Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (5)

Глава 4
Обри

Безизходно положение (юрид.): Неспособността на две страни да постигнат споразумение чрез преговори.

Няколко дни по-късно…

Все още ме болеше, а сърцето ми препускаше, и въпреки че бях казала на Андрю да не ми се обажда никога повече, и че не искам да го чувам, не можех да продължа, без да получа извинение.

Имах нужда от него…

Прилоша ми, когато му дадох часовника и като първата глупачка се надявах, че ще ми се обади и ще ми каже, че също ме обича, но той се държеше така, сякаш нищо не се е случило.

Без да почукам, отворих вратата на кабинета му и я затворих след мен.

Той повдигна вежди, когато пристъпих към бюрото му, но не затвори телефона.

— Да, би било добре — заговори той по телефона.

— Трябва да говоря с теб — изтърсих аз. — Веднага!

Той ми направи знак да седна, но продължи да говори.

— Да. Това също би било добре.

Седнах и кръстосах ръце, опитвайки се да не го зяпам. Днес изглеждаше повече от съвършен с новата си прическа и чисто новия си сив костюм. Както обикновено, очите му следяха всяко мое движение и в този момент забелязах, че носи часовника, който му подарих. Дори го беше съчетал с подходящи копчета за ръкавели.

В края на краищата, може би наистина преигравах…

— Вярно… — Той се облегна назад в стола си и започна да трака по клавиатурата си. — Ще се видим в осем часа тази вечер, Сандра. Стая 225.

Стомахът ми се преобърна.

— С какво мога да ви помогна, госпожице Евърхарт? — Той затвори телефона. — Каква е причината да нахълтате в кабинета ми, без да почукате?

— Изчука ли някоя друга вече?

— Това сериозен въпрос ли е?

— Изчука ли някоя друга вече? Направи ли го?

— Има ли значение?

— Да, има шибано значение. — Кръвта ми кипна, докато се изправях. — Преспа ли с някоя друга?

— Все още не. — Той присви очи и също се изправи, приближавайки се към мен. — Както и да е, наистина не виждам причина за загрижеността ти.

Погледнах към китката му.

— Защо носиш часовника, щом не чувстваш същото, което аз чувствам към теб?

— Това е единственият часовник, който подхожда на новите ми копчета за ръкавели.

— Наистина ли си толкова сляп? — Сълзите започнаха да напират в очите ми. — Наистина ли…

— Преди време ти казах, че не изпитвам чувства, и че ако някога се изчукаме, това ще бъде краят за нас. — Той пъхна кичур коса зад ухото ми. — Осъзнавам, че процент от вината за личното и професионалното пресичане на границата с теб, е моя.

— Процент?

— Искаш ли да повикам фирмения счетоводител? Сигурен съм, че ще успее да изчисли точното число.

— Андрю… — Бях на ръба да го изгубя. — Прекрачихме границите, но в действителност преди бяхме приятели, така че защо не се върнем към това?

Поклатих глава, когато той повдигна брадичката ми и ме погледна в очите.

— Можем да продължим да разговаряме по телефона — каза той. — Ще ми разказваш за балета, родителите ти, животът ти… И за да пощадя чувствата ти, и аз ще ти разказвам за моя живот, но ще ти спестявам свалките си, докато, по дяволите, не преодолееш онова, което си мислиш, че е имало между нас.

— Казах ти, че те обичам… — Думите се изплъзнаха от устата ми.

— А аз ти казах, че не трябва.

— Не може да си толкова безчувствен и студен, Андрю…

— Какво искаш да ти кажа, Обри? — Тонът му се промени. — Вагината ти беше толкова вълшебна, че ми отвори очите и ме накара да пожелая да променя всичките си възгледи заради теб? Че не мога да живея и дишам без теб? Това ли очакваш да ти кажа?

— Не. — Опитах се да не заплача. — Едно простичко извинение за…

— За това, че изхвърлих любопитния ти задник от апартамента ми? — Погледът му беше гневен. — Заради това, че се опитах да ти спестя начина, по който се чувстваш в момента? Добре. Съжалявам, че не го направих по-рано.

Устоях на изкушението да се изплюя в лицето му и отстъпих назад. Официално го презирах.

— Изобщо не си мъжа, за когото те мислех.

— Хубаво, защото онзи мъж е жалък. — Той затвори очи за кратко и въздъхна. — Виж, Обри…

— Госпожица Евърхарт! — просъсках и тръгнах към вратата. — Госпожица. Шибана. Евърхарт. Но няма нужда да се тревожиш, че ще ти се налага да го използваш, защото няма да ме видиш вече.

Затръшнах вратата толкова силно, че прозорците от другата страна на стената се разтресоха. Игнорирах подозрителния поглед на Джесика и профучах към паркинга и колата ми.

Когато спрях пред банката, изтеглих всичко, което имах в спестовната ми сметка, и се обадих на автогарата в центъра да питам колко струва еднопосочен билет до Ню Йорк.

— Седемдесет и девет и осемдесет и шест — каза операторът. — Десет долара по-евтино е, ако си купите двупосочен билет.

— Нямам нужда от двупосочен билет. — Подкарах колата си към сградата на апартамента ми. — Можете ли да ми кажете кога тръгва следващият автобус?

— Тази вечер. Бихте ли желали да ви резервирам място?

— Да.

Получих извлечение от кредитната ми карта и се заслушах, докато операторът ми казваше, че задължително трябва да се разходя по Бруклинския мост.

В секундата, в която затворих, си повиках такси и изпратих съобщение на съквартирантката ми:

„Излезе нещо и трябва да се преместя колкото се може по-скоро. Ще оставя половината наем на хазяина и ще накарам някой да ми изпрати нещата. Оставям ключовете ми под саксията с рози в пералното помещение.

Обри“

Грабнах два големи куфара от гардероба ми и ги напълних с всичко, което успях да намеря, и прибрах препоръчителното писмо от господин Петров в чантата ми.

Докато си напомнях, че трябва да си купя бикини, защото онзи задник беше взел почти всичките ми, майка ми се обади.

— Да?

— Обри? — каза тя.

— Ало?

— Така е по-добре. — Имаше усмивка в гласа й. — По кое време да те очаквам в „Гроув“ тази вечер?

— Никога. Няма да дойда.

— Спести ми лошото си настроение, Обри. Много пари зависят от тази първа вечеря. Искаш ли с баща ти да дойдем и да те вземем?

— Казах, че няма да дойда. Не ме ли чу?

— Обри… — Тя сниши глас. — Опитвах се да си трая през последните няколко седмици, но знаеш ли какво? Уморих се и ми писна от това да си такава егоистка към мечтата на баща ти. И на двамата не ни пука за мнението ти, но след като си член на това семейство, настоявам да…

— Върви по дяволите!

Затворих и продължих да си опаковам нещата още по-бързо.

„Тема: Такси

Госпожице Обри Евърхарт,

таксито ви пристигна на адреса, който посочихте. Ще ви чака точно пет минути.

Таксиметрова компания Дърам“

Втурнах се в банята и напълних една найлонова торбичка с тоалетни принадлежности, след което ги набутах в куфара ми и излязох.

— Автогарата, нали? — Шофьорът на таксито, който всъщност беше жена, се усмихна, когато се приближих.

— Да.

Тя взе куфарите ми и ги сложи в багажника, докато аз се настанявах на задната седалка. С всяка изминала секунда сърцето ме болеше все повече и колкото и да се опитвах да не мисля за Андрю, лицето му продължаваше да нахлува в съзнанието ми.

Представях си последната нощ, която прекарахме заедно, нощта, преди да ме изхвърли от апартамента си, и без значение колко силно се опитвах да разбера смисъла на всичко, което се случи през следващата нощ, не успявах. Единственото, което можех да правя, бе да плача.

 

 

Телефонът ми започна да вибрира срещу крака ми и когато го отключих, видях името на Андрю, изписано на дисплея

— Ало?

— Какво правиш?

— Имам репетиция по балет в сряда… Не си ли го разбрал досега?

— Ако наистина имаше репетиция, нямаше да вдигнеш телефона си.

Мълчание.

— Обри? — звучеше разтревожено. — Плачеш ли?

— Не — излъгах и усилих звука на радиото в колата си.

— Какво има?

— Нищо. Казах ти, че…

— Обри, спри да ме лъжеш, мамка му — каза той. — Какво се е случило?

— Изгониха ме от репетицията.

— Добре. И?

— Няма никакво „и“… — Сълзите започнаха да капят от очите ми. — Никога досега не са ме гонили. Петров ме накара да се чувствам като пълен боклук. Дори каза на дубльорката ми, че трябва да се подготви да заеме мястото ми, и то пред мен, а после ми каза да не се връщам до следващата седмица…

— Казах ти причината, поради която го прави. Защо не ми вярваш?

— Защото днес наистина бях зле — признах си. — Краката ми бяха подути, не ги бях превързала правилно и бях извън „играта“ през по-голямата част от деня…

Той въздъхна.

— Все още съм сигурен, че си десет пъти по-добра от останалите. Не мислиш ли?

— Не.

— Повярвай ми. Повече от сигурен съм, че той просто…

— Може ли да дойда тази вечер?

Прекъснах го, надявайки се да каже „да“, но той мълчеше. Знаех, че си бях насилила късмета още с първите няколко нощи, които бяхме прекарали заедно, но исках това да се случва по-често. Исках още.

— Ще ми отговориш ли, Андрю?

— Да — каза той. — Можеш да дойдеш. Къде си?

— Пред вратата ти.

Секунда по-късно той я отвори и ме огледа от горе до долу, повдигайки вежди.

— Щях да те взема с колата.

— Щях да те помоля, но…

Той ме хвана за ръката и ме издърпа вътре, като не сваляше очи от моите. Когато затвори вратата, ме прегърна и поклати глава към мен.

— Какво правиш Обри?

— Какво имаш предвид?

— Защо продължаваш да настояваш да наруша всичките си правила?

— Защо ми позволяваш?

Без да каже нищо повече, той се наведе и ме целуна, а ръцете му се плъзнаха около кръста ми, сръчно разкопчавайки ризата ми и захвърляйки я на пода.

Ръцете му се спуснаха по дупето ми, търсейки бикините ми, каквито всъщност не носех.

— Напомни ми да ти върна колекцията. — Той се засмя и ме поведе към дивана. Пусна ръката ми и седна на пода, без да свали поглед от мен. Разкопча панталоните си, извади презерватив и бавно го сложи върху пениса си.

Започнах да се навеждам, за да седна до него, но той сграбчи бедрата ми.

— Спри — каза той. — Не искам да сядаш на пода.

— Добре. — Погледнах през рамо. — Искаш ли да седна върху масичката за кафе?

— Не. — Той погали бедрата ми. — Върху лицето ми.

— Какво?

— Наври си котенцето в лицето ми.

Зяпнах го и останах безмълвна, без да мога да осъзная какво ми беше казал да направя.

Подсмихвайки се, той ме придърпа към себе си и потупа левия ми крак.

— Повдигни го на възглавницата зад мен — заповяда ми с очи и аз бавно започнах да вдигам крака си и го поставих където ми беше казал.

— Добро момиче. — Ръцете му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата ми, докато целуваше кожата ми. — Хвани косата ми.

Ръцете ми сграбчиха меките кичури, когато той плъзна два пръста в мен и бавно започна да ги движи навън и навътре. Стенейки, прокара език по клитора ми.

— Да…

— Искам да не мърдаш. — Една от ръцете му обгърна задника ми, галейки го, докато пръстите на другата му ръка продължаваха да ме разтягат. — Можеш ли да го направиш?

Кимнах и простенах.

— Това „да“ ли беше?

Не ми даде шанс да му отговоря. Той засмука подутия ми клитор в устата си и коленете ми омекнаха.

Затворих очи и извиках, когато ме сграбчи за бедрата и ме раздвижи върху устата си, облизвайки всяка част от мен с езика си и поглъщайки всяка капка.

— Андрю… — Гласът ми беше едва доловим шепот. — Андрю…

Десният ми крак изгуби опора и се стовари на пода, но той ме сграбчи и ме задържа неподвижна, а устата му продължи да ме измъчва.

Дръпнах косата ми силно, молейки го да забави темпото и да ми позволи да го контролирам, но нямаше смисъл.

Продължи да ме чука с уста, игнорирайки всеки мой писък.

Бедрата ми затрепериха и познатите тръпки започнаха да разтърсват тялото ми, когато той уви ръце около краката ми и бавно ме пусна надолу, спускайки ме върху пениса си.

— Ахххх… — въздъхнах, докато се заравяше в мен сантиметър по сантиметър. — Аз… аз…

— Ти какво? — Когато целият влезе в мен, той се наведе и ме целуна по челото. — Не искаш ли да ме яздиш по този начин? Искаш ли да те наведа?

Поклатих глава, когато покри едно от зърната ми с устата си, въртейки езика си около него, докато то не се втвърди.

Без да се налага да ми казва какво да правя, увих ръце около врата му и започнах да се движа нагоре-надолу по пениса му.

— По-силно… — Той ме ухапа по врата. — Искам да ме чукаш толкова силно, колкото те чукам аз…

Започнах да блъскам бедрата си в него колкото мога по-силно, но той ме сграбчи и започна да повдига своите от пода.

— Андрю, ще свърша… — извиках, когато отново пое контрола. — Ще…

Той шляпна задника ми и тялото ми най-накрая се предаде, както и неговото.

Облегнах се задъхана на гърдите му, но той не ми позволи да остана в тази позиция за дълго. Свали ме от скута си и се изправи, след което отиде и изхвърли презерватива.

Връщайки се отново при мен, ме вдигна в прегръдките си и ме занесе в спалнята, нежно полагайки ме върху чаршафите.

Превъртях се към другата страна на леглото, която предпочитах — тази откъм прозореца — и зачаках да легне до мен, но той не го направи.

Вместо това седна на ръба на леглото и вдигна краката ми в скута си.

Бях прекалено уморена, за да го попитам какво прави, и в следващия момент върху кожата ми покапа топла и успокояваща течност. Последваха я и ръцете му, които започнаха да масажират мястото, където ме болеше най-много.

Простенах, когато пръстите му започнаха да масажират стъпалата ми, и прошепнах името му, когато започнаха да галят всяка една от чувствителните точки.

— Шшшш… — прошепна той, оставяйки ме безмълвна, докато продължаваше да ме успокоява.

На всеки няколко минути се обръщаше към мен и питаше:

— Искаш ли да спра?

Поклатих глава и останах със затворени очи, наслаждавайки се на всеки миг.

След това, което чувствах като часове на блаженство, и след най-добрият масаж на краката ми, който изобщо ми беше правен някога, той се качи на леглото и ме придърпа към гърдите си.

— Лека нощ, Обри — прошепна той. — Надявам се, че сега се чувстваш по-добре.

Ликуваща, прокарах пръсти през косата му.

— Няма ли да започнеш да настояваш, че трябва да ме закараш в къщи?

— Не и ако продължиш да говориш — изръмжа той. — Заспивай!

— Благодаря ти за масажа. Беше наистина…

— Спри да говориш, Обри. — Той ме дръпна и ме сложи върху себе си. — Заспивай!

— Просто исках да ти кажа „благодаря“. Не може ли?

— Не. — Той пристисна устни към моите и започна да ме целува, докато накрая дробовете ми не започнаха да горят за въздух. — Не ме карай да те чукам до припадък.

Опитах се да сляза от него, но хватката му беше прекалено силна.

Усмихвайки се, положих глава върху гърдите му и се заслушах в ударите на сърцето му.

— Чуваш ли ме? Спиш ли?

Не последва отговор. Само дълбоки и спокойни вдишвания.

Поколебах се за няколко секунди.

— Обичам те…