Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (17)

Глава 16
Обри

Одобрение: Да простиш, подкрепиш и/или да преразгледаш моралните или правни неуспехи на някого, без да протестираш, в случай че подобни нарушения са приемливи. Например, когато работодател преразглежда мотивите на служител, който таксува клиентите по-скъпо, или полицейски служител, който може да затвори очи, когато партньорът му използва насилие, за да разреши даден проблем.

Седях в дъното на залата, слушайки как Андрю губи самообладание на скамейката. На два пъти, когато защитата нарочно спомена Ема, той изгуби хладнокръвие.

И все пак, когато видях изражението в очите му, докато говореха за нея или „случайно“ споменаваха името й, можех да почувствам болката му.

Държах главата си сведена през останалата част от показанията, така че Андрю да не може да ме забележи и да не разбере, че съм тук. Когато съдията отсъди кратка почивка, побързах да напусна съдебната зала.

В коридора репортерите мърмореха, надявайки се, че не е прочел някоя тяхна стара статия за него и изведнъж всички започнаха да крещят въпроси.

— Господин Хендерсън! Господин Хендерсън! — Всички го последваха, когато излезе от съдебната зала. — Господин Хендерсън!

Той спря и ги погледна.

— Името ми е господин Хамилтън.

— Как се чувствате относно това, че вероятно ще изпратите бившия си партньор и най-добър приятел в затвора?

— Той сам се изпраща в затвора — отговори той.

— Имате ли някакви намерения да се свързвате с него, докато е зад решетките?

Той игнорира въпроса с празен поглед.

— Името ви беше изчистено още преди години и все пак напуснахте Ню Йорк — попита някой друг. — Сега, след като всичко ще приключи окончателно, има ли шанс да се върнете и отново да отворите фирмата си?

— Ще прекарам последния си час в този град на път за летището — каза той, слагайки си тъмни очила.

Тълпата репортери го последва извън съдебната зала, но той се вмъкна в колата си, без да погледне отново назад.

Въздъхнах и извадих телефона си, препрочетох съобщенията, които ми беше изпратил тази сутрин, съжалявайки че не бях отговорила.

„Тема: Ню Йорк

Бих искал да те видя за последен път, преди да замина. Мога ли да те заведа на закуска?

Андрю

ПП: Наистина щях да ти разкажа всичко онази нощ…“

„Тема: Котенцето ти

Всъщност това съобщение не се отнася за котенцето ти. Въпреки че, след като засегнах тази тема, трябва да кажа, че е номер едно в списъка ми с любими неща.

Ела и закуси с мен. Аз съм пред вратата ти.

Андрю“

Докато препрочитах това последно съобщение, на екрана ми се появи едно ново:

„Тема: Сбогом

Андрю“

Знаех, че липсата ми на отговор е незряла, и вината за това, че не се видяхме, преди да замине, беше моя, но имах чувството, че трябваше да положи повече усилия. И все още смятах, че беше сгрешил, като не ми разказа за всичко, когато го бях попитала.

Тръгвайки си от съда, се отправих към вкъщи и се замислих за всички полуистини и лъжи, които бяхме изрекли. Ализа. Жена му. Истинското ми име. Неговото истинско име.

Всичко, което имахме, беше построено върху лъжи…

Оставяйки сълзите ми да потекат, отворих вратата на къщата ми, готова да си взема душ и да си изплача очите, но Андрю стоеше в хола.

— Здравей, Обри. — Той се взря в мен.

— Нахлуването с взлом е престъпление. — Кръстосах ръце. — Би трябвало да го знаеш.

Не каза нищо, просто продължи да се взира в мен, оглеждайки ме от горе до долу.

— Не трябва ли да гониш полет? — Гласът ми се пречупи. — Нали възнамеряваше да прекараш последния си час в Ню Йорк на път за летището?

— Осъзнах, че трябва да ти кажа още нещо.

— Да не би да имаш още едно фалшиво име, за което искаш да ми кажеш? Друга тайна самоличност, която искаш да…

— Престани! — Той започна да пристъпва все по-близо, докато не ме накара да опра гръб в стената, а после ме погледна право в очите. — Искам да ме изслушаш, Обри. Просто слушай, мамка му…

Опитах се да се отдалеча от него, но той улови ръцете ми и ги прикова над главата ми. А после използва и бедрата си, за да ме задържи неподвижна.

— През следващите пет минути ще останеш тук и ще ме изслушаш, независимо дали ти харесва, или не — отсече разпалено той. — След като изведнъж започна да ти пука за истината, то тогава ще ти кажа шибаната истина…

Отворих уста да му отговоря, но той се наведе и захапа устните ми. Силно.

— Харесвах те, когато беше Ализа, а аз бях Торо, когато прекарвахме нощите, говорейки за абсурдните ти домашни и фирмата ми. Дори и след като те видях на интервюто и разбрах, че си ме излъгала. Харесвах те… — Той затегна хватката си около китките ми. — И дори, когато знаех, че не трябва да те преследвам и да идвам в апартамента ти през онзи ден, го направих, а после те изчуках… Дори и след това продължих да те харесвам.

— Сериозно ли говориш?

— Адски сериозен съм. — Той ме погледна и отново захапа устните ми, мълчаливо заповядвайки ми да замълча. — Не исках да те харесвам, Обри. Не се предполагаше да го правя, а нямаше и нужда, но ти беше единственото нещо, за което можех да мисля. Ти и тази твоя остроумна уста, както и лъжите ти, които, в края на краищата, може би не бяха толкова лоши.

— А какво за твоите лъжи? Все още ли мислиш, че си…

— Просто млъкни! — каза задавено той. — Остави ме да довърша.

Преглътнах и той се втренчи в мен за няколко секунди, преди да продължи:

— Да, скрих факта, че съм женен, и въпреки че беше неволно, си остава лъжа.

— Огромна лъжа.

— Обри… — Той ме стисна по-силно. — Не бях мислил за Ава от много дълго време, защото всеки божи ден, откакто ме напусна, мислите ми бяха заети от теб.

— Не, не трябва…

— Трябва. — Той ме погледна право в очите. — Посещавах репетициите ти по балет два пъти в седмицата, опитвайки се да те видя, за да поговорим и да ти се извиня. Изпратих ти няколко неща в апартамента ти. Дори отидох дотам два пъти, но това беше преди да разбера, че си се преместила.

— Казваш всичко това, само за да ме изчукаш… — Поклатих глава и се извърнах от него, но той ме принуди да го погледна.

— Казвам ти всичко това, защото те обичам.

Ахнах и в очите ми се образуваха сълзи.

— Мамка му, Обри, обичам те… — повтори той и избърса сълзите ми. — И ще направя всичко, за да ти го докажа. — Той плъзна устните си по моите. — Обичаш ли ме все още?

— Не. Нито дори…

Устата му се притисна в моята, карайки ме да замълча.

Не исках да му отвърна, а да го отблъсна и да му кажа да си тръгне, но той раздели устните ми и плъзна езика си в устата ми.

Бавно освободи ръцете ми от хватката си и уви своите около кръста ми, като през цялото време не отлепяше устни от моите. Не ми даде шанс нито да говоря, нито да дишам. Просто продължаваше да ме целува, докато вече не можех да издържа повече.

— Ако ми кажеш честно, че не ме обичаш — прошепна той и бавно се отдръпна от мен, — то тогава ще те оставя на мира.

— А ако не мога? — попитах, останала без дъх.

— Ако не можеш, тогава ще трябва да ми покажеш стаята си, така че да можем се припомним един друг отново.

— Припомним? — Простенах, когато стисна дупето ми. — Това някакъв код за разговор ли е?

— Код за секс.

— Ще те убие ли, ако само още веднъж ми кажеш, че ме обичаш?

— Зависи от това дали наистина ме обичаш, или не.

Мълчание.

Сега пръстите му разкопчаваха ципа на полата ми, бавно сваляйки я от мен, докато го гледах в очите.

— Мразя те — казах, карайки го да повдигне вежда. — Ако си ми казал всички тези неща, само за да се вмъкнеш в гащичките ми, никога няма да ти простя.

— Ти така или иначе все още не си ми простила. — Той ме целуна нежно. — Мислех всичко, което ти казах. А сега искам да знам дали все още ме обичаш, или не, защото…

Той замълча.

Полата ми падна на пода в краката ми и той задърпа жартиерите ми, докато не ги скъса.

— Обри, кажи ми… Кажи ми веднага!

Изохках, когато плъзна един пръст в мен, а самият той простена, щом разбра колко бях мокра.

— Да.

— Да? — Той започна да движи пръста си. — Да, какво?

— Да, аз… — замълчах и той ме целуна. — Да, все още те обичам.

— Къде е спалнята ти?

Погледнах наляво и той веднага ме понесе по коридора, затръшвайки вратата след нас. Изобщо не ми даде шанс да съблека останалите си дрехи. Ръцете му зашариха по тялото ми и разкопчаха ризата ми, разкъсаха сутиена ми и погалиха гърдите ми.

Протегнах ръце и разкопчах панталоните му, избутвайки ги надолу. Тогава той ме хвърли на леглото и се покатери върху мен.

Разделих краката си, повдигайки бедра и подканяйки го да ме изчука, но той не го направи. Вместо това целуна врата ми, шепнейки колко много съм му липсвала и колко много се нуждаел от мен.

— Андрю… — Усетих пениса му да се допира до бедрото ми.

Бавно премести устата си на гърдите ми, завъртайки език около зърната. Целувките му се спускаха надолу и все по-надолу, чак до бедрата ми.

Затворих очи, когато той притисна езика си срещу клитора ми, започна бавно да го облизва и да прави чувствени кръгове около него.

— Аххх… — Опитах се да затворя крака, но той ги прикова към матрака и ме погледна.

— Обри… — каза той дрезгаво.

— Да?

Притисна палеца си към клитора ми, карайки ме да се загърча от удоволствие.

— Кажи ми, че притежавам това.

Затворих очи, когато започна да притиска и плъзга палеца си все по-бързо.

— Кажи ми, че притежавам котенцето ти, Обри.

— Да… — проплаках. — Да…

— Кажи го! — Той отдръпна пръста си. — Имам нужда да го кажеш.

По гръбнака ми започнаха да се спускат тръпки и аз най-накрая отворих очи и го погледнах.

— Да… Ти я притежаваш.

Той се усмихна и наведе глава между бедрата ми отново, поглъщайки ме и карайки ме да закрещя, но не ми позволи да свърша.

Вместо това ме обърна по лице върху леглото.

— Застани на ръце и колене.

Дъхът ми спря и следващото нещо, което почувствах, беше ръката му, която се стовари върху дупето ми.

— Все още не съм маркирал всеки сантиметър от теб — каза той и ме стисна силно. — Но ще запазя това за тогава, когато реша, че си готова…

Промърморих, а той започна да се плъзга в мен сантиметър по сантиметър, карайки ме да се наклоня напред. Свали ластика от косата ми и ме дръпна назад, прошепвайки:

— Ще ме почувстваш там точно по този начин… Може би дори по-добре.

— Аххх…

— И когато се случи, ще ми позволиш да свърша в теб… — другата му ръка се спусна по стомаха ми и стисна гърдите ми. — И ще поемеш всичко до последната шибана капка.

— Андрю — стиснах чаршафите.

— Да?

Не отговорих. Не можех да го направя.

Той шляпваше задника ми всеки път, когато се забиеше в мен, чукайки ме грубо и шепнейки името ми.

Притисках тялото си срещу неговото, неспособна да пусна чаршафите, и когато най-накрая почувствах приближаващия оргазъм, се притиснах още по-силно към него, докато той измъчваше клитора ми с пръстите си, отново отказвайки ми.

Излезе от мен, което ме накара да изхленча, а след това отново ме обърна с лице към себе си. Незабавно се зарови в мен и се вгледа в очите ми, бавно плъзгайки пениса си напред и назад, заглушавайки виковете ми с устата си.

Чувствах пениса му да пулсира вътре в мен, а мускулите ми го стискаха, докато той проклинаше срещу устните ми, а когато погледите ни се срещнаха отново, и двамата свършихме едновременно.

Паднах задъхана на гърдите му.

— Андрю, аз…

Той ме прекъсна с целувка.

— И аз те обичам.

Останахме преплетени сякаш завинаги, като Андрю не спираше да прокарва пръсти през косата ми, а аз да плъзгам ръце по гърдите му.

— Добре ли си? — попита той.

— Да.

Той се изтърколи от леглото и се изправи, след което изхвърли презерватива.

— Ела тук.

Не помръднах. Все още се чувствах слаба от последния си оргазъм.

Той поклати глава и плъзна ръце под бедрата ми, вдигна ме и ме изнесе от стаята, проверявайки всяка врата, през която преминавахме. Когато стигнахме банята, той ме пусна да стъпя на земята.

— Не мисля, че мога да остана изправена достатъчно дълго, за да си взема душ… — прошепнах.

Андрю не ми обърна внимание и пусна водата.

— Няма да си вземаме душ.

Отново ме вдигна и ме постави нежно във ваната.

Настанявайки се зад мен, грабна една празна бутилка и я напълни с топла вода. После внимателно я изля върху главата ми.

Взе някакъв шампоан от етажерката и изстиска малко в косата ми, превръщайки го в пяна с ръцете си.

Чувах го да ми задава въпроси, нещо за това как се чувствам или, ако просто искам, да поговоря с него за онова, което ми се върти в ума, но пръстите му продължаваха да масажират скалпа ми и изведнъж всичко притъмня.

* * *

Когато се събудих, бях сама в леглото.

Нямаше и следа от Андрю, дрехите му също липсваха.

Започнах да мисля, че миналата нощ е била просто сън, но тогава забелязах портфейла му на нощното ми шкафче. Изритах завивките и се усмихнах, когато видях, че ми беше облякъл копринени гащички.

Излязох от стаята и тръгнах по коридора, докато не стигнах до балкона, където стоеше той и пушеше цигара.

— Откога пушиш? — Пристъпих зад него.

— Не го правя често — отвърна ми. — Само когато трябва да помисля.

Кимнах и се загледах в нощното небе, но той изведнъж ме придърпа срещу себе си.

— Няма ли да попиташ за какво мисля? — подсмихна се. — Сигурен съм, че имаш въпроси.

— Определено имам, Лиъм.

— Можем да говорим за това.

— Сега?

— Ако искаш… — Той изгаси цигарата си и ме поведе към един от столовете, настанявайки ме в скута си. — Откога знаеш?

— От няколко седмици.

— Хммм.

Поклатих глава.

— Бах и Грийнууд знаят ли кой си в действителност?

— Да.

— Тогава защо си го крил от всички останали?

— Уважаван адвокат или не, никой не иска да приеме някой, чиято история се е появила във вестниците… Това би злепоставило фирмата.

Той ме целуна по рамото.

— Каква беше Ема?

Въздъхна, поглеждайки ме.

— Беше перфектна…

Мислех, че ще смени темата, но той продължи да говори.

— Мразеше, когато тръгвах за работа, и понякога ме молеше да я взема с мен, така че я вземах… — Гласът му беше тих. — А после изобщо не можех да свърша каквото и да било, защото точно от другата страна на улицата имаше парк и тя винаги искаше да отиде и да играе… Винаги.

— Следваше ли те из вкъщи? — попитах.

— Беше като моя сянка. Ако имах работа, тя идваше и заспиваше на дивана. Когато излезех от стаята, за да приема нечие обаждане, тя кръстосваше ръце и се цупеше, ако не я поканех да слуша.

Той се засмя задавено, но не каза нищо повече.

— Мога ли да те попитам нещо? — Облегнах се на гърдите му.

— Не мисля, че отказът ми би те спрял.

— Накъде ще поемем сега?

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид… Какво ще се случи с нас?

Той ме погледна объркан.

— Нас?

— Имаме ли връзка? Ще останеш ли с мен, или ще се върнеш обратно към Date-Match?

За дълго време той просто се взираше в мен.

— Не мога да остана в Ню Йорк, Обри. Мисля, че можеш да разбереш защо…

— Изобщо не си имал намерение да останеш след тази нощ, нали?

— Не.

— И си тръгваш на сутринта?

— Да.

Той се опита да ме целуне по главата, но аз се отдръпнах.

— Значи просто си искал да ме изчукаш, преди да си тръгнеш? И ми каза всички онези неща, само за да можеш да се почувстваш по-добре, когато си тръгнеш?

— Исках да разбереш, че те обичам, преди да си тръгна.

— И междувременно да се вмъкнеш в гащичките ми, разбира се.

— Разбира се. — Той се подсмихна, но не отвърнах на усмивката му.

— Казах ти да не ми даваш напразни надежди, Андрю. — Отстъпих назад. — И ти въпреки всичко го направи.

— Какво искаш да направя, Обри? Да се преместя при теб? Да ти предложа брак?

— Искам да останеш… Ако не можеш, то тогава ще те помоля да си тръгнеш. Веднага.

— Обри…

— Веднага! — казах. — Можем да бъдем приятели, но не искам да…

— Престани! — Той ме придърпа към себе си и ме целуна. — Ние сме повече от приятели. Винаги сме били. Просто точно сега не мога да бъда с теб.

Отворих уста да възразя, но той ме целуна отново и отново, прошепвайки:

— Наистина бих предпочел да прекараме останалата част от вечерта в леглото, без да спорим…