Виктор Пелевин
Операция Burning Bush ^[0] (4)

3

— Полковник Добросвет ни очаква — каза Шмига, когато ме закараха в една добре известна на всеки московчанин сграда. — Той всичко ще ти обясни. Забележителна личност, така че гледай да му се харесаш. Ще работи с нас.

Това, дали аз ще работя с него, като че ли дори не подлежеше на обсъждане. Подобна наглост ме обезкуражаваше.

По пътя Шмига ми разказа нещичко за този човек. Преди се казвал другояче, но сега го наричали точно така — полковник Добросвет, като една дума заместваше собственото и фамилното му име. Той завеждаше отдела за специални вещества и променени състояния на съзнанието — но доколкото разбрах от случайно подхвърлена фраза, беше не просто наркодилърът на ФСБ^[1], а нещо като главен консултант по духовно-езотерични въпроси.

Шмига се отнасяше с огромно уважение към Добросвет — личеше си най-малкото по това, че той, генералът, ме водеше на среща при полковник. По думите на Шмига в годините, когато Гайдар спасил страната от глад, а Чубайс от студ, Добросвет на няколко пъти опазил Русия от набези от кетаминовия космос, като с чудовищни усилия успял да удържи зоната на конфликта в границите на собствената си психика, която в резултат от това сериозно пострадала.

За подвига си той получил Златна звезда на герой на Руската федерация. След този травмиращ опит Добросвет приел езичеството, но все така си останал свободомислещ човек и бил готов да предостави в наше разпореждане цялата си огромна ерудиция и опит.

Добросвет ни чакаше в празната актова зала.

Той беше още млад човек — нисък, пълен, с рижава брадица и светла коса. Беше облечен изключително странно: ризата му беше пищно бродирана със славянски орнаменти, а зад раменете му се полюшваше сламена пчеларска шапка. В ръката си държеше резбована тояга, увенчана с напукано брадато божество. Целият му вид излъчваше спокойно благодушие и дори някакъв летен мързел.

— Седнете, приятели мои — каза той.

Ние с Шмига седнахме на първия ред, а пчеларят се покачи на сцената, подпря тоягата си на стената и започна да се разхожда пред нас, като замислено се почесваше по брадицата. Видях, че е обут в сложно изплетени антични сандали от лико. Това негово крачене започваше вече да ми омръзва, но Шмига продължаваше да седи спокойно.

— Кажете, Семьон Исакович, вие вярващ човек ли сте? — изведнъж попита Добросвет. — Обаче честно.

Шмига се обърна и ме изгледа много внимателно.

Аз свих рамене.

— Даже не знам какво да кажа. Вярвам, че има нещо. Някаква сила, която… Въдворява ред. Но не ходя на църква. И на синагога, ако това намеквате, също.

— И сте далеч от религиозната схоластика и метафизика?

Разперих ръце, за да покажа колко съм далеч.

Добросвет кимна, сякаш точно такъв отговор беше очаквал. След като покрачи още малко по сцената, попита:

— А как се отнасяте към убедеността на някои граждани, че евреите управляват света? Дълбоко в себе си не споделяте ли тази гледна точка?

— Запознайте ме с някои от тези евреи — отговорих аз. — Или поне ми дайте някакъв телефон. Струва ми се, че те съвсем са ме забравили.

Добросвет отново кимна и продължи да ходи по сцената.

— Може би — каза той със загадъчна усмивка — ще направим точно това. И вселенският управник може да се озове даже по-близо, отколкото си мислите.

— Тъй, тъй — потвърди Шмига.

— Какво имате предвид? — попитах аз напрегнат.

— Да не пришпорваме събитията — каза Добросвет. — Аз бих искал, mon cher^[2] Семьон, между нас първо да се създадат отношения на доверие. За това са налице всички необходими условия. Искам веднага да кажа, че ние в нашата организация отдавна сме се отърсили от пещерния антисемитизъм, от който страдаха много длъжностни лица в Руската империя и Съветския съюз.

— Неофициално мога да добавя — подхвърли Шмига, — че ние смятаме разпването на Исус Христос за част от вътрешните работи на еврейския народ.

Добросвет ме изгледа изпитателно, сякаш очакваше благодарна реакция на такъв щедър аванс.

— Благодаря за разбирането — кротко казах аз.

— Та така — продължи той, — по въпроса кой управлява света. Разбира се, mon ami^[3] Семьон, това не са евреите. Но не е и някой друг народ или формално организирана компания от хора, макар че някои членове на Билдербергската група, прекалили с четенето на антиглобалистки брошури, се залъгват с такива мисли. По-скоро световната власт представлява нещо като блуждаещо светло петно, в което попадат ту едни, ту други — едни за дълго, а други само за няколко секунди. Подробният анализ на това петно ще ни отнеме много време, но за нашите цели е достатъчно да кажем, че в него често се появяват хора, които най-общо се наричат „американска религиозна десница“. Вие сте чували за тях, нали, Семьон?

Аз направих неопределен жест, който можеше да означава всичко в диапазона от „чувал съм много пъти“ до „разкажете ми, ако обичате“.

— Тогава — продължи Добросвет — ще ви обрисувам накратко духовно-политическите възгледи на тази публика. И така, американската религиозна десница са хора, които смятат, че видимият от нас свят бил създаден за шест дни от Бог, който отначало избрал в качеството на любим народ едно номадско племе от синайски скотовъди, но после с трагичната си гибел на кръста променил завета по такъв начин, че в крайна сметка избраното племе се оказали Съединените американски щати. Дотук ясно ли е?

— Не съвсем — честно казах аз.

— Нищо чудно — усмихна се Добросвет. — Метафизиката на религиозната десница е крайно сложна за възприемане. Духът на синайската пустиня, беседващ с вождовете на номадите, за тях представлява Първопричината, Алфата и Омегата, Богът с голяма буква „Б“. И то Бог не в онзи смисъл, в който, по мнението на суфиите или сикхите, той е абсолютно всичко, а в тясно ексклузивен. Духовете на останалите пустини вече не са Бог, а всички останали страни не са богоизбрани. Догмата за богоизбраността на Америка, която религиозните десни постоянно се опитват да превърнат в основа на реалната политика, съвсем малко се отличава от догмата за непогрешимостта на папата. От нея следва, че всичко, което Америка прави, е правилно, морално и справедливо по простата причина, че го прави Америка. В една или друга степен така мислят значителен брой американци…

Докато слушах брътвежите на този хванат от гората философ, кой знае защо си спомних за леля Люся, която живееше в Одеса през две улици от нас. Племенникът й Алик беше с десет години по-голям от мен — когато аз тепърва тръгвах на училище, на него вече му растяха ясно забележими бакенбарди. Той беше единственият одески евреин, когото помня да е вярвал в Бога, както си му е редът, и Бог му помогна — Алик замина за Америка и отвори на „Брайтън“ магазин за колбаси, толкова кашерен, че там увиваха салама само в списание „Ню Йоркър“, отлежало две седмици, за да може от хартията да се изпарят всички аромати. И хората, на които им се свидеше да купуват списанието, всеки ден си купуваха от него салам, защото смятаха, че по този начин безплатно поддържат културната си ерудиция на световно ниво. Макар че Алик, разбира се, не беше глупак и включваше стойността на списанието в цената на крайния продукт, та дори прибавяше и прилична надценка.

Но аз се подчиних на смътния си инстинкт и реших да не разказвам на Добросвет и Шмига този симпатичен куриоз.

Междувременно Добросвет навлизаше все по-навътре и по-навътре в словесните дебри:

— Ако се замислим, в сравнение с тази картина на света мирогледът на германските нацисти ще ни се стори пример за научен позитивизъм. Защото нацистите са се провъзгласявали за избрана раса въз основа на подборка от наукообразни тези — като например претенции за съвършена форма на черепа. Теоретично е било възможно да се измерят с пергел много различни черепи и научно да се докаже на Хитлер, че не е прав. На религиозните, десни нищо не може да се докаже, тъй като в техния случай няма нищо такова, което да може да се измери с пергел. Те се смятат за богоизбрани единствено въз основа на вярата си, че са избрани от Бога. Освен това се опират на мъгляви пророчества от съмнителни древни книги, чийто заложник в крайна сметка става целият световен исторически процес. Само като си помисли човек, че тези хора от време на време получават контрол върху американското ядрено копче, направо страх да го хване…

Телефонът на Шмига засвири. Той погледна екранчето и не отговори на обаждането. Лицето му обаче стана някак по-мрачно.

— Виден представител на религиозните десни е сегашният президент на САЩ Джордж Буш — продължи Добросвет. — И тук искам да отбележа нещо важно. Либералните средства за масова информация на Запад усърдно внедряват в масовото съзнание мисълта, че четирийсет и третият президент на САЩ е пълен идиот. Английските карикатуристи го изобразяват във вид на маймуна с космати уши и свита на тръбичка уста. Нюйоркските комици сравняват Буш даже не и с Хитлер, а с някакъв тъп имбецил с щръкнали уши, който би могъл да стане Хитлер, ако имаше повече мозък в главата си. Но възпитаникът на Йейл Буш, разбира се, изобщо не е вулгарен простак, попаднал по чудо във властта. Него само го позиционират по този начин. И което е най-интересното, с това се занимава преди всичко собствената му пиар служба.

— Но защо? — попитах аз.

Добросвет мъдро се усмихна.

— Семьон — каза той, — на нас наистина ни е трудно да разберем такъв подход. Русия е последната крепост на древната евро-азиатска култура. Нейните традиции изискват медийният образ на висшите длъжностни лица да отразява преди всичко онова уважение, което народът, поверил им съдбата си, изпитва към тях. А в Америка се цени не блясъкът на безупречния стил, а способността да се докопаш до сърцето на тъпия червендалест избирател, заради което превръщат рафинираните възпитаници на елитни университети в прости момчета от народа, от които и селяндурите в Бирюльово могат да настръхнат…

Шмига погледна часовника си и попита:

— А ти как мислиш, Семьон, в Бирюльово ще настръхнат ли от Буш?

— Зависи с каква скорост Буш ще ги връхлети — дипломатично отговорих аз.

Шмига кимна удовлетворен.

— Тази пиар стратегия — продължи Добросвет — обяснява славата на нечленоразделно говорещ малоумник, която преследва Джордж Буш още от губернаторските му години. Всеки път, когато либералните медии започнат да се подиграват на обноските на президента или да злорадстват над поредния му „бушизъм“, някъде в Средния запад потенциалният избирател свива юмруци от гняв срещу увълчилите се мултикултурни елитаристи и в касичката на републиканците пада поредният глас. По наши сведения „бушизмите“ се измислят от специална креативна група към екипа на президентските спийчрайтъри, която се нарича Dubya squad^[4]. Би било опростенческо обаче да се смята, че медийният образ на Джордж Буш е сто процента фалшив. Ревностната му религиозност, която привлича към него консервативния електорат, е сто процента искрена, макар и малко необичайна за такъв блестящо образован човек като четирийсет и третия американски президент.

Шмига още веднъж погледна часовника си.

— Това странно на пръв поглед противоречие между университетско образование и вяра в сбирщина от най-дивашки суеверия — въодушевено продължи Добросвет — е било разрешено преди повече от хиляда години от християнския богослов Тертулиан. Credo quia absurdum est, твърди той. Вярвам, защото е абсурдно…

— Приключвай, Добросвет — прекъсна го Шмига. — Че вече и на латински мина. Ще има време по-нататък. Ти кажи за най-важното, докато аз съм тук.

Добросвет се изкашля, после се озърна, сякаш да провери дали все още сме сами в залата. — Накратко, Семьон, да не те мъчим дълго — каза той приглушено. — В зъба си Буш има същата пломба като теб. А за това знаят трима души. Сега вече четирима. Четвъртият, за да си наясно, е зъболекарят.

— Така — отвърнах аз, докато бързо размишлявах, — така… Ами това е много опасно — да се знаят такива неща. Е, зъболекарят, ясно, той е ваш агент. Вие двамата — също е ясно. А аз защо знам за това?

— Ами защото — прошепна Шмига и се надвеси направо над лицето ми — ти сега ще работиш Бог. Бог, който ще говори с Буш и ще му дава правилни съвети.

Потрябваха ми няколко секунди, за да проумея смисъла на тези думи. После погледнах Шмига в очите. Със същия успех можех да гледам две безумни оловни копчета.

— Владик — опитах да почукам на вратата на разума му аз, — ти още в детските си години написа в личното ми досие, че аз говоря със смешен еврейски акцент. И това е самата истина. Как според теб ще мога да се представя за Бога?

— При теб това е допълнително достойнство, Семьон — намеси се Добросвет. — Изобщо не е недостатък. Credibile est, quia ineptum est! Правдоподобно е, защото е нелепо! Ако Бог може да избере за свой народ номадско племе от скотовъди, защо този Бог да не говори с еврейски акцент? За американските религиозни десни ще бъде двойно по-убедително.

— Но аз съм човек, незапознат с въпросите на вярата. Буш бързо ще разбере това.

— Не се тревожи, Семьон — каза Шмига. — Ние ще те подготвим. Добросвет е разработил специален експресен курс. Утре се нанасяш в нашата база извън града. И следващите два месеца ще бъдат доста напрегнати за теб.

— Но защо аз?

— Дълго търсихме изпълнител — отговори Шмига. — Както разбираш, трябва добър английски. Но по-важното е… Че трябва извънредно особен талант. Бог не може да говори като всички хора. Ще ти стане смешно, но аз изведнъж си спомних за нощните ти представления. Чисто проформа преровихме информацията. Излезе, че си в Москва. Не само това, ами и преподаваш английски. Ходихме на твоя курс, слушахме те. И разбрахме, че нямаме втори такъв кандидат.

— А ако се откажа? — попитах аз.

— Най-вероятно ще пострадаш при автомобилна катастрофа — каза Шмига. — И аз ще плача, честна дума. А направиш ли всичко както трябва, ще ти дадем един милион американски долара и ще те пуснем. Не се бой, няма да те излъжем. За нас това са смешни пари. Даже няма нужда да ги осчетоводяваме.

— Операцията се казва Burning Bush — добави Добросвет. — Дадохме й английско име, защото в него има два смисъла, които веднага ще разбереш. Горящ храст — това е едно от библейските лица на Бога. Е, а пърленият Буш си е пърлен Буш…