Мегън Марч
Порочен милиардер (17)

Седемнадесета глава
Крейтън

Когато освободих Холи, тя се плъзна надолу по стената и отпусна глава на рамото ми. И двамата бяхме на колене под ударите на водните струи и се зачудих дали всеки път щом я докосна, ще се чувствам така, сякаш съм открил Светия Граал. Беше малко удивително и не мисля, че някога ще свикна с това чувство.

Изправих се, внимателно помагайки й да стъпи на краката си. Измих и двама ни и спрях душа, преди да увия Холи в голям пухкав халат. Халатът покри дребното й тяло и с изчервеното си замаяно изражение тя приличаше на упоена богиня.

Отнесох я до леглото и я настаних в средата на планина от меки възглавници. Гърдите ми се стегнаха, щом видях сънената й усмивка, и ми се прииска да започна да се удрям по гърдите като шибания Кинг Конг. Бях в състояние различно от упоеното. Възбуден съм, готов да я чукам, докато припадне, и се чувствам така, сякаш съм проклетият крал на света. Оргазмите й ме изпълниха с мощ, сякаш бих могъл да разбивам сгради с голи ръце, а след това да ги построявам отново само с мисълта си.

Леко похъркване се понесе от леглото и аз погледнах отново към нея. Главата й се бе извъртяла настрани в съня и устата й бе отворена. Тъй като бях похотливо копеле, вече нямах търпение да почувствам отново устните й около члена си, докато я гледам как поглъща всичко, което й давам.

Спомних си за начина, по който малкото й тясно задниче бе стиснало пръстите ми, и умирах от удоволствие при мисълта, че ще съм първият мъж, който ще проникне в него. Силното чувство за собственост, което изпитах, направо ми изкара акъла. Никога не изпитвах подобни чувства, тъй като не се обвързвах. Никога.

Натиках ги обратно там, откъдето бяха изскочили, и се насочих към банята да си ударя една чикия.