Хана Хауъл
Шотландски воин (7)

Седма глава

— Настоявам да легнеш обратно назад — заяви Фиона, когато влезе в стаята на Юън и го видя да се опитва да седне на ръба на леглото. — Заших раната ти едва преди два дни. Тя не може да се затвори за толкова кратко време.

За момент мъжът си помисли безцеремонно да откаже да й се подчини, но след това си каза, че не бива да се държи като глупак. Беше замаян, потеше се, а все още дори не бе успял да седне. Проклинайки слабостта си, се срина обратно на възглавниците, които Маб бе сложила по-рано днес зад гърба му. Намръщи се към Фиона, която постави поднос с храна на масичката до леглото.

— Най-добре да не е каша или бульон — намуси се той.

— Не е нито едно от двете. Овнешко задушено — отвърна Фиона.

Когато тя седна на ръба на леглото, държейки купа и лъжица в ръце, той й се сопна.

— Мога да се храня и сам.

Фиона не каза нищо, само му подаде лъжицата, но продължи да държи здраво купата. Наблюдаваше го как протяга лъжицата към купата и бе наясно, че той прави всичко по силите си да попречи на ръката му да трепери. Най-после се предаде, пусна лъжицата в купата и се облегна назад.

— По-слаб съм от новородено — оплака се той. — Ти си виновна, задето цели два дни не си ми давала да ям нищо питателно.

Тя завъртя очи и поднесе лъжица със задушено към устата му.

— Защото беше изгубил много кръв и защото изхаби и малкото си сили в опит да станеш от леглото прекалено рано. Подозирам, че и ударът по главата ти не е бил от особена полза.

— Ударът по главата ме остави в безсъзнание само за няколко минути — заяви бързо той, преди тя да пъхне още една лъжица от задушеното в устата му.

— Което значи, че е бил изключително силен, нищо, че не е счупил кост.

Той не каза нищо, просто остана на място, чувствайки се малко нелепо за това, че тя го храни като дете. Щеше да бъде много по-лесно за него, ако Маб го обгрижваше, но не можеше да се насили да поиска подобно нещо. Знаеше, че подобно отхвърляне ще накара Фиона да се почувства наранена и обидена, особено ако не можеше да й предложи добра причина за искането. Нямаше как да каже на една дама, че иска тя да е далеч от него, тъй като един поглед е достатъчен да го направи твърд като скала. Винаги, когато тя бе близо, болката от раните му бе незначителна в сравнение с нуждата да я направи своя.

Ако се погрижеше, щеше да оздравее до рождения си ден, помисли си той. Тогава можеше да отиде в селото и да преспи с някоя от слугините в кръчмата, за да прогони треската, караща кръвта му да кипи. Планът тепърва се формираше в ума му, когато си призна, че това ще бъде само губене на време и пари. След като не бе имал жена от година, знаеше, че няма да има проблем с представянето, но бе сигурен, че подобно изживяване няма да задоволи нуждите му към Фиона.

Бяха минали осем години, откакто последно бе изпитвал толкова заслепяваща нужда да бъде с жена, и не бе очарован от факта, че отново гори по този начин. Толкова силно желание, но се боеше, че силната емоция прави мъжа слаб и глупав. Юън докосна леко белега на лицето си. Хелена му бе причинила това, използвайки страстта и любовта му, за да го предаде в ръцете на врага. Не можеше да си позволи отново да бъде толкова слаб.

Един тих глас в ума му му напомни, че Фиона не е Хелена, но той се постара да го игнорира. Истина бе, че Фиона изглежда честна и любяща, но също така отказваше да му признае коя е. Вероятно имаше много добра причина за този отказ, но той не можеше да подмине с лека ръка факта, че зад това може да се крият и зли причини.

Точно когато се канеше да й каже, че се е нахранил, вратата на стаята му се отвори с такава сила, че се блъсна в стената. Юън се напрегна, виждайки баща си на прага. Начинът, по който баща му гледаше към Фиона, подсказваше, че мъжът е разярен. Човек никога не можеше да е сигурен на какво е способен сър Фингал, когато е ядосан. Юън не искаше да повярва, че баща му може да нарани Фиона, но за нещастие не беше толкова убеден в това, колкото би му се искало.

— Месиш се в неща, които не ти влизат в работата, жено — кресна сър Фингал, сочейки с пръст към Фиона.

— И кои са тези неща? — Фиона бе доволна от това колко спокойна звучеше, макар че разярения сър Фингал малко я изнервяше.

— Говорила си с жените.

— Не мислех, че е забранено.

— Не се прави на глупава. Много добре знаеш за какво говоря. Преди малко казах на Бони да дойде в леглото ми и тя каза не. Отказа! На мен!

Юън погледна към баща си удивен и се задави със задушеното, с което бе пълна устата му и което не искаше да яде.

Поведението на баща му бе странна смесица от гняв, възмущение и удивление. С ъгъла на окото си той видя, че по лицето на Фиона се разлива широка усмивка. Изглежда умишлено бе направила нещо, за което знаеше, че ще разгневи баща му, и това удиви Юън. Впечатли го фактът, че тя изглеждаше така, сякаш не е засегната от бащиния му гняв.

— Това е нейно право, нали така? — попита Фиона, а на лицето й бе изразено леко объркване и привидна невинност.

— Тя заяви, че си й казала така. Заяви, че си й казала, че няма закон, който да я задължава да споделя леглото ми, само защото съм искал да си начеша крастата.

— Не смятам, че съм казала нещо невярно. И съм сигурна, че няма закон, който да казва, че не може да ти отказва.

— Това е моят закон! Това е моята крепост и харесвам нещата такива, каквито са. Ще спреш да вкарваш глупави идеи в главите на тукашните момичета или ще съжаляваш. — Обърна се да излезе, но спря, подуши ризата, която носеше, и изруга. — И знам, че ти си причината дрехите и чаршафите ми да миришат като проклето поле с лавандула, затова ще спреш на мига. — Той затръшна вратата след себе си.

Юън поклати глава, когато тя се опита да му даде още една лъжица от задушеното. Гледаше я как оставя купата и вдига халбата. Изглеждаше доста виновна. Не искаше да го погледне, а бузите й бяха леко зачервени. Той хвана дръжката на халбата, но тя остана с ръце, обвити около чашата, за да я държи стабилно, докато Юън пие.

Погледът му нито за миг не се откъсна от лицето й, но почти бе изпил питието си, когато тя най-после въздъхна и срещна погледа му.

— Никога не съм се сещал да говоря с жените — каза той.

Фиона изпусна облекчено дъх, след като видя, че в очите му няма гняв.

— Не съм смятала да бъда неуважителна, но сметнах, че ако отида да говоря с баща ти, ще получа единствено главоболие, равно на това, каквото бих получила, ако започна да блъскам главата си в някой камък.

— Да, точно така. — Двамата си размениха леки усмивки, преди той да се намръщи, отвратен от себе си. — Трябва да призная, че никога не съм се замислял, че някоя от жените може да не желае да сподели леглото на баща ми. Той е доста умел в ухажването. Предполагам просто съм смятал, че жените се съгласяват, защото го искат, или защото са били очаровани от него.

— Предполагам, че при някои е така. Не съм ги поучавала за греха и така нататък. Просто им казах, че ако в действителност не искат да бъдат използвани от стария леърд или от някой друг мъж наоколо, имат правото да кажат не. Все пак това са повели на църквата и свещениците познават много по-добре законите, отколкото стария леърд.

— Нима искаш да ми кажеш, че там, откъдето идваш, нещата не стоят по този начин? Напълно нормално е мъжете да се възползват от жените в крепостта. Дори понякога предлагаме услугите им и на гостите си.

— Само защото е всеприета практика не го прави правилно. Там, откъдето идвам, към жените се отнасят с уважение и те могат да кажат „да“ или „не“ по свой избор. Един мъж не бива да използва позицията си, за да принуждава жените да отиват в леглото му. Жените, или поне повечето, не смеят да откажат на леърда си, на брат му, на баща му или на всеки мъж, който има власт над тях. Курвите с радост приемат всеки в леглото си срещу няколко монети. Нека мъжете ти ползват тях.

— Или да ухажват момичето, както прави баща ми? — Юън осъзна, че е любопитен какво е мнението й за баща му.

— Ами да, така може. — Виждайки, че е изпразнил халбата, тя я постави на подноса и се обърна така, че да седне по-удобно на ръба на леглото с лице към него. — Част от мен смята, че щом една жена отдава целомъдрието си на мъж единствено срещу красиви думи, тя заслужава това, което ще получи. А другата част от мен е на мнение, че всеки мъж, който отнема добродетелта на едно момиче и след това го оставя само да се справя с последствията, трябва да бъде наказан. — Тя сви рамене. — Знам, че си противореча. И все пак измамниците често отнемат единствената ценност на момичето. Това, че са излъгали, за да го получат, ме ядосва изключително много.

— И жените лъжат, за да получат това, което искат.

— Да, и това също не е редно. — Тя отпусна ръце в скута си и се подготви да му зададе въпроса, който я измъчваше от няколко минути. — Защо баща ти е боядисан в синьо?

На Юън му трябваше миг да осъзнае рязката промяна на темата, преди да направи гримаса. Когато Фиона не спомена веднага вида на баща му, се надяваше, че тя просто е решила да не обръща внимание. Бе почувствал, че наистина се опитва, но как може да се игнорира човек, който е покрил всяка част от тялото си със синя боя? Фиона бе достатъчно умна да се досети, че и под дрехите кожата на баща му е боядисана в синьо.

— Тази нощ има пълнолуние — каза той и изруга тихо, когато тя просто го изгледа, очевидно очаквайки по-ясно обяснение. — Баща ми и няколко от по-възрастните мъже боядисват телата си на всяко пълнолуние и танцуват около каменния кръг. Голи.

— А какво мисли свещеникът ви за подобна еретична проява?

— Старият глупак е навън заедно с останалите.

Фиона си каза, че не бива да се смее. Горкият Юън очевидно бе засрамен от държанието на баща си.

— Старият Иън вече е там навън.

— Да, обича да си подскача около каменния кръг. Но няма да се боядиса в синьо, докато луната не се покаже изцяло.

— Разбирам… — Тя не бе изненадана, чувайки как е изтънял гласа й, тъй като полагаше огромни усилия да не се разсмее. — Защо?

— Баща ми чул истории, че древните хора правели това, за да помолят Господ да им даде сила и безстрашие в битките, както и… — Той се поколеба, чудейки се дали да продължи.

— И какво?

— По-голяма потентност.

Фиона сложи ръка на устата си и заби поглед в покривката на леглото. Тя усещаше как смеха се надига в нея, затова притисна и втората си ръка към устата. Беше грубо, дори малко жестоко да се смее, но как да не се засмее човек? Представата за група старци, боядисани в синьо, които подскачат голи под пълната луна, бе просто смехотворна.

Тя се задави, опитвайки се да не се разсмее, преди да се предаде и падайки по гръб на леглото, се запревива от смях.

Поне не е ужасена или изплашена, помисли си Юън. Той се замисли дали да не приеме това като обида, дори само от уважение към баща си, но на мига отхвърли тази мисъл.

Действията на баща му бяха нелепи. Той също щеше да се присмива на глупостите му, ако не беше разтревожен от слуховете за магьосничество, които се носеха в околността. След миг се усмихна, намирайки смеха й за заразителен.

Когато Фиона успя да се успокои, седна на леглото, осъзнавайки, че се е приближила до Юън.

Лицата им бяха само на милиметри едно от друго. Той се усмихваше и тя се зачуди дали Юън подозира колко е красив.

А когато усмивката му започна да изчезва, се зачуди какво ще направи този път. Дали щеше да я притисне към себе си, или щеше да я отблъсне далеч? Искаше й се този мъж най-после да реши какво иска от нея. Начинът, по който в един миг бе пламенен, а в следващия студен, бе прекалено объркващ, че да го понесе.

Юън нежно хвана с пръсти брадичката й, а с палеца на другата си ръка нежно изтри сълзите от смях, намокрили зачервеното й лице.

Погледът му се съсредоточи върху устните й. Когато тя ги облиза, той безмълвно прокълна слабостта си, плъзгайки ръка към тила й, за да я придърпа към себе си.

Само една целувка, каза си той. Със сигурност щеше да има силата да открадне една целувка, без напълно да изгуби контрол. В мига, в който устните им се докоснаха обаче, той започна да се съмнява в собствената си преценка. Сладката топлина на устата й сякаш насочи цялата кръв в тялото му към слабините му. Когато тя разтвори устни под неговите, той обви ръце около тялото й, притискайки я към себе си, като лакомо приемаше поканата й.

Фиона се чувстваше така, сякаш се топи от желанието, което гореше в нея. Отвърна с радост на целувката му, без да прави опит да контролира или прикрие страстта, която споделяха. Когато той откъсна устни от нейните и зацелува шията, бузите й, меката плът зад ухото й, тя направи опит да си поеме дъх и се провали главоломно. Бавно провря ръце под завивката, за да погали стегнатите му задни части, карайки го да простене задавено. Миг по-късно той я избута от себе си, лягайки по гръб.

Разтреперана и вледенена от рязкото му отхвърляне, тя седна и го погледна.

Бе сложил едната ръка върху очите си и й бе трудно да разгадае изражението му. На бузите му имаше лека руменина, а дишането му бе накъсано също като нейното. Това би трябвало да означава, че страстта му е силна колкото нейната. Или знак, че изпитва болка, помисли си тя ужасена и погледна към ранения му крак.

— Юън — започна тя, ужасена, че бе забравила за раната му.

— Върви си.

Фиона почувства как тревогата й изчезна на мига, заменена от толкова силна болка, че тя едва не проплака. Той не страдаше от страст или болка, а от разкаяние, може би дори срам. Не страст или болка бяха оцветили бузите му в розово, нито те бяха причина за накъсаното му дишане, а отвращение. Нямаше значение дали изпитва отвращение към себе си, или към нея.

— Мисля, че ще е най-добре от сега нататък Маб да се грижи за мен — заяви той.

— Както желаеш.

Взимайки подноса, който бе донесла, тя излезе от стаята. Искаше й се да избяга, да намери място, където да се скрие, но гордостта не й го позволи. Не й допадна и това, че срещна Грегор на няколко крачки от вратата на Юън. Погледът, който й отправи, присвивайки леко очи, й показа, че явно не умее да крие толкова добре емоциите си, колкото бе смятала. Тя се усмихна с благодарност на минаващата покрай нея Бони, която я освободи от подноса й, и скръсти ръце зад гърба си.

— Оставих Саймън да спи — каза Грегор, наблюдавайки я внимателно.

— Много добре — отвърна Фиона. — Най-доброто лекарство е да си почива.

Грегор кимна.

— Има ли ти нещо? Изглеждаш бледа и тъжна.

— Просто съм уморена. Мисля да се прибера в стаята си и да си почина. — Фиона понечи да го заобиколи. — Би ли ме извинил?

Гледайки я как се отдалечава забързано, Грегор се намръщи към вратата на Юън. Не смяташе да посещава брат си, но сега възнамеряваше да направи точно това. Ако съдеше правилно по изражението на лицето на Фиона, неговият брат и леърд току-що бе нанесъл сериозен удар срещу младото момиче. Изглежда щеше да му се наложи да вкара малко акъл в главата на Юън, и то по-рано, отколкото бе очаквал.

В мига, в който влезе в стаята на Юън и затръшна вратата след себе си, Грегор извика.

— Какво си направил на момичето, идиот такъв? — Той отиде до леглото и погледна надолу към Юън, който не изглеждаше по-щастлив от Фиона.

Юън въздъхна и потърка с ръка лицето си.

— Защо мислиш, че съм направил нещо на Фиона?

— Може би защото тя изглеждаше така, сякаш си й върнал един от кинжалите й по най-неприятния начин… заровен дълбоко в сърцето й?

От думите му се подразбираше, че е наранил чувствата на Фиона, а Юън отказваше да го повярва.

— Грешиш.

Грегор скръсти ръце на широките си гърди.

— Не мисля така. Срещнах я пред вратата ти току-що и тя не се усмихваше. Фиона винаги се усмихва. Освен това не спря, за да си побъбрим. Изглеждаше бледа и тъжна, като излезе от стаята ти. Затова ще те попитам отново, какво си й казал?

Това не беше тема, на която искаше да говори с брат си, но знаеше, че Грегор няма да се махне, докато не научи всичко. Или по-лошо, щеше да реши сам да си направи заключения. Юън въздъхна, тъй като бе прекалено изтощен и с достатъчно силно главоболие, че да може да съчини подобаваща лъжа.

— Казах й да се маха и че искам от сега нататък Маб да се грижи за мен — каза Юън и едва не се сви по острия неодобрителен поглед на Грегор.

— Защо? Момичето се грижи изключително добре за теб.

— Защото не мога да стоя сам с нея — сопна се Юън, прокарвайки ръка през косата си. — Не мога да си държа проклетите ръце далеч от нея.

— И смяташ, че това е лошо нещо?

— Разбира се, че е лошо нещо. Тя ни е заложница. И макар че все още не го е признала, тя е знатна дама. Без съмнение е девствена. Няма нужда някакъв възбуден до крайност идиот да й скача всеки път, щом се озове близо до нея.

— Тъй като не кървиш и не си насинен, вярвам, че не е протестирала особено енергично, задето си й скочил — провлече Грегор.

Истината порази Юън като силен юмрук в челюстта. Фиона не се противеше срещу целувките му. Ако смееше да се довери на преценката си, би казал, че тя се топеше в обятията му, отвръщайки му с равна на неговата страст. Може би бе глупаво да продължава да я отблъсква. Това, за което копнееше, очевидно му бе предлагано свободно. Всеки мъж, на който предложат подобна награда, ще я вземе, бързо и лакомо, тогава защо и той да не го направи?

Тогава се намръщи, когато подозрението завладя ума и сърцето му. Защо една толкова прелестна жена като Фиона би изпитвала страст към него? Страстта може да бъде изфабрикувана единствено като средство да накара човек да свали гарда си и да развърже езика си. Макар да порица баща си, задето бе помислил същото, той не можеше с чисто сърце да отхвърли тази възможност.

Това, което бе казал на Грегор, също бе истина и трябваше да си я повтаря непрекъснато. Ако Фиона не бе шпионин и не представляваше заплаха, тя все още бе заложник. Много мъже биха сметнали, че това му дава правото да я използва, но не и той. Фиона щеше да се върне в дома си недокосната. Честта му го изискваше. Както и здравият му разум. Последното нещо, от което имаха нужда, бе да добавят още едно име в дългия списък на хората, които са срещу него и срещу жителите на Скарглас.

— Тя е девица — каза Юън. — Невинна е. Не е толкова лесно да победиш невинността. — Той игнорира отвратения поглед на Грегор. — А ако не е невинна, или не е просто заложник, за който можем да вземем откуп, то тя е враг, изпратен, за да причини проблеми, като ни замая от похот, отнемайки ни ясната мисъл. Веднъж вече попаднах в този капан и си научих урока.

— Фиона не е като Хелена.

— Не е ли? Хелена изглеждаше също толкова сладка и невинна, докато ме отведе като агне на заколение.

— Сладка, може би, но подозирам, че сам си разбрал, че въобще не е невинна.

— Може да греша за невинността на Фиона. Единственият начин да разбера е като я взема в леглото си. Но ако е девица, тогава ще открадна целомъдрието й. Това може да намали стойността й, когато искаме откуп за нея, и със сигурност ще накара роднините й да потърсят отплата. Освен това може да се окаже така, че и двамата да бъдем завлечени пред свещеника от баща ни или от нейните роднини, а аз не желая съпруга. Без значение дали е невинна заложница или хитър враг, най-мъдрото нещо, което мога да сторя, е да стоя далеч от нея.

Грегор поклати глава.

— Мислиш прекалено много, Юън. Предъвкваш и премисляш всичко, сякаш е парче сурово месо. Но понякога нещата са точно такива, каквито изглеждат.

— Но много често не са. Сега ми кажи как вървят нещата — нареди той. — Ще бъда прикован тук поне още няколко дни, затова ти трябва да си очите и ушите ми.

Юън остана доволен, когато Грегор прие смяната на темата, макар да бе ясно, че брат му има какво още да каже за Фиона. За негово облекчение изглежда всичко в момента бе спокойно. Много скоро обаче се почувства изтощен от дискусията. Когато Грегор излезе, Юън се отпусна тежко върху възглавниците. Осъзна, че Фиона бе права, като му заяви, че опитвайки се да стане прекалено рано от леглото, бе изхабил цялата сила, която имаше, и това го подразни.

Той въздъхна и затвори очи, опитвайки се да игнорира болката в крака си и туптящото главоболие. Бавно прокара език по устните си. Все още можеше да усети вкуса й. Чистият женствен аромат и лекият дъх на лавандула все още се носеха из въздуха. Споменът за горещите й малки ръце срещу кожата му. Тя бе като тежка бира, като треска, палеща кръвта му, за която се боеше, че няма лек.

Затова защо да не подхрани тази треска, запита се той. Защо безразсъдно не се пресегне и не вземе това, която тя доброволно му предлага? Той имаше знанията и силата да избегне всякакви последствия. Като леърд би трябвало да може да се пребори с плановете на баща му да го ожени за Фиона. Освен това повечето мъже не биха мислили, че отвеждайки една заложница в леглото си, е извършил голямо престъпление, а само негово право като част от откупа. Ако роднините й пожелаеха да отмъстят, тогава щеше да има един враг повече, нареден до ордата врагове, които вече бе създал баща му. Може би Грегор беше прав да го нарича глупак, задето отблъсква Фиона.

Ругаейки тихо, той опита да прочисти ума си от всички мисли за Фиона, страст и нужда. Не бе като баща си, повтори си за пореден път. Можеше да се въздържа, можеше да се бори с природния инстинкт да вземе това, което иска, когато го поиска. Всички причини, които бе изредил пред Грегор за нуждата да стои далеч от Фиона, бяха разумни. Но най-важната причина от всички бе тази, която не бе споделил с брат си. Дълбоко в сърцето си Юън знаеше, че приеме ли Фиона в леглото си, много скоро ще я приеме и в сърцето си.

А това истински го ужасяваше.