Е. Л. Джеймс
Петдесет нюанса освободени (29)

Първата Коледа на Петдесет

Тоя пуловер как ме дращи и сърби! И мирише на ново. Всичко е ново. Имам си и нова мама. Тя е лекарка. Има слушалки и мога да си ги слагам в ушите и да си слушам сърцето. Тя е мила и се усмихва. Винаги се усмихва. Зъбите й са малки и бели.

— Искаш ли да ти помогна да украсим елхата, Крисчън?

В стаята с големите дивани има елха. Голяма. Виждал съм такива, ама в магазина. Не вътре, при диваните. В новата ми къща има много дивани. Не е само един. Не е като оня кафявия, дето все лепне.

— Виж.

Новата ми майка ми показва някаква кутия и там има топки. Много красиви искрящи топки.

— Това е украса за елхата.

У-кра-са. У-кра-са.

— А това — казва и вади някаква лента с малки цветчета по нея, — това са лампички. Първо лампичките — казва и слага пръстите си в косата ми. Аз не мърдам и ме е страх. Обаче харесвам пръстите й в косата ми. Обичам новата си мама. Мирише на хубаво и чисто. И докосва само косата ми.

— Мамо!

Онзи пак вика. Лелиът! Той е много голям и само вика. Все вика. Аз не говоря. Няма ми ги думите. Но имам думи в главата.

— Тук сме, Елиът, във всекидневната.

Той влиза с гръм и трясък. Бил е на училище. Носи рисунка. За новата ми мама. Тя е мама и на Лелиът.

Тя кляка, прегръща го и поглежда рисунката. На нея има къща, и мама, и тати, и един Лелиът, и един Крисчън. Крисчън е много мъничък. Лелиът е голям. И усмивката му е голяма, а Крисчън гледа тъжно.

И тати е тук. Тръгва към мама. Стискам здраво одеялцето си. Той целува новата ми мама и тя не се страхува. Дори се усмихва. Тя също го целува. Стискам одеялцето.

— Здравей, Крисчън — казва тати. Гласът му е дълбок, хубав. И не вика. Той не вика като… Той чете книжки. Чете и на мен. Когато си лягам. Чете ми за едно коте с шапка и за зелени яйца и шунка. Никога не съм виждал зелени яйца. Тати се навежда и става мъничък.

— Какво прави днес?

Показвам му елхата.

— Купили сте елха? Коледна елха?

Казвам „да“ с глава.

— Много е красива. С мама сте избрали хубава елха. Избирането на елха е много отговорна работа.

Той ме потупва по косата и аз замръзвам и стискам здраво одеялцето. Този тати не ме бие.

— Татко, виж ми рисунката. — Лелиът винаги се ядосва, когато тати говори с мен. Когато Лелиът ми е ядосан, аз го бия. После новата ми мама се ядосва. Лелиът никога не ме бие. Страх го е от мен.

Лампичките на елхата са красиви.

— Ела да ти покажа. Кукичката минава през дупчицата и после можеш да я закачиш на дървото. — И мама слага червена у-кра-са на дървото.

— Опитай с тази малката камбанка.

Малката камбанка звънка. Клатя я. Звънка щастливо. Пак я клатя. Мама се усмихва. Голяма усмивка. Специална усмивка за мен.

— Харесва ли ти камбанката, Крисчън?

Казвам „да“ с глава и пак клатя камбанката, и тя пак звъни весело.

— Имаш такава хубава усмивка, мило дете — казва мама и се пипа по очите. Пак ме гали по косата. — Обичам да те виждам усмихнат. — Ръката й се мести към рамото ми. Не! Дръпвам се назад и стискам одеялцето. Мама изглежда тъжна и после пак щастлива, и пак ме гали по косата.

— Ще закачим ли камбанката на елхата?

Главата ми казва „да“.

 

 

— Крисчън, трябва да ми казваш, когато си гладен. Можеш да го направиш. Ще хванеш ръката ми, ще ме заведеш в кухнята и ще ми посочиш. — И ми показва пръста си. Нокътят й е бляскав и розов. И е хубав. Но не знам дали новата ми майка е ядосана, или не е. Изял съм си яденето. Макарони и сирене. Много вкусно.

— Не искам никога да си гладен, детето ми. Разбра ли ме? Сега искаш ли сладолед?

Главата ми казва „ДА!“. И мама се усмихва. Обичам усмивките й. Повече от макарони със сирене.

Елхата е красива. Седя до нея, гледам я и прегръщам одеялцето си. Лампичките са шарени. И у-кра-са-та е шарена. Харесвам синичките. Най-горе на елхата има звезда. Тати вдигна Лелиът на ръце и той сложи звездата. Лелиът харесва да слага звезди, но аз не обичам тати да ме вдига нависоко. Не искам да ме държи. Звездата е ярка и свети.

До елхата има пиано. Моята нова мама ми дава да пипам черното и бялото на пианото. Черно и бяло. Обичам как пее бялото. Черното не пее толкова хубаво. Но и то ми харесва. Затова пипам и бялото, и черното. Бяло, бяло, бяло, черно, черно, черно. Много ми харесва как пеят.

— Искаш ли да ти посвиря, Крисчън?

Моята нова мама сяда до пианото. Докосва бялото и черното и те пеят песен. Тя натиска и педалите. Понякога свири силно, понякога — тихо. И песента е весела.

И Лелиът обича мама да пее. Мама пее за едно грозно пате. И кряка като пате. Лелиът си прави носа на патешки, прави си ръцете на крила и маха с тях. Лелиът е смешен.

Мама се смее и Лелиът се смее. И аз се смея.

— Харесва ли ти тази песен, Крисчън? — пита мама хем тъжно, хем весело.

 

 

Имам чо-рап. Той е червен и на него има картинка с един дядо с червена шапка и голям нос и голяма брада. Казва се Дядо Коледа. Той носи подаръци. Виждал съм снимки на този дядо, но никога не ми е носил никакви подаръци. Защото бях непослушен преди. Сега съм добър. А той носи само на добрите деца. Моята нова мама казва, че съм много, много, много добър. Моята нова мама обаче не знае, а аз никога не бива да й казвам колко съм лош. Не искам мама да знае, че съм лош.

И татко има чо-рап над камината. И Лелиът има. Лелиът може да чете буквите на чо-рапа си. На него пише Лелиът. И на моя чо-рап има дума. Моята нова мама казва, че пише К-Р-И-С-Ч-Ъ-Н.

 

 

Тати сяда на леглото ми. Стискам одеялцето си. Имам голяма стая. Понякога стаята е тъмна и сънувам лоши сънища. За преди. Моята нова мама идва до леглото ми, когато имам лоши сънища. Ляга до мен, пее ми песнички и аз заспивам. Мирише на меко и ново и хубаво. Не като… не като… И лошите ми сънища си отиват, когато тя заспива до мен.

 

 

Дядо Коледа е дошъл. Той не знае, че съм лош, и ми е донесъл подаръци. Радвам се, че не знае моята тайна — че съм бил лош. Имам влак и хеликоптер и самолет и… хеликоптер и кола и… хеликоптер. Хеликоптерът може да лети. И е син. И лети около елхата. Лети над пианото и каца на бялото на пианото. Лети над мама и над тати и лети над Лелиът. А Лелиът си играе с него. Моят хеликоптер лети из цялата къща, в хола, през трапезарията, после в кухнята. Лети към вратата на кабинета на тати и нагоре към моята стая, към стаята на Лелиът, към спалнята на мама и тати, лети из цялата къща, защото това е моята къща. Моята къща, в която живея.