Холдън. — Но определено става за план Б.

Мършавият младеж сви рамене, отвори вратата докрай и махна на Пракс да влиза. Холдън го последва, а Еймъс вървеше най-отзад.

— Е — каза хлапакът. — Дай да видим, сабе?

Еймъс остави кашончето на мръсната маса и извади една консерва. Вдигна я така, че момчето да я вижда.

— Ами сос? — попита хлапакът.

— Какво ще кажеш вместо това за още една консерва? — предложи Холдън, като се приближи до него и му се усмихна дружелюбно. — Хайде, дай останалата част от видеозаписа и ще ти се махнем от главата. Добре ли ти звучи?

Хлапакът вирна брадичка и отблъсна Холдън на една ръка разстояние.

— Не се бутай в мен, мъжки.

— Моите извинения — рече Холдън, а усмивката му дори не трепна. — А сега върви да намериш проклетия видеозапис, който си обещал на приятеля ми тук.

— Ми не знам… — поколеба се хлапето. — Богаташ си, кат гледам. Сигур можеш да се изръсиш нещо повече от пиле. Много повече.

— Дай да се изясним — каза Холдън. — Изнудваш ли ни? Защото това би било…

Беше прекъснат от месеста ръка, стоварила се на рамото му.

— Аз ще се оправя с това, капитане — заяви Еймъс и застана между Холдън и хлапето. Държеше една от пилешките консерви и се зае да я подхвърля лекичко.

— Дъщеричката на този човек — поде той и посочи към Пракс с лявата си ръка, докато с дясната продължаваше да подхвърля консервата — е била отвлечена. Той просто иска да знае къде е. Съгласен е да плати за тази информация цената, за която сте се споразумели.

Хлапето сви рамене и понечи да заговори, но Еймъс вдигна пръст към устните си и изшътка.

— А сега, когато той е готов да плати тази цена — продължи механикът с дружелюбен тон, — ти се каниш да го изнудваш, защото знаеш, че е отчаян. Че би дал всичко, за да си върне дъщеричката. Моментът е удобен да се измъкне тлъста печалба, а?

Момчето пак сви рамене.

— Ми що да не…

Еймъс го цапардоса в лицето с пилешката консерва толкова бързо, че в първия момент Холдън не разбра защо хакерът изведнъж лежи на земята и от носа му блика кръв. Еймъс притисна гърдите му с коляно и го прикова към пода. Консервата се издигна, а после се стовари пак в лицето на хлапака с остро изпукване. Момчето изстена, но Еймъс затисна устата му с лявата си длан.

— Ах, ти, лайненце малко — изрева той. Цялото дружелюбие в гласа му се бе изпарило, оставяйки дрезгава животинска ярост, каквато Холдън не бе чувал досега от него. — Ще търгуваш живота на едно невръстно момиченце срещу още шибано пиле?

Стовари консервата върху ухото на хакера, което моментално почервеня. Ръката му пусна устата на момчето и то закрещя за помощ. Еймъс вдигна пак пилешката консерва, но Холдън го сграбчи за ръката и го издърпа от ломотещото хлапе.

— Стига — каза той, стискайки го здраво, като се надяваше едрият мъж да не реши да фрасне и него с консервата. Еймъс открай време се забъркваше в кръчмарски сбивания за забавление.

Но това тук беше нещо различно.

— Стига — повтори Холдън и продължи да го стиска, докато Еймъс не престана да се дърпа. — Той не би могъл да ни помогне, ако му пръснеш мозъка.

Хлапето задрапа заднешком по пода и опря рамене в стената. Кимна, докато Холдън говореше, и стисна с два пръста кървящия си нос.

— Вярно ли казва? — попита го Еймъс. — Ще помогнеш ли?

Момчето кимна пак и се надигна на крака, все още прилепено към стената.

— Аз ще отида с него — рече Холдън и потупа Еймъс по рамото. — А ти защо не останеш тук и не си отдъхнеш малко?

Преди механикът да успее да отговори, Холдън насочи пръст към ужасения хакер.

— По-добре се залавяй за работа.

* * *

— Ето — каза Пракс, когато се появи видеото с отвличането на Мей. — Това е Мей. Мъжът е нейният лекар, доктор Стрикланд. Жената не я познавам. Но учителката каза, че се появила в записите им като майка на Мей. Със снимка и разрешение да я вземе. Никога не биха пуснали някое дете без разрешение. Сигурността в училището е на много високо ниво.

— Открий къде са отишли — заповяда Холдън на хакера. А на Пракс каза: — Нейният лекар ли? За какво й е лекар?

— Мей е… — започна Пракс, после млъкна и поде отначало: — Мей има рядко генетично заболяване, което, ако не се лекува редовно, ще блокира имунната й система. Доктор Стрикланд го знае. Липсват още шестнайсет деца със същото заболяване. Той би могъл да ги опази… да опази Мей жива.

— Наоми, улавяш ли това?

— Да, следвам дирята на хакера през системата за сигурност. Няма да имаме повторна нужда от него.

— Добре — каза Холдън. — Защото съм сигурен, че този мост ще бъде грижливо изгорен, щом излезем през вратата.

— Винаги можем да намерим още пилешко — изкиска се Наоми.

— Еймъс се погрижи следващото желание на хлапака да бъде пластична операция.

— Олеле — ахна тя. — Той добре ли е?

Холдън знаеше, че има предвид Еймъс.

— Да. Но… има ли нещо, което не знам за него и което може да ни създаде проблеми? Защото той наистина…

— Ето — каза хакерът и посочи към екрана.

Холдън загледа как д-р Стрикланд носеше Мей по някакъв стар коридор, а тъмнокосата жена ги следваше. Стигнаха до врата, която приличаше на древен херметичен люк. Стрикланд направи нещо на контролното табло до нея и тримата влязоха.

— Нататък няма очи — обясни хакерът и почти трепна, сякаш очакваше да го накажат за недостатъците на Ганимедската охранителна система.

— Наоми, накъде води това? — попита Холдън и показа с успокоителен жест на хакера, че няма да го винят.

— Прилича ми на стара част от оригиналните разкопки — отвърна тя. Паузи накъсваха думите й, докато работеше върху конзолата си. — Била е разпределена за склад под наем. Зад тази врата не би трябвало да има нищо, освен прах и лед.

— Можеш ли да ни вкараш вътре? — попита Холдън.

— Да — отговориха едновременно Наоми и Пракс.

— Тогава отиваме там.

Той даде знак на Пракс и хакера да излязат в предната стая и ги последва. Еймъс седеше на масата и въртеше една от пилешките консерви, сякаш бе дебела монета. В ниската гравитация на луната изглеждаше, че консервата ще продължи да се върти вечно. Изражението му бе отнесено и неразгадаемо.

— Ти си свърши работата — каза Холдън на хакера, който бе вперил очи в Еймъс, а на лицето му се бореха страх и ярост. — Така че ще ти платим. Няма да те измамим.

Преди хлапето да успее да отговори, Еймъс се изправи и взе кашончето с пилешки консерви. Обърна го и изсипа цялото съдържание на пода. Някои консерви се изтърколиха към ъглите на малката стая.

— Задръж рестото, скапаняко — подхвърли той, а после метна кашона в малката кухненска ниша.

— А сега — каза Холдън — ние си тръгваме.

Щом Еймъс и Пракс излязоха през вратата, той заотстъпва заднешком, като държеше под око хакера, за да е сигурен, че няма да предприеме някакъв заблуден опит за отмъщение. Нямаше нужда да се притеснява. В мига, щом Еймъс изчезна, момчето се хвърли да събира пилешките консерви и да ги трупа на масата.

След като Холдън се озова навън и затвори вратата след себе си, Наоми рече:

— Знаеш какво означава това, нали?

— Кое? — попита той, а после се обърна към Еймъс: — Връщаме се към кораба.

— Пракс каза, че липсват всички деца със заболяването на Мей — продължи Наоми. — А човекът, който я е извел от училището, е нейният лекар.

— Значи можем да предположим, че той или хората, с които работи, са взели и другите — съгласи се Холдън.

Еймъс и Пракс вървяха заедно напред по коридора, а едрият мъж още изглеждаше отнесен. Пракс го докосна по ръката и Холдън чу как прошепна:

— Благодаря ти.

Механикът просто сви рамене.

— За какво са му тези деца? — зачуди се Наоми.

— Според мен по-добрият въпрос е защо ги е взел само часове преди началото на престрелката?

— Да — промълви Наоми. — Да, откъде е знаел, че ще има престрелка?

— Вероятно защото той е причината нещата да се сговнят — заключи Холдън, изричайки на глас онова, което и двамата си мислеха.

— Щом той или хората с него са взели всички деца и са били в състояние да започнат война между Марс и Земята, за да прикрият отвличането…

— Май започва да прилича на стратегия, която сме виждали и преди, нали? Трябва да разберем какво има от другата страна на онази врата.

— Вариантите са два — рече Наоми. — Или нищо, защото след отвличането са си плюли на петите и са напуснали тази луна…

— Или пък — продължи Холдън — цял куп момчета с оръжия.

— Да.

* * *

Каюткомпанията на „Сомнамбул“ бе притихнала, докато Пракс и екипажът на Холдън гледаха отново записа. Наоми бе сглобила всички видеоотрязъци от отвличането на Мей в един дълъг филм. Гледаха как лекарят я носи през различни коридори, как пътуват нагоре с някакъв асансьор и най-после стигат до вратата в изоставената част на станцията. След третото гледане Холдън махна на Наоми да го спре.

— Какво знаем? — попита той и забарабани с пръсти по масата.

— Детето не се страхува. Не се бори да се измъкне — посочи Еймъс.

— Тя познава доктор Стрикланд цял живот — обясни Пракс. — За нея той е почти като член на семейството.

— Което означава, че са го купили — предположи Наоми. — Или че този план е в действие от…

— Четири години — довърши Пракс.

— Четири години — повтори Наоми. — Това е адски дълго време да водиш някаква игра, освен ако залозите не са огромни.

— Да не е отвличане за откуп? Ако поискат пари…

— Не се връзва. Два часа след като Мей изчезва зад този люк — каза Холдън и посочи към замръзналия образ върху екрана на Наоми, — Земята и Марс започват да стрелят едни по други. Някой е хвърлил големи усилия, за да отвлече шестнайсет болни деца и да скрие този факт.

— Ако „Протоген“ не беше ликвидиран — обади се Еймъс, — щях да кажа, че тази гадост е точно в техен стил.

— Който и да стои зад това, разполага със значителни технологични ресурси — добави Наоми. — Успели са да хакнат системата на училището още преди мрежата на Ганимед да започне да се разпада при битката, и да вкарат данните на тази жена във файла на Мей, без да оставят никаква следа от намесата си.

— Някои от децата в нейното училище имаха много богати или влиятелни родители — рече Пракс. — Нивото на сигурност би трябвало да е изключително високо.

Холдън избарабани един последен такт върху масата с двете си ръце и каза:

— Което пак ни връща на най-важния въпрос. Какво ни чака от другата страна на онази врата?

— Корпоративни горили — допусна Еймъс.

— Нищо — предположи Наоми.

— Мей — прошепна тихичко Пракс. — Може да е Мей.

— Трябва да сме готови за всичките три възможности: насилие, събиране на улики или спасяване на дете. Така че дайте да съставим план. Наоми, искам терминал с радиовръзка, който бих могъл да включа към всяка система, която открием от другата страна, и да ти предоставя вратичка към нея.

— Ясно — кимна Наоми, стана от масата и се насочи към стълбата.

— Пракс, ти трябва да измислиш начин да накараме Мей да ни се довери, ако я открием, и да ни обясниш подробно за всякакви усложнения, които заболяването й може да предизвика по време на спасителната акция. Например, колко бързо трябва да я доведем тук за лекарствата й. Такива работи.

— Добре — съгласи се Пракс, извади терминала си и започна да си води бележки.

— Еймъс?

— Да, капитане.

— Това ще рече, че насилието остава за нас. Хайде да се въоръжим.

Усмивка се зароди в ъгълчетата на очите на Еймъс и си остана там.

— Да, мамка му.