Хана Хауъл
Шотландски воин (10)

Десета глава

— Не мога да повярвам, че не си я накарал да ти каже коя е! — възкликна Грегор, докато помагаше на брат си да облече тежкия, избродиран в черно и сребристо жакет. — Ще се ожениш за нея след час.

— Тя ще ми каже, когато се венчаем. Мисля си, че все още се бои малко да не размисля и да поискам откуп за нея, ако узная коя е, преди да изречем клетвите си.

Нямаше никакъв шанс това да се случи, помисли си Юън. Но не бе направил никакви усили да убеди в това Фиона. За да го направи, щяха да му са нужни цял набор от нежни думи, и въпреки усилията му през последните два дни, той не успя да измисли нищо. Освен това се боеше, че ако започне да я разпитва, тя ще го накара да признае нещо, които той не би искал да й казва.

Страстта беше безопасна. Страстта беше нещо, което може да й дава, без да се тревожи, че тя ще види нещо повече от нормална мъжка похот. Останалите чувства обаче щеше да държи за себе си. Хелена го бе научила колко е опасно да отдадеш сърцето и душата си на една жена. Може би бе несправедливо към Фиона, защото тя въобще не беше като Хелена, и макар да нямаше никакви знаци, които да го карат да се съмнява в нея, той просто не можеше да спре да се тревожи. Може и да желаеше Фиона, но истината бе, че не я познава. Предателството на Хелена го бе оставило наранен и бдителен. Едно предателство от ръцете на Фиона щеше да го опустоши. Юън не бе сигурен откъде знаеше подобно нещо и не желаеше да надниква твърде навътре в сърцето си, за да разбере защо щеше да се случи така.

Печално призна пред себе си, че не вярва напълно в страстта, която Фиона показа в обятията му. Жените рядко изпитваха страст към него. Това, което бе показвала Хелена, се бе оказало лъжа. Курвите в селото правеха това, за което им се плаща. Няколкото прислужници, които се опитаха да се пъхат в леглото му, го преследваха заради позицията му на леърд, изкушени от това, което могат да получат от него.

През последните два дни той непрестанно обмисляше правенето на любов с Фиона, припомняше си всеки звук, всяко докосване и всяко нейно движение. Не можеше да открие никакъв фалш в страстта й, но тъй като ненавиждаше самата мисъл, че въздишките и целувките й можеха да са лъжа, не можеше напълно да се довери на преценката си.

— Не изглеждаш особено щастлив — промърмори Грегор. — Жениш се за хубаво момиче. Мислех, че поне би следвало да се усмихваш, щом знаеш, че ще е в леглото ти всяка нощ.

— Да, би трябвало — отвърна Юън, — просто съм леко притеснен вътрешно. Но, да, тя е много красива.

Грегор изруга и поклати глава.

— И ти се чудиш защо е избрала именно теб. Не си страшилище, Юън. Да, на лицето ти има белег, но не караш децата да сънуват кошмари. Очевидно е, че Фиона идва от място, където не е безопасно и се води война. Подозирам, че един-два белега въобще не я тревожат. А и тя има белези, нали така?

— Миниатюрни. Почти незабележими. Моите не са малки, нито незабележими. — Той погледна надолу към сватбената си премяна. — Това е все едно направиш букет от коприва и да се опиташ да убедиш всички, че са рози.

— По дяволите, Юън, това ли е завета, който ти остави онази кучка Хелена?

— Тя беше красива и твърдеше, че изпитва страст към мен, но всичко е било само един капан. Лъжа. Показа го напълно ясно, когато ме предаде в ръцете на Хю Грей. Истинските й чувства се разкриха тогава, в думи и дела.

— И ти й повярва, повярва на жена, която отива в леглото на един мъж, а на следващата нощ го води към гибелта му? Юън ти беше на двадесет и една. Да, вече мъж, но благодарение на монашеския си живот доста неопитен с жените. Истината е, че никой от нас нямаше да се справи по-добре. Останалите бяхме по-млади, и макар да имахме повече опит от теб с жените, нямахме абсолютно никакъв шанс да се справим с жена като Хелена. Момичетата тук са прями и директни. Понякога казват „да“, а понякога казват „не“. Дори курвите в селото не лъжат. Даваш им монетите и те те оставят да правиш каквото искаш. Е, някои може да стенат или да плачат, дори да хвалят мъжа, който е с тях в леглото, но това са безобидни лъжи, такива, които да го направят щастлив. Но Хелена беше курва, изпратена да ни предаде, и освен това бе много добра в това да накара един мъж да плати за услугите й прескъпо. Никой от нас не бе готов за нея.

— Винаги съм се чудел защо не се насочи към баща ни, който беше леърд.

— Защото е разбрала, че и на него, точно като на нея, му липсва сърцето. Щеше да я вкара в леглото си, но нямаше да й даде нищо. Не можеше да го омае. Останалите бяхме прекалено млади, не бяхме наследници и не вършехме почти нищо наоколо. Баща ни бе на гърба на коня, но дори и тогава ти държеше юздите. — Грегор напълни две чаши с вино и подаде едната на Юън.

— И значи ти не мислиш, че Фиона е нещо различно от това, за което се представя, хубаво момиче, изгубено в чужди земи?

— Не, не мисля. Тя е тук повече от две седмици и не е направила нищо, което да ме накара да помисля, че е различна от тази, за която се представя. Не задава подозрителни въпроси, нито обикаля из крепостта да разучава кое къде се намира. Не флиртува с никой от нас. Но виждам, че ще ти отнеме известно време да го повярваш.

Юън се замисли над думите на Грегор, докато пиеше виното си. Имаше много истина в думите на брат му, но знаеше, че ще му трябва време да го приеме.

Поклати глава, за да прогони мислите си, допи виното и каза на Грегор:

— Най-добре е вече да слизаме в залата. Надявам се Нейтън да е държал под око свещеника. Искам го трезвен.

— Ще бъде — увери го Грегор, когато излязоха от стаята. — Мисля, че баща ни ще се погрижи за това.

— Старецът още ли се хвали, че този брак е резултат от умните му планове?

— О, да. От начина, по който се надува, човек ще си помисли, че лично е изпречил момичето на пътя ти в деня, в който я срещна. — Грегор наблюдаваше внимателно Юън. — Беше така скромен да признае, че този негов избор може би не е най-добрият, и че момиче с повече месо на кокалите и без белези щеше да е по-добре.

Тихо ръмжене се процеди през устните на Юън.

— Глупак. Най-добре да си мери приказките пред Фиона. И най-добре да не я обижда.

— Така е. Тя може да го нарани. — Грегор се ухили, когато Юън се задави.

Юън спря на входа, преди да влезе в голямата зала, избягвайки широко отворените врати.

— Може да не знам коя е Фиона, но знам, че не съм най-добрият избор за нея. Може би… — започна той.

Грегор го избута през вратите и няколко от мъжете го поздравиха.

— Подхранвай съмненията си колкото искаш, но няма да ти позволя да посрамиш момичето, изоставяйки я пред олтара.

Макар ядосаните думи на Грегор да го изненадаха, Юън кимна. Брат му беше прав. Предположи, че много хора в Скарглас или знаят, или предполагат, че е отнел девствеността на Фиона. Дори не бе помислял да скрие този факт, докато прислужниците не дойдоха да сменят чаршафите в спалнята му и не бе видял петната кръв по тях. Освен това се бяха появили скоро след като Фиона си бе тръгнала и той реши, че са заподозрели какво се е случило, а вестта за това се е разпространила между тях. А подозрението бе получило повече тежест, след като бе обявил, че след два дни ще се венчае за Фиона. Ако отстъпеше пред страха си точно сега, щеше да я посрами пред всички. Смути го факта, че последен се бе сетил за това, което би могло да се случи, но побърза да прогони проблемите от ума си и влезе в голямата зала, приемайки последствията, макар да не бе сигурен, че наистина ги заслужава.

* * *

— Фиона, спри да се въртиш — каза Маб, — или Бони ще навре тези диви цветя в лявото ти ухо.

След бърз поглед към кикотещата се Бони, Фиона застана напълно неподвижно.

— Много командориш, Маб.

— Да, след този ден ти ще си господарката на Скарглас, затова реших, че ще е добре да изхвърля от кръвта си това желание да раздавам заповеди. — Маб се засмя с другите две жени. — Ще е хубаво отново да имаме господарка на крепостта. Мина доста време. Истината е, че не съм много сигурна дали някога сме имали истинска господарка.

— Сър Фингал е имал пет съпруги, Маб.

— Така е, но да си видяла техния отпечатък някъде из крепостта, като изключим момчетата им?

Фиона се огледа из стаята, която й бяха дали. Беше удобна, изненадващо свободна от всякакви излишни вещи. Беше чиста като останалата част от крепостта, но Фиона знаеше, че това е дело на Клер. Градините и килера с билки бяха поддържани от Маб. Голямата зала беше много хубава, но това беше останало от предишния леърд. Мислейки си за нещата, които Джили и Илса бяха сторили, след като се преместиха в домовете на братята й, Фиона осъзна, че Маб е права. Съпругите на сър Фингал не бяха оставили нищо, освен синовете си, след себе си.

— Колко странно — промърмори тя, — дори и Ани Логан?

— Не — отвърна Бони. — Майка ми казваше, че жената не спирала да тича напред-назад, опитвайки се да откъсва мъжа си от ръцете на другите момичета. А останалите му съпруги не са стояли дълго време тук. Измрели са всичките, освен последната, която е избягала.

— Е, поне така е сложила край на непрестанните женитби на сър Фингал — каза Фиона. — Не може да се ожени за друга жена, след като все още има такава, макар и избягала от него, нали така?

— Не съм много сигурна, че това би го спряло — каза Маб. — Мисля, че е така, защото вече никъде не ходи, никога не напуска Скарглас, затова няма как да намери жени, които не знаят истината за него. Глупакът има единадесет законни сина и двойно повече незаконни. Крайно време е някой да хване и да го завърже на възел — заяви Маб и се разсмя, щом Фиона и Бони се закискаха.

— Ах, милейди, изглеждате толкова красива — каза Бони, като се изправи, за да огледа внимателно Фиона. — Толкова красива коса имате!

Фиона докосна гъстата си коса, който бе оставена да се спуска свободно на къдрици до бедрата й.

— Благодаря, макар че не съм сигурна, че трябва да съм с пусната коса, сякаш все още съм девствена.

— Никой, освен леърда, не знае за случилото се — каза Маб, като за последно приглади полите на тъмносинята рокля на Фиона. — Ето, готова си.

— Ще отида да кажа на останалите — каза Бони, бързайки навън.

— О, Маб, тревожа се за това. Наистина се тревожа — прошепна Фиона, мръщейки се след Бони.

— Ами спри да се тревожиш — нареди й Маб. — Мислиш ли, че някой от братята на Юън щеше да е толкова доволен от случващото се, ако виждаше нещо нередно в него? Всеки един от тях, законни или не, са свирепи в лоялността си и защитнически настроени към Юън, макар че той едва ли го осъзнава. Дори само един от тях да решеше, че би могла да нараниш Юън, било то физически или психически, щеше да се опита да спре всичко това.

— Може да се опитат, ако знаят, че сме направили заговор, за да отведем Юън пред олтара.

— Ти да не би наистина да мислиш, че не знаят? Грегор знае. Как си мислиш, че успях да остана изгубена в онзи ден? През цялото време бях в килера с билките, но всички те, дори и най-малките, изведнъж станаха достатъчно слепи, че да не ме видят.

Маб хвана Фиона под ръка и я поведе навън от стаята.

— Истината е, че момчетата те избраха за своя леърд, затова спри да се мръщиш. Ще имате достатъчно проблеми през живота си, затова защо просто не се насладиш на днешния ден?

— Ще се опитам, Маб. Истината е, че ще се почувствам по-добре, след като разкрия коя съм и след като шока от тази новина отмине.

— Всичко ще бъде наред — отново я увери Маб, но можеше да види, че момичето продължава да се тревожи.

* * *

— Фиона-с-десетте-ножа? — възкликна Юън, прекъсвайки свещеника. — Не можеш да използваш това име за клетвите ни. Трябва да използваш истинското си.

— Не, не трябва — заяви тя, чудейки се как е възможно този мъж все още да изглежда толкова грамаден, като е коленичил до нея. — Свещеникът каза, че стига да използвам цялото си име в брачното свидетелство, какво се казва в клетвите не е важно.

— Това е нелепо. Използвай истинското си име.

— Не, не и преди да подпишеш документите, и ще ги подпишеш пръв.

— Ти си ми съпруга, твой дълг е да ми се подчиняваш.

— Само така, момче, кажи й как стоят нещата — викна Фингал, само за да отстъпи крачка назад, след като Фиона и Юън го изгледаха лошо.

— Сега кажи истинското си име на свещеника — нареди Юън и Фиона почти се усмихна на смръщеното му изражение.

— Все още не си ми съпруг, и ако наистина очакваш сляпото ми подчинение, щом изречем клетвите си, то вероятно ще е най-добре да спрем, за да си поговорим насаме.

— О, не. Имайки предвид колко си упорита, ще има да спорим по този въпрос, докато родиш детето ми, което вероятно и в момента расте в утробата ти. — Той кимна, когато тя възкликна и се изчерви. — Ще говорим за това по-късно. — После се намръщи към свещеника. — Е? Продължавай.

След като бе постигнала своето, Фиона реши да не спори и покорно повтори клетвите. Целувката, която й дари Юън, докато братята му подвикваха и крещяха, я остави без дъх и замаяна, но се отрезви бързо, когато поставиха перото в ръката й. Можеше да почувства как останалите надничат иззад нея и Юън, докато я чакаха да подпише документа. Юън вече бе записал името си със смел почерк. Тя си пое дълбоко дъх и записа своето.

— Макенрой? — попита Юън, игнорирайки мърморенето на семейството си зад тях. — От Дайхладах?

— Да, аз съм единствената сестра на леърда, Конър Макенрой — отвърна тя.

— Момиче, те са на почти четири дни езда от тук. Не може да си Макенрой.

— Четири дни? — прошепна тя шокирано. — Милостиви боже, колко време е препускал онзи кон? Помня, че се чувствах леко замаяна, но явно съм била изпаднала в безсъзнание. Обаче аз наистина съм Макенрой. — Тя измъкна сребърния нож за хранене от канията на кръста й и го подаде на Юън. — Прочети какво е гравирано на дръжката му. Конър ми го подари за шестнадесетия ми рожден ден. Каза ми, че заслужавам хубав подарък, след като вече може да ми го купи, тъй като съм добро момиче и съм успяла да оцелея под грижите му. — Тя се усмихна на спомена.

— На малката Фиона, Макенрой до мозъка на костите си. Конър. — прочете Юън и я изгледа странно, докато й връщаше ножа. — Коя е Джили, за която не спираш да говориш? Жена му, нали?

— Да. Джилиан Мъри, дъщеря на сър Ерик Мъри от Дъблин, племенница на лейди Малди Мъри от Дънкойл, доведена сестра на сър Джеймс Дръмънд, леърд на Дънкрейг. Ние, Макенрой, сме съюзници с клана Далглеш от Дънспийр и клана Гауди от Абъруелън. Брат ми Антъни управлява Ал-давок на север от нас. — Мъжете в залата започнаха да говорят все по-високо, но Фиона не откъсваше поглед от Юън. Той изглеждаше истински удивен. — По-големият ми брат, Дърмот, е леърд на Клакхтром. Той се ожени наскоро — тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои, преди да продължи — за Илса Камерън, единствената сестра на Сигимор Камерън от Дъбхайдленд. — Шумът около тях изведнъж секна толкова рязко, че Фиона се зачуди дали някой от тях ще успее да си спомни как се диша.

— Чрез роднините на Джили, клана Мъри, наши съюзници са Макалпин от Кеирнмур, Армстронг от Ейгбал, Макмилан от Белахен, Дръмънд от Дънбеа, Киркалди, Кинлох, Лусет от Франция… — Тя спря, когато Юън постави два треперещи пръста на устните й.

— Проклета Камерън — кресна сър Фингал, разбутвайки всички, за да стигне до Фиона и Юън. — Знаех си. Тя не е нищо повече от шпионин, изпратен от глупака Сигимор.

Борейки се да мисли въпреки шока, който му поднесе Фиона, Юън обви ръка около раменете й и я притисна към себе си.

— Тя не е Камерън. Просто е сродена с тях чрез брак… брака на брат й.

— Все същото е. Трябва да я изпратим обратно на Сигимор.

— Няма да я пращаме никъде — каза Юън, а гласът му бе леден и твърд, докато се бореше с гнева, предизвикан от омразата на баща му към собствените му роднини. — Сега тя е моя съпруга. Може вече да носи детето ми.

— Ще престанеш ли да го повтаряш? — промърмори Фиона, но млъкна, когато Юън я стисна леко.

— Така или иначе тези Камерън, които според теб са сторили нещо нередно, отдавна са мъртви — продължи Юън. — Сигимор не е заплаха за нас. Истината е, че не разбирам защо той продължава да идва тук, само за да гледа как бързаш да затвориш портите пред лицето му.

— Няма да се разправям с някой от тези проклети Камерън!

— Тогава недей. Ако има нужда, аз ще се справя. Това е последният път, в който обръщаме гръб на единствения клан наоколо, който не иска да ни избие. Те са наша кръв, за бога!

— Не и моя!

— Извинен си — въздъхна Юън, когато, след като хвърли последен поглед към Фиона, баща му се оттегли към масата с ейла.

— Мислиш ли, че това ще е краят? — попита Фиона.

— Мисля, че ще мърмори от време на време, но нищо повече. Това е стара вражда, за която се е вкопчил сякаш е свещена реликва, но не се пролива кръв. Най-лошото, което може да направи, е да обижда Сигимор, ако отново се появи пред портите ни.

Фиона се опита да се усмихне.

— Не бих се тревожила за това. Сигимор няма да дойде — Тя осъзна, че всички я гледат с нарастваща интензивност. — Какво ви става на всички? Да не ми е пораснала втора глава?

— Не, просто армия — провлече Грегор. — Подозирахме, че чрез теб ще се сдобием с един съюзник, но, Господи, момиче, не подозирахме, че може да си сродена с половин Шотландия.

— Клановете не са много големи — промърмори тя и се намръщи, когато Грегор се засмя.

— Ела, празничната трапеза вече е сложена — каза Юън. — Предлагам всички да се залавяме с нея.

Думите на Юън нарушиха тишината и всички се придвижиха към масите. Фиона наблюдаваше внимателно Юън, докато той я отвеждаше към местата им, и я настани да седне до него. За мъж, който с години копнееше да има съюзници, не изглеждаше ужасно доволен от тези, които му осигуряваше тя. Е, наистина голяма част от тях бяха роднините на Джили, но Фиона знаеше, че те считат и нея за роднина. По времето, когато бе ходила, за да се учи от лейди Малди, бе срещнала много от тях, и знаеше, че те гледат на всички Макенрой като на свои скъпи роднини. А дори имайки предвид единствено съюзниците на семейството й, подаръкът, който му правеше, бе наистина голям. И все пак той стоеше мълчалив и разсеян.

— Ядосан ли си, Юън? — попита го тя най-после, говорейки тихо, за да не могат останалите да я чуят.

— Не — Юън разсеяно погали ръката й, която бе отпуснала на масата. — Шокиран. Заради уменията на баща ми да създава врагове, през целия ми живот сме били сами. След години работа успях да стопля отношенията на част от клановете, които се гневяха срещу баща ми, макар да не станаха истински наши съюзници. Само Грей останаха наши върли врагове. Останалите едва ли ще ни станат съюзници, докато баща ми все още е жив, но вече не са ни и истински врагове, просто познати. А сека, след като коленичих за кратко пред свещеника, се оказах обграден от съюзници. Дори и да смятаме само семейството ти за такива, това е много повече от всеки съюз, който съм успявал да създам.

— Брат ми беше малко шокиран, когато научи точно коя е Джили. Ние също много дълго се справяхме абсолютно сами. Едва когато Джили пристигна, осъзнахме, че Гауди и Далглеш са много по-близки съюзници, отколкото някога сме мислили.

Юън поклати глава, бавно осъзнавайки големината на промените, които бяха настъпили. Направи гримаса, когато осъзна, че Фиона наистина е много повече от това, което заслужаваше. За доброто на хората си бе щастлив заради съюзите, които тя осигуряваше на клана му, но една толкова богата награда трябваше да отиде при някой по-богат и по-могъщ леърд от него.

Но така или иначе всичко вече бе факт, помисли си той, гледайки как Фиона се смее на нещо, казано от Саймън. Той я бе докоснал, бе отнел невинността й и се бе венчал за нея. Нямаше връщане назад. Имайки предвид връзките й, да й обърне гръб щеше да бъде много нездравословно както за него, така и за целия му клан. Юън не смяташе, че Фиона е жена, която ще насочи отмъщението си към него, ако й обърне гръб, но можеше въобще да не поискат мнението й.

Не би го изненадало, ако се окаже изправен срещу роднините й, тъй като я бе отвлякъл за откуп, бе я отвел в леглото си и се бе оженил за нея. Имаше възможност да успее да скрие частта за откупа и отнетата девственост, но не се надяваше много, че ще може.

Докато се хранеха и бяха принудени да изтърпяват невероятно нелепите тостове, вдигани от братята му, до момента, в който Юън не им хвърли по един убийствен поглед, заплашвайки ги да престанат, той разпита Фиона за семейството й. Историята й бе по-скоро весела, отколкото мрачна. Освен това малко го тревожеше факта, че тя познава роднините му от клана Камерън по-добре от него. Но сега вече имаше на своя страна връзката на кръвта и на клана. Тази връзка можеше да се разрасне, простирайки се както към клана Мъри, така и към братовчедите му Камерън. Юън искаше той и клана му да се свържат с тези семейства.

Направи гримаса, когато някой започна да свири някаква мелодия. Побутван от братята си, се насили да изтанцува един танц с Фиона. Чувствайки се голям и непохватен, скоро я остави на грижите на Грегор и другите. Седна на мястото си и не откъсваше поглед от нея, докато движението на косата й и на малкото й тяло не сгорещиха кръвта му. Тя се усмихваше и се смееше, танцуваше с всеки от братята му, включително и с изчервения, непохватен Саймън. Веднъж дори изтанцува странен, но много мил танц с децата, всичките до едно копелета на баща му, преди да бъдат отведени по леглата от бавачките си.

Жегна го лека вина, когато осъзна, че не просто се наслаждава на гледката на булката си, която се забавлява от сърце. Призна пред себе си, че търси признаци за предателство и измяна, макар да не намираше никакви. Тя не флиртуваше, не се усмихваше прекалено много, нито танцуваше прекалено дълго с един и същ мъж, нито показваше, че предпочита компанията на един повече от компанията на друг. Истината бе, ако можеше да се довери на преценката си, че тя се отнасяше към всички с едно и също приятелско отношение. Нито повече, нито по-малко.

Осъзна, че тя се държи като жена, отгледана от мъже, към която се бяха отнасяли като с брат, точно както твърдеше. Фиона не показваше нито страх, нито подчинение.

Юън подозираше, че тя би дала уважението си единствено на мъж, който го заслужава, и никога няма да бъде обвинявана, че е покорна. Оказа се, че омъжвайки се за него, Фиона бе направила неговите братя и свои. Беше му приятно, че братята му и мъжете му не просто приемаха Фиона, а и я приветстваха. Само ако можеше и баща му да го стори.

Избутвайки тези мисли настрани, Юън се изправи и тръгна към невестата си. Все още бе разкъсван от подозрения и страхове, но в момента реши да ги прогони в най-отдалечения ъгъл на съзнанието си. Съдбата го бе дарила с красива съпруга, такава, която можеше да го възпламени. Беше време да спре да мисли върху това и просто да му се наслади. Но нямаше намерение да го направи като галопира из голямата зала под акомпанимента на зле изсвирена песен. Когато тя премина покрай него, той улови ръката й и прекъсна танца.

— О, Юън, да не би… — започна Фиона, но думите й бяха прекъснати от стреснатия й вик, когато той я вдигна и я преметна през рамо. — Юън, пусни ме долу! — нареди тя и се изчерви силно, когато братята му, както и доста от останалите мъже, започнаха да подхвърлят някои доста неприлични предложения за това какво би следвало да стори Юън сега.

— Ами празненството?

— Празненството може да продължи без нас — каза той, изнасяйки я от голямата зала — Време е.

— Време за какво?

— Време е да те накарам да крещиш.