Виктор Пелевин
Съзерцателят на сенките (5)

4

На другата сутрин Олег изпита силно желание да замине от Палолем. Излезе от бунгалото си на слънце, разгърна картата на Гоа и след кратка гадателска процедура сянката на кутрето му се заби в околностите на плажа Вагатор на север. Дотам имаше няколко часа път и той започна да си стяга багажа веднага след закуска.

До вечерта Олег вече си беше намерил пристанище на новото място и отиде да вечеря в „Кърлис“, бар на брега, който по разположението си приличаше на кинозала, където вместо филм вървеше залез над морето.

Космополитни младежи седяха край обърнатите към морето маси и пиеха прясно изцедени сокове. По канта на морето се разхождаха двама буцести анаболни здравеняци — от онези, които започват от сто килограма и свършват докъм четирийсет и пет години. Гоа… Олег се мръщеше от прекалено силната музика, душеше миризмата на марихуана, която се носеше ту от едната, ту от другата страна, и си мислеше: „Откъде ми хрумна, че това наистина са напътствия на сянката? Може би просто съм се поддал на самовнушение? Има такива петна на Роршах — обикновени мастилени петна върху хартия. Всеки, който ги гледа, ги разбира съобразно своите психически проблеми. Един вижда котки, друг — кървави момчета, трети — Пушкин, четвърти — римския папа… Може и аз просто да съм превърнал сянката си в такова петно на Роршах? Но защо на това място, което тя ми посочи, наистина се намираше този аюрведичен бордей? И защо работеше още от сутринта? Такива неща тук просто не се случват…“.

Не след дълго вечерята беше изядена. На слънцето му остана съвсем малко живот на небето и Олег си помисли, че това е последната за днес възможност да поиска напътствия от сянката.

Сянката стоеше отдясно зад гърба му. Той се обърна.

Тя сочеше седящия на съседната маса чернобрад човек по кожени сандали, къси панталони, разкопчана копринена риза и тъмни очила. Човекът приличаше на афганистански наркопартизанин. Също така спокойно можеше да бъде парижки банков чиновник на почивка. Или бхакт, който търси истината и се надява да я намери в прахта около нозете на учителя.

По всяка вероятност вярно беше последното предположение — всред гъстите черни косми по гърдите на непознатия Олег забеляза нещо подобно на медальон иконка с изображение на белобрадия старец, чиито портрети вече беше виждал в интернет кафето на Палолем.

Напътствието на сянката най-после му се изясни.

Олег се усмихна, взе чашата с недопитото си бананово ласи и решително се премести на масата на непознатия.

— Извинете — каза той на английски, — но си помислих, че ви преча да виждате залеза.

И изведнъж проумя, че действа в пълно съответствие с технологията на случайното запознанство, чието овладяване, както учеха заминалите си московчани, е първата стъпка към върховете на лайфспринга++. Съседът му по маса можеше спокойно да реши, че пред него седи педал, който си търси другарче. Тази мисъл не му хареса.

— Извинете, че се натрапвам — бързо продължи Олег, — но исках да ви задам един въпрос.

— Да?

— Кой е този човек?

Олег посочи медальона на гърдите на своя събеседник. Последният се усмихна.

— А защо питате?

— Там е работата — каза Олег, — че вече съм виждал подобен портрет и ме обзе голямо желание да разбера кой е този. Казаха ми, че това е Сай Баба в миналия или по-миналия си живот. Вярно ли е?

Събеседникът му направи сериозна физиономия.

— Щом ви е обзело такова желание — отвърна той, — значи вече сте установили контакт с Бхагаван. Милостта му е безгранична.

Човекът обърна медальона си и Олег видя познатото изображение на Сай Баба — с оранжева риза и глава на остарял Джими Хендрикс.

— Правилно го казахте. Това въплъщение на Бхагаван се нарича Сатия Сай Баба. А това — бхактът върна медальона в първоначалното му положение и Олег отново видя белобрадия старец с боксьорски нос — е Ширди Сай Баба. В действителност това е една и съща вечна надсветска същност, просто хората поради помрачените си възприятия я виждат като физическо тяло, понякога едно, а понякога друго. Скоро сам ще разберете всичко, най-важното вече се е случило…

И мъжът се усмихна с древна индийска усмивка, която накара Олег да си спомни за младежа екскурзовод.

— Ширди Сай Баба? А той кога е живял?

— Постигнал е махасамадхи през хиляда деветстотин и осемнайсета година. Ширди Баба се смята за светец и от мюсюлманите, и от хиндуистите. Той поддържал свещен огън в джамията си и не му давал да угасне. Това било служенето му, практиката му. Може би сте виждали в Ютюб как Сатия Сай Баба материализира пепел? Първо върти ръка във въздуха, а после я сипе направо от пръстите си. Това е пепел от същия онзи огън, който е поддържал в предишното си въплъщение. Каква поразителна красота има в тази непрекъснатост! Пръстите на Бхагаван могат да се докоснат до огъня, угаснал за останалите хора още преди век. Ето какво значи да си извън пространството и времето… Можете ли да си представите?

— А защо го е правил? Имам предвид, защо е поддържал огъня?

— Защо ли? Ето сега защо залязва слънцето? Защо утре пак ще изгрее? На такъв въпрос може да има сто отговора в зависимост от това кой пита и кой отговаря…

Олег разбра, че бхактът просто не знае. Но той самият вече знаеше.