Виктор Пелевин
Съзерцателят на сенките (8)

7

Ритуалът се получи отведнъж и беше прост. В бунгалото имаше две легла. Лампата висеше над едното от тях. Олег сядаше на другото в поза „лотос“, обръщаше се с гръб към светлината и гледаше стената пред себе си.

От лотоса, разбира се, смисъл нямаше, просто навремето той дълго се учи да седи така и беше жалко наученото да отива нахалост.

Отначало сянката не се проявяваше по никакъв начин. Пред него имаше обикновен отпечатък от тяло, фотографски отчетлив, с богато изобилие от детайли. Постепенно Олег престана да фокусира поглед и остави очите си да се движат накъдето искат.

Тогава най-после се започна.

Сянката започна да се раздвоява и в пресечната точка на половинките й се раждаха смътни калейдоскопични ефекти в различни нюанси на сивото. Те бяха толкова много, че да ги следиш беше по-увлекателно, отколкото да гледаш филм.

Когато силуетите се раздалечаваха, Олег ставаше с две глави. Тук пак се задействаше ефектът на Роршах: той можеше да види пред себе си тандема Медвепут^[1], а също така например чаша (тя се появяваше, щом Олег събереше очите си толкова силно, че силуетите напълно се разделяха и между тях се образуваше тънко краче от светлина). Можеше да види и тризъбеца на Шива — образуваше се от чашата при рецитиране на мантрата „ом намах шивая“ и вътрешна готовност за малко чудо.

Когато половинките на сянката се раздалечаваха на малко разстояние, можеха да се наблюдават такива фини ефекти, като главата на извънземно (в различна степен на мършавост) и върхът на копието на съдбата (последното се образуваше от процепа в областта на врата).

Понякога започваше да му се струва, че главата и ръцете му са нещо наносно и колебливо, а в основата на съществото му лежи стабилен неорганичен правоъгълник с двойна гъстота. Присъстваха също голям брой всевъзможни изродени свастики и ацтекски профили, но Олег не им обръщаше внимание.

Понякога дългото съзерцаване водеше до това, че половинките на сянката започваха да се държат различно. Едната — кой знае защо, обикновено дясната — изведнъж се обръщаше в профил и ласкателно вдигаше чаша за здравето на някой забравен деспот или застиваше в рядка древноегипетска поза. А щом съсредоточеше вниманието си върху лявата полусянка, тя също започваше да лудува — или се свиваше до някакъв прозрачен хилав зародиш, или съвсем се изгубваше. За това може би имаше научно обяснение, свързано с различното функциониране на полукълбата, но Олег не възнамеряваше да го разполага в полукълбата си без субсидия от Академията на науките.

Също така интересни станаха сенките, които виждаше с периферното си зрение — но той се стараеше да не се отвлича със специалните ефекти, които правеха: реши, че поддаде ли се веднъж, циркът ще е безкраен.