Хана Хауъл
Шотландски воин (11)

Единадесета глава

На Фиона й бе трудно да реши коя е причината за зачервените й бузи и замаяността, която изпита в мига, в който Юън я постави да стъпи на пода в стаята си. Дали бе фактът, че я бе носел с главата надолу, или бе заради забележката му, че ще я накара да крещи. Тя успя да поеме достатъчно дъх, че да го смъмри, когато той затвори и заключи вратата, преди да се обърне обратно към нея. Но въздухът, който пое, излезе през устните й със свистене. Буреносно сивият поглед на Юън бе почти черен от желанието, което изпитваше.

— Радвам се, че не се налага да преживеем церемонията по отвеждането на младоженците в леглото — каза тя, чудейки се защо е нервна.

Юън застана пред нея и започна да маха цветята от косите й.

— Заявих на братята си, че ще се простят с много важни части от анатомията си, ако дори помислят да изпълнят церемонията. — Зарови пръсти в косата й, наслаждавайки се на копринената им нежност. — Защо се боиш?

— Не се боя — отвърна тя и прокле наум треперещия си глас. — Може би съм малко нервна.

— Защо? Вече не си девствена. Няма да изпиташ болка. — Започна да разкопчава роклята й.

— И първият път не боля много. — Тя потрепери, но не го спря. — Не знам защо съм нервна. Може би, защото този път не е… ами, спонтанно, а планирано. — Примигна, когато осъзна, че Юън вече бе смъкнал роклята от тялото й. — Това беше бързо.

— Това ще е още по-бързо — заяви й той, като започна да сваля собствените си дрехи.

Със сигурност беше, помисли си тя, докато наблюдаваше скоростта, с която той смъкваше дрехите си.

Бе доста изненадана, че не чу звук от късане на дрехи. Едва имаше време да осъзнае този факт, когато Юън се оказа също толкова гол, колкото и тя.

Дишането й ставаше все по-накъсано, докато го гледаше. Няколкото бегли погледа, които бе хвърлила към тялото му, докато се грижеше за него, и първия път, щом правиха любов, не я бяха подготвили за това. Целият бе изтъкан от твърди мускули и гладка мургава кожа. По цялото му тяло имаше много белези, както малки, така и големи, от новия белег на бедрото му до белега, пресичащ плоския му, твърд корем. Тя го огледа от широките рамене до дългите мускулести крака, преди да фокусира погледа си върху слабините му.

Фиона реши, че е било истинско щастие, задето не бе зърнала това, когато той я издърпа в леглото си преди два дни. Боеше се, че ако го бе направила, щеше да избяга с писъци, с глупавото убеждение, че ще я разкъса. Очите й се разшириха, когато забеляза белега, преминаващ изключително близо до гордо изправеното му мъжество.

— Господи, Юън, едва не са те кастрирали.

— Да — той коленичи, за да свали обувките и чорапите й, — преди осем години една жена ме предаде в ръцете на най-лошия ми враг… Хю Грей. За него изглежда бе без значение, че е пропълзяла в леглото ми в желанието си да ме улови в капан. Двамата решиха, че трябва да платя, задето съм опетнил нежната й бяла кожа с докосването си.

Хвърляйки чорапите настрани, прокара ръце нагоре-надолу по дългите й слаби крака и я чу да се задъхва.

— Белегът е от разреза, който направиха, за да ме подготвят за това, което щеше да последва, за да ме накарат да се боя от тях.

— Получи ли се? — попита тя, когато Юън я вдигна на ръце и понесе към леглото им.

— О, да, много добре, макар да вярвам, че успях да го прикрия. — Той спря за миг, за да запомни начина, по който тя изглежда в леглото му, преди да разтвори долната й риза.

— Какво ги спря?

— Грегор заедно с голяма част от братята ми и мъжете ми. За нещастие Грей и Хелена се измъкнаха. Явно е било по-важно да се погрижат за мен, отколкото да тръгнат след тях. Кървял съм доста зле. Някои от по-малките ми белези, както и този на лицето ми, са от онова време.

— Измъчвали са те — прошепна тя, докато той махаше ризата й, а тя се бореше срещу желанието да се прикрие. — За удоволствие или за информация?

— По малко и от двете — отвърна той, докато се качваше на леглото до нея, взимайки я в обятията си. Фиона трепна, когато тялото му докосна нейното и горещината му сякаш затопли кръвта й. Никога не бе мислила, че нещо може да бъде толкова приятно и толкова правилно. Точно тук й бе мястото, но когато съпругът й пое в длани лицето й, придърпвайки я към себе си, за да я целуне, имаше чувството, че ще й се наложи доста да поработи над това и той да го види.

— Този път, момиче, ще го направим както трябва — каза Юън и я целуна.

До мига, в който Юън прекъсна целувката, Фиона можеше да чуе накъсаното си дишане. Тя прокара пръсти надолу по стегнатия му гръб, докато той прокарваше пътечка от целувки към гърдите й. Тих стон се отрони от устните й, когато пое твърдото връхче на едната й гърда в устата си и го засмука силно, докато дългите умели пръсти на ръката му милваха другата й гърда. Тя се опита да нагласи тялото си в по-добра позиция под неговото, нуждаейки се да го почувства притиснат към нея, но той не й позволи.

Мъжествеността му се притискаше гореща и твърда към бедрото й, но той я държеше на леглото така, че тя не можеше да премести крака си. Когато плъзна ръка по бедрото му, към слабините му, Юън улови китката й и я спря. Фиона не знаеше какво да мисли за отказа му да го докосне. Когато опита отново, той прикова ръката й към леглото.

— Не, момиче — каза й, а гласът му бе дрезгав и несигурен. — Ако ме докоснеш там, няма да имаш възможност да крещиш.

Мисълта, че докосването й може да прекърши контрола му, само повиши желанието на Фиона. Тя обви ръце около тила му, когато я целуна отново, и можеше да почувства как контрола му се държи на тънка нишка. Засега щеше да открива сигурност и надежда в това, че успява да го възбуди до такава степен, че да подложи на изпитание легендарния му контрол.

Когато той плъзна ръка между бедрата й, тя трепна леко, все още непривикнала с една толкова шокираща ласка. Бяха нужни само няколко дълги нежни докосвания на пръстите му, за да прогонят неудобството й. Скоро Фиона се отвори за докосването му, повдигайки бедра и леко движейки се срещу ръката му с нарастващ глад.

Тих стон на нужда се откъсна от устните й, когато той се намести между бедрата й. Обви крака около него, докато той бавно сля телата им. Юън се движеше бавно, сякаш се боеше да не я счупи, но Фиона се нуждаеше отчаяно от повече. Когато тя впи пръсти в задните му части, той простена и прикова ръцете й към леглото. След това пое зърното й по-дълбоко в устата си, засмуквайки го, и тя усети, че отново се отправя към онези висини, които не бе успяла да достигне първия път.

Точно когато мислеше, че няма да може да понесе повече внимателно планираните му тласъци, той освободи ръцете й. С устни, все още пируващи с гърдите й, той провря ръка между слетите им тела и я помилва. Фиона се зачуди за миг къде точно я бе докоснал, че да я накара да изпита толкова невероятно силно удоволствие, когато Юън го направи отново, карайки тялото й да експлодира, докато тя викаше името му. Докато потъваше в рая на блаженството, което първия път бе успяла само да зърне, тя усети, че я изоставя. Тя обви ръце около него, а той простена силно, притискайки глава между гърдите й, но точно там, под заслепяващото удоволствие, което изпита, тя чувстваше празнота.

Едва когато разумът й се върна, Фиона осъзна какво бе направил той, и това вледени сърцето й, прогонвайки топлината, която бе останала от желанието. Бе се отдръпнал от нея, отказвайки да я дари със семето си. Каза си, че не бива да си прави прибързани заключения под въздействието на болката и гнева. Когато той се измести, за да легне настрани, тя го погледна, но не успя да разгадае изражението му. Изглеждаше спокоен, задоволен и леко самодоволен.

Когато я погледна, се намръщи, карайки я да се зачуди дали по изражението й може да прочете с такава лекота какво изпитва.

— Защо? — попита тя, молейки се обяснението му да потуши болката й.

— Какво защо? — попита той внимателно.

— Защо излезе от мен?

Юън изруга вътрешно, но реши, че е бил прекалено глупав да мисли, че тя няма да забележи оттеглянето му.

— Не искам да имам деца. — Този път той изруга, забелязвайки болката, която на мига се изписа на лицето й, но когато опита да я прегърне, тя се отдръпна от него.

— Защо? — поиска да узнае тя, борейки се да остане спокойна колкото е нужно, че да го разбере.

— Фиона, ти беше достатъчно дълго наоколо, за да знаеш какъв е баща ми — започна той, борейки се да открие точните думи.

— Какво общо има баща ти с отказа ти да ме дариш с децата си? Преди два дни не изпитваше подобна неохота.

— Тогава постъпих безразсъдно. Мога само да се моля семето ми да не е открило плодородна почва. В кръвта ми има лудост — призна той.

— Каква лудост? За какво говориш?

— Баща ми, начина, по който се държи, нещата, които върши, той е…

— Мислиш, че баща ти е луд?

— Да.

— Баща ти не е луд. Той не е нищо повече от едно разглезено дете — сопна му се тя.

— Не разбираш…

— Нима? Мислиш ли? — Тя сграбчи ръката му, докосвайки с нея всеки от белезите си, докато говореше. — Това е лудост, Юън. Познавам лудостта много добре. Виждала съм я. Белязана съм с нея тук, на скулите си, тук с белега над сърцето ми, тук с белега на корема ми и с всеки белег на бедрата ми. Видях лудостта в очите на мъжа, който ми го причини, мъж, който говори за любов, докато причинява болка. Чувствах ледената му лудост, лъхаща от всяка негова дума, докато ме преследваше като плячка и ме връзваше, докато реши къде да ме бележи, преди да ме изнасили. От почти две години се сблъсквам с лудостта, затова не ми казвай, че не разбирам нищо по този въпрос. Баща ти не е луд. Той е разглезен егоист, който е толкова арогантен, че не е за вярване, но не е луд. Няма пристъпи и не проклина, а избухва. Единственото нередно при него е това, че не го е грижа за никой или за нищо, с изключение на това какво желае самият той.

Тя се отпусна по гръб и закри очите си с ръка, борейки се със сълзите. Имаше някакво облекчение в знанието, че отказвайки да я дари със семето си, той не се отрича от нея, а от себе си. Той смяташе, че в кръвта му имаше лудост. И все пак болката, която изпита, нямаше да изчезне толкова лесно.

Юън предпазливо обви ръка около ханша й и я придърпа към себе си. Думите й го бяха смразили. Тя му бе казала за стореното от Мензайъс, как бе успял да я плени четири пъти, но той не се бе замислял какво точно й се е наложило да преживее и как е успял да направи белезите по прекрасната й кожа. Тя бе права. Това бе лудост, чиста и ужасяваща. Макар да не бе напълно готов да приеме, че няма дори частица лудост в баща му, той знаеше, че в него няма такава отрова, с каквато й се е налагало да се бори толкова дълго.

Болката, която бе видял на лицето й, щом тя осъзна, че е отказал да я дари със семето си, все още го изгаряше. И за негов срам, това го зарадва, ласкаейки и малкото суета, която му бе останала. Фиона искаше да износи децата му и бе опустошена, когато реши, че той й отказва този шанс. Мисълта за Фиона, която се закръгля, носеща в тялото си детето му, бе сладка и опияняваща, въпреки страховете от детството му. Юън просто не бе сигурен, че би посмял да се обзалага за това дали е права относно баща му, или не.

— Фиона — каза той, като зарови нос в гъстата й коса, — не мога да опетня утробата ти с кръвта на един луд мъж.

Въздишайки, тя махна ръка от очите си и го погледна.

— Баща ти не е луд, Юън.

— Навсякъде вижда врагове. Настроението му може да се промени за миг. В един момент може да е гневен, а само след едно мигване на окото не говори за друго, освен за това как да вдигне полите на някоя жена. Това не е начинът, по който един мъж, един леърд, трябва да се държи.

— Не, не е — съгласи се тя. — Но не е и начинът, по който се държи луд човек. Ако вижда навсякъде врагове, то вероятно е, защото те са тук и той знае, че ги има заради него. — Тя си пое дълбоко дъх, напомняйки си, че говорят за баща му, и че Юън смята, че лудостта му е реална. — Добре, опитай се да мислиш за баща си не като за възрастен мъж и твой баща, а като за малко дете.

Юън бе малко изненадан с каква лекота успя да си го представи, но осъзнаваше, че винаги бе мислил, че баща му се държи детински.

— Признавам, че той често се държи така, сякаш е забравил да порасне и не желае да приеме отговорностите на възрастен мъж.

— Защото е точно така. Всичко, което съм виждала да прави или казва този мъж, е точно като извършено от дете, или, за да съм по-точна, много разглезено дете. Или някой е занемарил обучението му, или той просто е отказал да научи уроците си. Иска да получи това, което желае, когато го желае, точно като дете. Не се замисля за последствията или за бъдещето точно като дете. Ядосва се, когато не става на неговото, точно като дете. Мени си интересите точно като дете. Истината е, че единствената разлика между баща ти и едно дете е, че той може да прави бебета, и че заради размерите си, би могъл да убие някой в изблиците си на гняв. — Тя се намръщи. — Наранявал ли е или убивал ли е някой в пристъп на гняв?

На Юън му отне малко време да отговори, тъй като се замисли назад в изминалите години.

— Може да е кръвожаден по време на битка, но не, не мога да си спомня да е убивал някой в гнева си. Оставял е някоя друга синина, ако противника му не е достатъчно бърз, но обикновено крещи, проклина или чупи случайно изпречила се на пътя му вещ. Нареждал ни е да причиним някои неща на хора, на които е бил гневен, но ние не сме го правили.

— И се обзалагам, че не ви е наказал за това, че не сте се подчинили.

— Не. Той изглежда забравяше, че е дал такива заповеди.

— Някога изнасилвал ли е жена, която му е отказала?

— Не, макар че се ядосва, че си научила някои от жените наоколо да му отказват — отвърна той, усмихвайки се леко.

— И все пак, ето ме, ненаказана и ненаранена.

Юън премигна и я изгледа. Макар да се предупреждаваше, че не е разумно да позволява на надеждата да засенчи вярванията му, не можеше да отрече истината, която му показваше тя. Колкото повече мислеше за баща си като за разглезено дете, толкова повече виждаше правотата на Фиона. Баща му може да не бе напълно наред, но не бе и луд.

— Той не е луд — прошепна Юън.

— Не — отвърна Фиона, изпитвайки симпатия към мъжа до себе си за мъчението, през което е минал през годините.

— Той не е нищо повече от разглезено дете в тялото на мъж.

— Да, боя се, че е така. Замисли се, Юън, ако баща ти беше луд и тази лудост се предаваше по кръвта, поне дузина от децата, които е създал, щяха да показват признаци на тази лудост, или някои от децата на братята ти. Но няма нищо такова, нали?

— Не — Юън прокара ръка през косата си. — Толкова дълго се боях, че в кръвта му има лудост, че сега ми е трудно да приема, че съм грешал.

— Но си грешал. — Тя посрещна смръщването му с нежна усмивка.

— Аз не съм единственият, който се бои за това.

— О, не, сигурна съм, че и много други го правят. Може би затова някои шепнат, че той е убил съпругите си. Трудно е да приемеш, че възрастен мъж може да се държи така. Той е грамаден, силен и мъжествен, затова никой не може да види детето, което все още живее в него.

— Значи няма нужда да го заключваме в кулата. Има нужда някой да го напляска по задника.

Фиона се изкикоти, представяйки си как Юън просва баща си на коленете си, за да го напляска.

— Боя се, че за това е прекалено късно. Просто бъди благодарен, че доброволно ти е предал управлението.

Юън въздъхна.

— Подозирам, че просто се е отегчил от тази игра. Дори той може да види, че да си леърд изисква много усърдна работа. Дори това да е само поправянето на проблемите, които сам е създал, той не желаеше да го върши. Суетата му се ласкаеше от това да носи титлата леърд, но сега вече смята, че не му е нужна.

Фиона прокара леко ръка надолу по тялото му и почувства как той трепна леко.

— Поне след като вече не е начело, не създава нови врагове, с които трябва да се разправяш. — Тя гледаше как оловно сивите му очи става все по-тъмни, докато милваше бедрото му. — Освен това смятам, че ще те остави да приемеш Камерън.

На Юън му бяха нужни няколко минути, за да прогони омаята от желанието и да обмисли внимателно какво да й отговори.

— Да, и аз мисля така. Не е казал, че не мога да го направя, нали? Просто заяви, че няма да се разправя с тях. Съюзници — прошепна той, наслаждавайки се на сладостта на думата и на обещанията за бъдещето, които носеше.

— Сигимор ще бъде силен съюзник. Странно е, че всички те са толкова червенокоси, а вие сте толкова тъмнокоси.

— Различни майки. Баща ми е роден от втората съпруга на дядо ми, а бащата на Сигимор от първата. Дядо ми е бил червенокос. Всичките жени на баща ми са били тъмнокоси, а всичките жени на брат му червенокоси или руси. Ние сме наследили гените на родителите си, а те на техните. — Той й се намръщи, спомняйки си, че Сигимор е голям, силен и красив мъж. — Познаваш ли добре Сигимор?

— Не много добре. Брат ми се ожени за сестра му преди година, а голяма част от това време аз прекарах страхливо криейки се зад стените на Дайхладах.

— Не е страхливост да се пазиш от досега на един луд.

— Може би, но имаше моменти, в които наистина се боях. След всяка атака отнемаше доста време страха да изчезне.

— Не съм изненадан. Ще го убия заради теб — закле се Юън, вярвайки във всяка своя дума.

— Благодаря ти — прошепна Фиона, усмихвайки се леко.

Юън издиша силно през стиснатите си зъби, когато тя започна да милва стомаха му. Усети, че се втвърдява само като гледаше малката й бледа ръка да се движи по белязаната му кожа. Дори умелото докосване на Хелена не можеше да го възпламени толкова силно. Желанието, което изпитваше към Фиона, бе вкоренено дълбоко в него. Нямаше да му е лесно да запази страстта, докато се опитва да предпази сърцето и душата си, но щеше да опита. Най-безопасното нещо, което можеше да стори, бе напълно да й обърне гръб, но знаеше, че никога няма да успее да устои да вкуси отново страстта, която бяха споделили. Беше прав, когато мислеше, че веднъж вземе ли я в леглото си, никога повече няма да й позволи да си тръгне.

— Докосни ме — нареди той и не се изненада от дрезгавия тон на гласа си, тъй като бе почти отчаян да почувства деликатните й пръсти върху кожата си.

Фиона обви длан около ерекцията му. Той бе горещ, твърд и все пак копринено гладък на допир.

Тя не откъсваше поглед от неговия, докато го милваше. Очите му бяха леко притворени, но твърдо приковани в нейните. Лека руменина изби на скулите му, а дишането му се учести. Той изгаряше от страст и все пак я държеше под железен контрол. Макар да разбираше защо е такъв, тя бе решена да го освободи от този контрол, дори и да е само в леглото им. Тя плъзна ръка между краката му, за да погали стегната торбичка под ерекцията му, а в следващия миг се оказа по гръб на леглото с Юън, покриващ тялото й.

— Накарах те да крещиш, но после съсипах всичко — каза той, борейки се да възвърне част от контрола си.

— Е, не бих казала, че си го съсипал. Може би само мъничко, когато осъзнах какво си сторил.

— Не беше заради теб — започна той, но тя го спря, поставяйки пръст на устните му.

— Знам го. Искам детето ти, ако Господ в своята милост ни благослови с едно. Истина е, че не желая да нося дете в тялото си всяка година, но лейди Малди ми обясни как мога да предотвратя зачеване.

— Значи няма да се налага да се отдръпвам?

Тя едва не се засмя, виждайки задоволството, което той не успя да прикрие.

— Да. Това, което знам, е достатъчно, че да ни свърши работа.

— Тогава използвай го, когато искаш, но ако се окаже, че не е ефикасно, ще се отдръпвам. Виждал съм прекалено много жени да умират заради непрестанните бременности. Ти няма да си една от тях. — Той я целуна отново и остана изключително доволен от замаяния й от страст поглед, когато откъсна устни от нейните. — А сега ще те накарам отново да крещиш.

— Може би аз ще те накарам да крещиш — каза му тя.

— Не се и съмнявам, но едва ли ще ме чуеш, тъй като ти ще викаш прекалено силно.

Преди да успее да отговори на закачливата му арогантност, той я целуна отново и скоро тя бе напълно завладяна от страстта, която събуждаше в нея. Отдаде се блажено на всяка негова целувка и всяко негово докосване. Когато почувства освобождението да разтърсва тялото й, тя се чу как вика силно името му. А удоволствието, което изпитваше, нарасна неимоверно, щом усети как той се заби за последно в тялото й, изпълвайки утробата й със семето си, докато крещи името й.

— Мисля, че ти беше по-шумен — промърмори тя по-късно, след като бяха измили следите от страстта си и тя лежеше на една страна, отпуснала глава на гърдите му.

— Не, моето беше като шепот в сравнение с твоите викове — заяви Юън.

Той се ухили, когато тя само изсумтя тихо, преди да потъне в сън. Юън нямаше как да не изпитва мъжко задоволство от очевидното й изтощение. Освен това я бе накарал да крещи, помисли си той и се ухили по-широко. Беше истинско удоволствие да чува името си от устните на жена, която достига върха на удоволствието.

Фактът, че Фиона откриваше удоволствие в обятията му, го изумяваше, повече не можеше да се съмнява в истинността на това. Откри, че вече не се съмнява в страстта й. През годините бе виждал много лъжлива страст, в леглата на селските курви и в ръцете на Хелена, затова разпознаваше разликите. Той дори можеше да види разликата в движенията й, в изражението на лицето й, в звуците, които издаваше, и дори в начина, по който чувстваше хватката на тялото й, докато е дълбоко в нея, щом достигне върха.

По някаква причина докосването му разпалваше страстта на Фиона и той бе смирен пред този дар.

Юън разсеяно преплете пръсти в косата й, наслаждавайки се на усещането на мекото й, стройно тяло, така близко притиснато към неговото, и топлината от задоволеното им желание. Най-после бе чул жена да вика името му, след като докосването му я бе отвело до върха, и знаеше, че вече е алчен да го чува отново и отново. Макар че бе грамаден, тъмен и покрит с белези, той можеше да накара малката, прелестна Фиона да крещи. Това бе достатъчно, че да го накара да се възгордее, реши той, целувайки челото й.

Почувства радост да покълва в сърцето и ума му. Част от това произлизаше от факта, че повече няма да се страхува, че в кръвта му може да има лудост. Беше срамно да има баща, който е по-скоро дете, отколкото възрастен мъж, но бе по-лесно да го приеме, отколкото ако беше истинска лудост. Фиона му бе дала и този дар, за който й бе дълбоко благодарен. Не бе искал съпруга, но само след една нощ като неин съпруг бе щастлив, че са се венчали.

Единствената сянка на хоризонта бе осъзнаването, че ще му е много лесно да я обича. Една част от него желаеше това, желаеше да сложи сърцето и душата си в малките й ръце и да й се довери, че ще се грижи добре за тях. Юън знаеше, че се държи като страхливец и може би това не бе справедливо спрямо Фиона, но той не можеше да се насили да го стори.

Годините, през които бе пазил чувствата си, му се бяха отразили и да се довери нямаше да му бъде никак лесно. Намираше за забавен, макар и тъжен, факта, че безстрашно би поел рани с тялото си, докато с неохота би се изправил в битка, в която може да пострада сърцето му.

Обвивайки ръце около нежната си съпруга, той допря буза до косата й и въздъхна, затваряйки очи. Юън се боеше, че тя вече държи сърцето му в малките си длани, въпреки отчаяната му борба да не бъде така. Единствената му надежда бе, че има силата и волята да не й даде да го разбере.