Уитни Грасия Уилямс
Оправдани лъжи (1)

Пролог
Андрю

Няколко месеца по-рано…

Беше там, написано черно на бяло с удебелени букви в центъра на страницата, без снимка.

Въпреки че фактите бяха изопачени и „Ню Йорк Таймс“ отново не бяха сложили моя снимка, вредата върху фирмата ми „Хендерсън и Харт“ вече бе нанесена. И знаех точно какво щеше да се случи, стъпка по стъпка, защото вече бях ставал свидетел на подобни неща, и то неведнъж. Първо — всички клиенти, които ми се бяха заклели, че ще останат на моя страна, щяха ми се обадят и да ми обяснят как „изведнъж“ са открили друг, който да ги представлява. Второ — подчинените ми щяха да започнат да подават оставките си, знаейки че една опетнена фирма в автобиографиите им би попречила на кариерите им. Следваха инвеститорите, които щяха да се преструват, че ми симпатизират, а в същото време щяха да ме осъждат публично в медиите и бързо щяха да се откажат да ме финансират.

И накрая, най-неприятното е, че щях да се превърна в един от онези изключителни адвокати, съсипали кариерата си преди дори да успеят да я започнат.

 

 

— Още колко дълго мислиш, че можеш да следиш Ема и да ти се размине?

Частният детектив, когото наех, пристъпи до мен.

— Тя е моя дъщеря, мамка му! Не я преследвам.

— Петстотин стъпки. — Той запали цигара. — Ето колко далеч трябва да стоиш.

— Добре ли се отнасят с нея?

Детективът въздъхна и ми подаде купчина снимки.

— Частна детска градина, уроци за начинаещи по степ, и както можеш да видиш на снимките, през почивните дни я водят в парка. Тя е добре.

— Все още ли плаче през нощта?

— Понякога.

— Все още ли умолява да ме види? Все още ли…

Млъкнах, когато сините очи на Ема срещнаха моите. Пищейки, тя скочи от люлката и се затича към мен.

— Татееее! Татеее!

Тя извика, но някой я вдигна на ръце, преди да се приближи към мен. Отведоха я надалеч и я сложиха в някаква кола, а тя започна да плаче.

Мамка му!

 

 

Незабавно се изправих в седнало положение в леглото, осъзнавайки че не се намирах в „Сентръл Парк“ в Ню Йорк. Бях в Дърам, Северна Каролина и отново бях сънувал кошмар.

Погледнах към часовника на стената срещу мен, който показваше един през нощта. Календарът, който висеше над него, само потвърждаваше, че се бях задържал прекалено дълго в този град.

Проучванията, които бях направил преди шест години — пресмятането на плюсовете и минусите, анализирането на архивите на най-добрите фирми, оценяването на грима на жените от Date-Match, сега всичко това изглеждаше безсмислено. Апартаментът, който купих, беше бледо подобие на това, което беше рекламирано, имаше само една фирма, която заслужаваше вниманието ми, а морето от струващи си чукането жени пресъхваше с всеки изминал ден.

Само преди час бях на среща с жена, която ми беше казала, че е учителка в детска градина, която обожава червеният цвят и исторически книги. Всъщност се оказа, че е два пъти по-голяма от мен далтонистка, която просто искала „да си припомни какво е усещането от един страхотен пенис“.

Разочарован, станах от леглото и тръгнах надолу по коридора — заставайки пред висящите на стената рамки „Е“ и „Х“, опитвайки се да преглътна буцата, която бе заседнала в гърлото ми.

Започвах да ставам раздразнителен от липсата на секс и щях да имам нужда от повече от обичайните ми няколко питиета, за да изкарам нощта.

Налях си два шота с бърбън и ги изпих на екс. Преди да успея да си налея още един, телефонът ми започна да вибрира. Имейл.

Ализа.

„Тема: Качествено изпълнение

Скъпи Торо,

сигурна съм, че в момента чукаш поредното си завоевание и само няколко секунди те делят от това да й теглиш чертата с твоето «една вечеря, една нощ, без повторения», но си мислех за нещо и трябваше да ти пиша…

Ако се наслаждаваш на секса толкова, колкото твърдиш, тогава защо настояваш само за една нощ? Защо не приятели с привилегии, за да не оставаш на сухо? (Днес е ден тридесети от «Операция: все още без вагина», нали така?)

Всъщност започвам да се чудя дали единствената причина да искаш само една нощ е защото знаеш, че няма да се представиш добре през следващите.

Това, че имаш малък пенис, не е краят на света.

Ализа“

Поклатих глава и започнах да пиша отговор.

„Тема: Отговор: Качествено изпълнение

Скъпа Ализа,

за съжаление в момента не чукам поредното си завоевание. Вместо това съм зает да отговарям на последния ти абсурден имейл.

Днес наистина е ден тридесети от това, което ти наричаш «Операция: все още без вагина», но не можеш да твърдиш, че съм се провалил напълно, след като те изчуках по телефона и те накарах да свършиш.

Отказвам дори да коментирам последния ред от имейла ти и за твое сведение никой никога не се е оплаквал от «представянето ми», а пенисът ми е далеч от това да бъде «малък».

За едно обаче си права: Светът няма да свърши само, защото някой има малък пенис.

Но може и да свърши, ако вагината ти е хванала паяжини.

Торо“

Телефонът ми звънна веднага.

— Ти сериозно ли? — изтърси Ализа, когато вдигнах. — Наистина ли имаш предвид това, което си мисля, че имаш, с това съобщение?

— Да не би изведнъж да си забравила как да четеш?

— Ти си невъзможен! — Тя се засмя. — Какво стана със срещата ти?

— Беше още една шибана лъжкиня…

— Ооо, горкият Торо! Надявах се, че тридесетия ден ще ти донесе късмет.

Извъртях очи и си сипах още едно питие.

— Да не би новото ти хоби е да живееш чрез моя сексуален живот?

— Разбира се, че не. — Нежният й смях се разнесе през слушалката и на заден фон можех да чуя как размества някакви документи. — Отдавна искам да те попитам откъде си?

— Какво имаш предвид с това откъде съм?

— Точно това, което попитах — каза тя. — Нямаш провлачен говор или дори намек за акцент в гласа си, което означава, че не си от Юга.

Поколебах се.

— От Ню Йорк съм.

— Ню Йорк? — Гласът й се повиши с една октава. — Защо би напуснал Ню Йорк и би дошъл да живееш в Дърам?

— Лично е.

— Не мога да си представя да искам да напусна Ню Йорк. Изглежда толкова перфектен. Има нещо в светлините и живота на хората, които остават там. Всички сигурно имат големи мечти и…

Отдръпнах телефона от ухото ми и глътнах поредният шот. Поетичното й мърморене относно това опустяло място трябваше да се прекрати. Незабавно.

— Правните кантори не са ли много по-примамливи от тези в Дърам? — Тя продължаваше да говори. — Подобно на една от любимите ми…

— Как се казва прослушването по балет, на което ще се явяваш тази година? — прекъснах я.

— „Лебедово езеро“. — Тя винаги зарязваше темата, която обсъждаме, щом кажех нещо за балета. — Защо?

— Просто се чудех. Кога е прослушването?

— След няколко месеца. Опитвам се да се справя с уроците и дома… — Тя прочисти гърлото си. — Имам предвид, наистина е трудно да се справям с тренировките и случаите, с които съм натоварена.

— Защо просто не помолиш шефа си да ти отпусне няколко дена от седмицата, които после можеш да заработиш през уикендите?

— Сигурна съм, че няма да може.

— Разбира се, че ще може — казах. — Има един адвокат в моята фирма, който работи от събота до сряда и така му остава време да се отдаде на музиката си. Ако на фирмата ти й пука за теб, то ще трябва да се съобразят.

— Да, ами предполагам, че…

Мълчание.

— Как се казва фирмата, за която работиш? — попитах.

— Не мога да ти кажа.

— Тогава името на един от партньорите?

— И това не мога да ти кажа.

— Тогава можеш ли да ми кажеш колко дълбоко искаш да заровя пениса си в теб по-късно тази вечер?

Дъхът й стана накъсан, секси звук, който ме докарваше до полуда.

— Колко дълго още мислиш, че ще се примирявам с това да говоря само по телефона с теб, Ализа?

— Толкова дълго, колкото аз искам. — Сега звучеше много по-уверена.

— Мислиш, че ще говоря с теб още един месец, без да те изчукам? Без да мога да те видя на живо?

— Говориш с мен от няколко месеца и не си ме чукал. В интерес на истината, мисля, че ще продължиш да говориш с мен с години, без да ме изчукаш, защото съм ти приятелка, а приятелите…

— Ако до месец или два не преспя с теб, вече няма да бъдем приятели.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Няма нужда.

Затворих и грабнах лаптопа си, готов да дам още един шанс на Date-Match. В секундата, в която кликнах на снимката на най-красивата жена в сайта, имейлът от Ализа я закри.

„Тема: Повярвай ми

След няколко месеца все още ще бъдем приятели, а ти няма да имаш нищо против това, че не си ме виждал.

Само гледай.

Ализа“

„Тема: Отговор: Повярвай ми

До няколко месеца ще се изчукаме и единствената причина да нямам нищо против това, че не виждам лицето ти, ще бъде, защото ще те чукам на задна върху масата.

Само гледай.

Торо“