Виктор Пелевин
Съзерцателят на сенките (6)

5

На Вагатор в най-близкото до бунгалото му интернет кафе висеше изображение на бога със слонска глава Ганеша. Рисунката беше либерално-небрежна и демонстрираше голямата готовност на хиндуизма да се състезава с Дисниленд и мангата. Докато заемаше позиция пред зацапания компютър (нелегалният Windows се зареждаше много дълго и също по някаква причина изглеждаше зацапан), Олег успя да се замисли за конкурентоспособността на религиите.

При хиндуизма всичко беше на шест и самият Олег беше най-доброто доказателство за тази теза.

Будизмът като че ли също можеше да се впише в тъканта на съвременния свят — тибетските лами въртяха сериозен бизнес на Запад, а целият Трети свят търгуваше със стилни ликове на Буда наред с тези на Че Гевара и туземни копия на Уорхол. А виж, християнството имаше проблеми. Даже в Гоа — пълен с католически църкви португалски анклав — вярата на римските папи не съумяваше да си изработи весела съвременна образност.

Вярно, в едно такси Олег видя статуетка на Дева Мария, стъпила върху змия. Разговорливият таксиджия, който се представи като католик, му обясни, че змията е ваханата на Богородица, т.е. нейното сакрално животно транспортьор, както бикът за Шива и мишката за Ганеша. Но това по всяка вероятност беше не свидетелство за жизнеспособността на учението, а просто междукултурно недоразумение. А пък православието съвсем нямаше за какво да се хване на този пренаситен пазар, освен за родните гробове.

„Впрочем, какво го мисля…“

На екрана вече вървеше Ютюб и Сай Баба.

Излезе, че работата не се свежда до пепел от пръстите. В порив на неудържима творческа радост светецът се беше захванал с материализация на предмети — те цъфваха направо в ръката му, след като я повъртеше известно време във въздуха. В по-голямата си част това бяха така наречените лингами, наподобяващи разнокалибрени златни яйца, което накара Олег да си спомни за Кокошката със златните яйца. А един клип беше даже за материализиране на златна огърлица в присъствие на министър-председателя — в бележка отдолу се обясняваше, че този запис не влязъл в новините, защото ръцете на аватара, друг път ловки, му изневерили и той твърде дълго не можел да напипа огърлицата на дъното на ритуалния ковчег, който държали асистентите му.

Олег се намръщи и захвана да чете коментарите.

Някои посочваха ниското професионално ниво на фокусите, други — че неверието и помраченото съзнание създават завеса, непроницаема за божествената светлина, и всеки вижда само това, което кармата му позволява. Трети — най-изтънчените — твърдяха, че тъкмо двусмислеността на това, което става, прави възможно присъствието на аватара в потъналия в мрак свят: ако мъдрият Бхагаван не беше дал възможност за съмнения и неверие, демоните на мрака отдавна щяха да пратят физическата му обвивка по следите на Исус, лишавайки го от възможността да помага на избрана част от човечеството с присъствието си, затова привидното несъвършенство на действията му е всъщност съвършенство в абсолютен смисъл. Но Олег като опитен екскурзовод не остана заинтригуван от всичко това. Той изгледа още два-три клипа. Сянката, която хвърляше Сай Баба, по никакъв начин не беше забележителна.

„Сянката на Сай Баба няма нищо общо. Самият той е сянка — защото новата инкарнация е чисто и просто въплътяване на сянката, падаща от миналото. Каквото и да си мислим за него, Сатия Сай Баба е много забележителна сянка. Въпросът е как неговият предшественик е съумял да я хвърли… Впрочем и този въпрос вече не стои. Не са ми ясни само някои технически детайли…“

От Ширди Сай Баба бяха останали само няколко черно-бели снимки. Олег дълго се рови из интернет в опит да намери точна схема на олтара, на който Ширди Баба е поддържал негаснещия огън. Нищо интересно не откри.

Тогава се залови да проучва вълшебните фенери и лампи за театъра на сенките. Когато осветлението в интернет кафето изведнъж угасна (за щастие компютърът продължи да работи), той измърмори: „И акумулатор задължително“.

Към края на втория час Олег вече знаеше какво трябва да направи и как. Даже нарисува примерна схема.