Виктор Пелевин
Съзерцателят на сенките (1)

На лукавия въпрос „На какво се возите?“, задаван в московския здрач с цел бързо социално идентифициране на събеседника, на младини Олег Петров уверено отвръщаше с думите: „Кога на гъби, кога на картон“.

След като епохата на първоначалното натрупване навлезе във фаза на нестабилно загниване, а Олег отказа субстанциите и се изучи, започна да отговаря, че още от сътворението на света се намира в състояние на абсолютна неподвижност, а привидните му придвижвания в пространството са халюцинации на наблюдателя и тъкмо на тях се вози.

Към трийсет и пет годишна възраст той до такава степен загуби интерес и доверие към хората, че започна да казва просто: „Нямам кола“. И даже го мързеше да добавя, че никога не е имал и няма да има, тъй както няма постоянна работа, семейство и място в гробищата.

Той научи за съществуването на Метода съвсем случайно, докато съпровождаше в ролята на екскурзовод фрийлансър (това беше основният му начин да си изкарва хляба) двама московчани, които пътешестваха из Източна Индия.

Московчаните бяха характерни представители на новото хилядолетие — същите онези „педерюги, изковани от чиста стомана от главата до петите“^[2], чието идване прозря от бездната Венедикт Ерофеев: безупречно наточени за успех възпитаници на тренинга „лайфспринг++“, вече доближили се до реализацията на най-висшия му плод — откриване на собствен малък бизнес за заточване на високовъглеродни педерюги под наименованието „спринглайф++“ или нещо близко до това.

Единият, който имаше лице на мексикански убиец, практикуваше някакъв таен тибетски култ. Вторият, поразително приличащ на мускетар заради мустаците и брадата си, вече беше приключил с будизма и сега търсеше връзка със сектата на удушвачите тхаги^[3], като искрено се разстройваше след всеки провал в поредния храм на Кали. Но основната цел на пътешествието им беше повишаване на професионалната квалификация.

Предполагаше се, че от паството на бъдещия тренинг трябва да се скрие първата благородна истина^[4], като се замени с последния фърмуер на езотеричното съзнание, и заготовката на фураж вървеше с пълна сила: московчаните се снимаха на фона на тайнствени руини (консервна фабрика от трийсетте години, силно измита от мусонните дъждове), вслушваха се във вятъра в листата на дървото бодхи (кълн от кълна на самия онзи, е, разбрахте ме) и шепнеха прясно научени шиваитски мантри срещу най-страшното от наблюдаваните изображения — билборд с реклама на индийския филиал на МТС^[5].

От него гледаше демоничен свръхчовек с лоши очи и с вид на чеченски танцьор, решил на следващия етнографски фестивал да стане мъченик — при това имаше шест ръце, всичките железни, които завършваха с някакви адски клещи, отвертки и пипетки. Олег веднага си помисли, че по всяка вероятност това ще да е вписал се в световните тенденции млад градски професионалист, ядро и опора на модернизиращата класа.

Вместо с действащите светци, пред които стояха на опашка за пречистване и по-богати хора, московчаните беседваха надълго и нашироко с местните екскурзоводи — последните говореха на сносен английски и владееха окултния дискурс не по-зле от истинските махатми.

Един такъв екскурзовод, младо момче с едва наболи бакенбарди, разказа доста стандартна история за летящ отшелник, който живял десет години на върха на местната планина. През цялото това време отшелникът се хранел само с издигната по гръбначния му стълб змийска сила кундалини. Докато превеждаше, Олег със сарказъм си помисли, че местното правителство би следвало да изгради около тази технология тукашната Продоволствена програма.

И после екскурзоводът добави нещо, което Олег никога досега не беше чувал:

— И освен това той бил заклинател на сенките…

Така го преведе Олег. В действителност обаче гидът употреби израза shadow speaker, който можеше да се изтълкува по различни начини — като „говорещ със сенки“ и „сенчест говорещ“.

— Какво е това? — попита един от московчаните.

Тук Олег направи нещо необяснимо. Вместо да преведе въпроса, той презрително махна с ръка.

— Разклонение на заупокоен култ — каза напосоки, — говорят с духовете на прадедите си. Правят се, че говорят… Чисто шарлатанство, разбира се, няма реална стойност.

Интересът на московчанина угасна и той попита нещо за кундалини.

— Трябва да се оказва натиск на муладхара чрез специално дишане — с готовност заобяснява младият индиец, — но преди това трябва задължително да са отворени всички чакри. Мога да ви препоръчам един садху, който ще ви даде съвсем точни напътствия…

Нататък всичко беше както обикновено.

На раздяла с гида Олег взе телефонния му номер.