Е. Л. Джеймс
Петдесет нюанса освободени (28)

Епилог

Голямата къща, май, 2014

Лежах на одеялото за пикник от тартан и гледах ясното синьо лятно небе. Около мен — цветя и висока зелена трева. Топлото следобедно слънце сгряваше кожата ми, костите ми, корема ми. Лежах абсолютно отпусната. Беше приятно. Беше чудесно! Наслаждавах се на този ценен момент тишина и пълно щастие. Трябваше да изпитвам вина за щастието си, за тази душевна пълнота и завършеност, но истината е, че не съжалявах за нищо. Животът точно тук, точно сега, беше прекрасен. А аз се бях научила да живея за мига, така, както правеше съпругът ми. Усмихнах се и изпитах силно потръпване в слабините, когато се сетих за последната ни нощ в „Ескала“…

 

 

Ресните на камшика минаваха по големия ми корем болезнено бавно.

— Стига ли толкова, Ана? — прошепна той в ухото ми.

— О, моля те! — Виех и дърпах белезниците над главата си, очите ми бяха завързани, бях закачена на скарата в Стаята с играчките. Усетих сладкото ожулване на камшика по дупето си.

— Моля какво?

— Моля, сър.

Крисчън сложи ръка върху изнежената ми кожа.

— Добре, добре, добре — каза меко. Ръката му се спусна надолу и пръстите му се плъзнаха в мен.

Изстенах.

— Госпожо Грей, вие сте съвсем готова. — И зъбите му се впиха в ухото ми.

Пръстите му влизаха и излизаха, докосваха онова сладко място, където беше съсредоточена цялата ми възбуда. Камшикът падна на пода и ръката му се плъзна по корема ми, нагоре към гърдите. Цялото ми тяло беше напрегнато. Гърдите ми бяха много чувствителни.

— Тихо — каза той и палецът му се плъзна по зърното ми.

Пръстите му бяха нежни, много внимателни, удоволствието се разля по цялото ми тяло.

— Обичам да те слушам, когато стенеш — прошепна той. Усещах ерекцията му до ханша си. Копчетата на джинсите му притискаха кожата ми, пръстите му не спираха. По зърното ми, вътре в мен, в ритъм.

— Искаш ли да свършиш така?

— Не.

Пръстите му спряха да се движат.

— Така ли, госпожо Грей? Е, вие решавате. — И силно стисна зърната ми.

— Не… не, сър.

— Така вече става.

— Моля те, моля те!

— Какво искаш, Анастейжа?

— Теб! Винаги теб!

Той рязко пое дъх, леко извади пръстите си от мен и ме обърна към себе си. Махна маската ми. Помътнелите му очи изгаряха в моите. Показалецът му мина по долната ми устна и той го пъхна заедно със средния пръст в устата ми. Усетих соления вкус на възбудата си.

— Смучи — прошепна.

Завъртях езика си около пръстите му.

Хм… дори моите сокове имаха приятен вкус върху неговите пръсти.

Той разкопча белезниците и ме освободи. Обърна ме към стената, дръпна плитката ми и ме придърпа до тялото си. Наклони главата ми на една страна, така че устните му да имат достъп до шията ми, и в същото време ме притискаше плътно до себе си.

— Искам в устата ти — каза с тих съблазнителен глас.

Усещах тялото си узряло, готово. Силна сладка болка сви слабините ми.

Обърнах се към него, хванах главата му между дланите си и я дръпнах към устните си. Езикът ми се плъзна жадно в устата му. Той простена, сложи ръце на дупето ми и ме дръпна към себе си, но го докосна само издутият ми корем. Захапах челюстта му и устните ми се спуснаха по шията му. Ръцете ми бягаха към копчетата на джинсите му. Той отметна глава и оголи шията си за устните ми. Прокарах език по гърдите му, по косъмчетата.

Дръпнах колана на джинсите му — копчетата сами изскачаха от илиците. Той впи пръсти в раменете ми, натисна ме надолу и аз потънах между краката му.

Очите му бяха черни, устните разтворени. Той вдиша рязко, когато го поех в уста. Обичам да правя това. Обичам да гледам как се разпада под допира ми, да чувам дишането му, сластните стонове, откъртени от гърлото му. Затворих очи и засмуках силно. Имаше упойващ вкус, а бездиханният му стон бе насладата, за която копнеех.

Хвана главата ми и я закова на място, а аз скрих зъбите си с устни и го поех дълбоко в устата си.

— Отвори очи и ме погледни — заповяда той с дрезгав глас.

Очите му пламтяха. Той натика члена си чак до гърлото ми, после бързо го извади почти докрай. Понечих да го хвана, но той спря ръката ми.

— Не пипай или ще те закопчая пак. Искам само устата ти.

„О, така ли?“ Сложих ръце зад гърба си и го изгледах невинно с пълна уста.

— Добро момиче — каза той и се засмя гърлено. Излезе леко и после нежно, но нетърпеливо пак влезе в устата ми. — Имате прекрасна уста, госпожо Грей. Само за чукане.

Затвори очи и пак влезе в устата ми, а аз свих устни около него. С всяко влизане го поемах все по-дълбоко и по-дълбоко.

— Спри — каза и излезе от мен, остави ме искаща, гладна за много повече. Хвана ме за раменете и ме изправи. Опъна плитката ми и ме целуна силно, алчно, вземаше всичко от мен и ми даваше всичко. Изведнъж ме пусна и преди да се усетя вече ме носеше на ръце към леглото. Леко ме положи да седна, така че дупето ми беше на ръба.

— Сложи си краката около кръста ми — заповяда.

Изпълних и го придърпах с крака към себе си. Той се наведе, сложи ръце от двете страни на главата ми и както беше прав, бавно влезе в мен.

О, колко беше хубаво това чувство — да бъда притежавана от този мъж.

— Добре ли си? — попита загрижено.

— О, господи! О, да, Крисчън! Моля те! — Стиснах го здраво между краката си и го придърпах с все сила към себе си. Той изстена. Хванах се за ръцете му и той бавно започна да се движи.

— По-силно, по-бързо. Моля те, Крисчън. Няма да се счупя.

И тогава той започна да се движи бързо, да пулсира в мен, пак и пак. О, божествена наслада!

— Да, така! — Здраво стиснах крака около него и оргазмът започна да се надига. „Моля те, не спирай. Близо съм! Не спирай!“

— Хайде, Ана — извика той през стиснати зъби и аз експлодирах около него, той почти веднага след мен, аз виках неговото име, а той моето.

 

 

Крисчън лежеше до мен, галеше ме по корема, дългите му пръсти бяха разперени широко.

— Как е дъщеря ми?

— Танцува — засмях се.

— Танцува? О, да! Усещам я! — Усмихна се, а Точица-номер-две подритваше в мен.

— Май сексът й харесва. Още отсега!

Той се намуси.

— Тъй ли? — каза сухо. После долепи устни до корема ми. — Да не съм чул за такова нещо, докато не станеш поне на трийсет, малка госпожичке!

— Как може да си толкова лицемерен? — засмях се.

— Не съм. Просто съм един загрижен баща. — Погледна ме сериозно и разбрах, че не се шегува.

— Ти си прекрасен баща. Помниш ли като ти казвах? — Погалих прекрасното му лице и той се усмихна срамежливо.

— Харесва ми да съм баща — каза и пак погали и целуна корема ми. — Така ще имам повече Ани.

— Не искам да има друга Ана, освен мен — нацупих се.

— Много е хубаво, когато свършваш.

— Крисчън!

— И нямам търпение отново да усетя вкуса на кърмата.

— Крисчън! Как може да си толкова перверзен!

Той ме целуна, метна крак върху моя и хвана ръцете ми над главата.

— Ти обичаш перверзен секс — каза и потърка нос в моя.

Усмихнах се. Никой не може да устои на заразителната усмивка на дявола.

— Да. Обичам перверзен секс! И обичам теб! Много!

 

 

Събудих се от писък. Щастливият писък на сина ни. И макар че не виждах нито него, нито Крисчън, се усмихнах като идиотка. Тед се беше събудил от следобедния си сън и двамата с Крисчън се боричкаха някъде наблизо. Лежах тихичко и все още не можех да се начудя на енергията и изобретателността на Крисчън, когато играе с детето. Търпението му към Теди беше буквално неизчерпаемо. И с него беше много по-търпелив, отколкото с мен. Но така и трябва! А моето красиво малко момче, любовта и гордостта на майка си и баща си, не знаеше какво е страх. От друга страна, Крисчън продължаваше да бди над нас и да ни покровителства. Моят сладък, винаги контролиращ, бързо сменящ настроенията си Петдесет нюанса.

— Хайде да намерим мама. Трябва да е някъде из поляната.

Тед каза нещо, което не чух, а Крисчън се засмя безгрижно, щастливо. Магията на този звук! Неговата бащина радост. Не можах да се стърпя. С мъка се вдигнах на лакти и ги загледах от скривалището си сред високата трева. Крисчън го залюля силно, Тед изпищя щастливо, после Крисчън го метна нагоре във въздуха. Сърцето ми спря и затупка спокойно едва когато го хвана в ръцете си. Тед пищеше радостно. Въздъхнах облекчено. Моето малко, скъпо непораснало момче. Винаги в движение.

— Пак, тати! — извика Тед. Крисчън веднага изпълни желанието му и сърцето ми скочи в гърлото, докато гледах как го мята във въздуха. После го притисна до гърдите си, целуна меднорусата му коса, след това го млясна по бузата и започна да го гъделичка безмилостно. Теди се смееше, блъскаше с ръце по гърдите му, риташе и се опитваше да се отърве. Крисчън го пусна на земята и усмихнато му каза:

— Хайде да намерим мама. Сигурно се е скрила в тревата.

Тед се засмя и започна да се озърта. Играта на криеница му харесваше. Стисна ръката на Крисчън и посочи нещо, което изобщо не бях аз. Засмях се с глас. Легнах бързо. И на мен ми харесваше тази игра.

— Тед, чух мама. Ти чу ли я?

— Мамо!

Тонът му беше почти заповеднически. Същият като баща си, а беше само на две. Засмях се.

— Теди! — обадих се и легнах загледана в небето с глуповата усмивка на лицето.

— Мамо!

Чух как стъпките им приближават. Газеха през тревата. Теди вървеше пред Крисчън.

— Мама! — изпищя Теди, все едно бе намерил съкровището на Сиера Мадре, и скочи върху мен.

— Хей, момченце! — Залюлях го в скута си и целунах пухкавата му бузка. Той се засмя, целуна ме и се отскубна от прегръдката ми.

— Здравей, мамче. — Крисчън се усмихваше над мен.

— Здравей, тати. — Усмихнах се.

Той вдигна Тед, седна до мен и го сложи в скута си.

— И внимателно с мама — каза му укорително.

Засмях се. Слава богу, че иронията не ме напускаше. Крисчън извади блакберито си от джоба и му го даде. Това щеше да ни даде пет минути спокойствие. Максимум. Тед го заоглежда със смръщени вежди, сериозно, сините му очи впити в екрана, точно както баща му четеше имейлите си. Крисчън зарови нос в косата му и сърцето ми се напълни с щастие така както балон се пълни с въздух, преди да литне. Бащичко! Като две зрънца грах! Двамата ми най-любими мъже на света.

Разбира се, Тед беше най-талантливото дете на планетата — нали съм му майка, няма начин да мисля иначе. А Крисчън… е, Крисчън си беше Крисчън. Бяла тениска, джинси, самата съблазън. Какво бях направила, за да получа всичко това?

— Изглеждате добре, госпожо Грей.

— И вие, господин Грей.

— Мама е много красива, нали? — прошепна Крисчън в ухото на Тед. Но той беше много по-заинтересован от телефона на татко си.

— Не мога да му се начудя — засмях се.

— Знам. Не мога да повярвам, че утре ще е на две — каза Крисчън някак замислено. Протегна ръка, сложи я на корема ми и след малко добави: — Хайде да си направим много деца.

— Поне още едно. — Усмихнах се.

— Как е дъщеря ми?

— Добре е. Май спи.

 

 

— Здравейте, господин Грей, здрасти, Ана.

Беше Софи. Десетгодишната дъщеря на Тейлър. Вървеше към нас през тревата.

— Соиии — изпищя Тед, щом я видя. Метна телефона настрани и се отскубна от ръцете на Крисчън.

— Гейл ми даде две ледени близалки. Може ли да дам едната на Тед?

— Разбира се — казах. „Ох, господи, сега ще се омаже!“

— ’алка. — Той протегна ръце към нея и тя му даде близалката. Вече се беше разтекла.

— Ела, дай на мама. — Взех близалката от него и бързо я напъхах в устата си да оближа потеклия сок. „Хм… много вкусно… червена боровинка.“

— Моя! — запротестира Тед, гласът му бучеше от негодувание.

— Твоя. — И му я върнах в не чак толкова течен вид. Той се усмихна и я напъха в устата си.

— Може ли да заведа Тед на разходка? — попита Софи.

— Да, разбира се.

— Но не далече! — каза Крисчън.

— Няма, господин Грей. — Бадемовите очи на Софи го гледаха сериозно. Тя май мъничко се страхуваше от него. Хвана Теди за ръка и бавно го поведе през високата трева.

— Спокойно, Крисчън. Какво може да им се случи тук?

Той обаче изобщо не беше спокоен. Настаних се в скута му.

— Освен това Тед обожава Софи.

Той завря нос в косата ми и каза:

— Тя е прекрасно дете.

— И е толкова хубава. Русо ангелче.

Крисчън застина и сложи ръце на корема ми.

— Ех, момичета, момичета… — Усетих тревога в гласа му. Увих ръце около врата му.

— Не бива да се тревожиш за нея поне още три месеца. Тук е на сигурно място.

Той ме целуна зад ухото и прокара зъби до меката част.

— Както кажете, госпожо Грей. — И ме захапа. Извиках.

— Нощес беше много хубаво. Трябва да го правим по-често.

— И аз така мисля.

— Това би било възможно, ако спреш да работиш.

Врътнах очи и той ме прегърна по-здраво. Усетих усмивката му във врата си.

— Връткате ми очи ли, госпожо Грей? — Заплахата в гласа му беше осезаема и много съблазнителна. Но заради децата реших да не обръщам внимание на сладката болка в слабините си.

— „Грей Пъблишинг“ има писател сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Продажбите на Бойс Фокс са феноменални, сайтът за електронни издания е голям удар и най-сетне имам екипа, който исках.

— И правиш пари в тези трудни времена! — добави той гордо. — Но все пак те харесвам боса, бременна и в кухнята.

Погледнах светналите му очи.

— И на мен ми харесва. — Той ме целуна и пак ме погали по корема.

И сега, както го бях хванала в добро настроение, реших да повдигна болезнената тема.

— Мислил ли си за предложението ми?

Той застина.

— Отговорът ми е не, Ана.

— Но Ела е такова хубаво име.

— Не. Няма да кръстя дъщеря ни на майка си. Не. Край на този разговор.

— Сигурен ли си?

— Да. — Хвана брадичката ми в дланта си и ме погледна в очите. Беше ядосан. — Откажи се, Ана, нямам намерение да цапам детето си с миналото си.

— Съжалявам. Добре. — „По дяволите! Не искам да се ядосва.“

— Така вече е по-добре. Няма смисъл. Накара ме да призная, че я обичам, завлече ме до гроба й. Това е достатъчно.

„О, не!“ Завъртях се в скута му и хванах в длани главата му.

— Съжалявам. Наистина. Не ми се сърди. Моля те. — Целунах ъгълчето на устата му, той посочи другото и целунах и него.

Посочи носа си, целунах и него. Той се засмя и сложи ръце на дупето ми.

— О, госпожо Грей, какво ще правя с вас?

— Убедена съм, че ще измислиш нещо.

Той се засмя и ме бутна леко на одеялото.

— Какво ще кажеш да направим нещо по въпроса сега? — прошепна съблазнително.

— Крисчън! — опитах се да протестирам.

Изведнъж отнякъде се чу писъкът на Теди и Крисчън скочи като пантера и хукна натам. Аз бавно тръгнах след него. Всъщност не бях разтревожена. Не беше от онези негови писъци, които ме караха да вземам по две стъпала в къщата, за да видя какво става.

Крисчън го грабна в ръцете си. Теди плачеше неутешимо и сочеше земята, където лежеше остатъкът от близалката. Разтопена каша в тревата.

— Изтърва я — каза тъжно Софи. — Щях да му дам моята, ама я изядох.

— О, Софи, не се притеснявай. — Погалих я по косата.

— Мамааа! — виеше Тед с протегнати към мен ръце. Крисчън ми го даде с крайно нежелание.

— Няма, няма.

— ’алка — изхленчи Тед.

— Знам, миличко, знам. Ще идем при госпожа Тейлър и ще вземем друга. — Целунах косата му. Миришеше така сладко, така хубаво. На моето бебе.

— ’алка. — Той подсмръкна. Целунах лепкавите му пръсти.

— Имаш малко от близалката по пръстите.

Той спря да плаче и започна да разглежда ръката си с интерес.

— Лапни си пръстите.

Той веднага ги засмука.

— ’алка!

— Да, близалка.

Засмя се. Моето малко момче — сменяше настроенията си бързо като моя господин Меркурий. Но пък поне имаше извинение. Беше само на две години, за разлика от баща си.

— Ще идем ли при госпожа Тейлър? — Той кимна и се усмихна сладко, по бебешки.

— Искаш ли тати да те носи? — Той поклати глава и ме стисна силно, заровил лице във врата ми.

— Май и на тати му се иска една вкусна близалка — прошепнах в ухото му. Тед ми се намуси, погледна си ръката и я протегна към Крисчън, разперил пръсти. Крисчън се засмя и смукна пръстите му.

— Ммм… вкусно.

Тед започна да се смее, протегна ръце към Крисчън и той го взе.

— Къде е Гейл, Софи?

— Беше в голямата къща.

Погледнах Крисчън. Усмивката му беше леко замислена. Зачудих се какво ли му се върти в главата.

— Толкова си добра с него.

— С този малкия ли? — Разроших косата на Тед. — Само защото е като всички мъже от семейство Грей, а аз знам как да се оправям с тях.

— Така е, това със сигурност го умеете, госпожо Грей!

Теди се изскубна от ръцете на Крисчън. Сега пък реши, че иска да ходи. Това мое своенравно дете! Хванах го за едната ръка, баща му за другата, и тръгнахме бавно към къщата, като го люлеехме високо във въздуха, а Софи подскачаше край нас.

Открихме Тейлър пред гаража. Беше един от малкото му почивни дни. Беше с джинси и тесен бял потник и се мъчеше да оправи някакъв стар мотор. Махнах му.

 

 

Стоях пред вратата на стаята на Тед и слушах как Крисчън чете приказка.

— Аз съм Лоракс. И ще ви говоря от името на дърветата…

Когато надникнах тихичко в стаята, Крисчън продължаваше да чете, а Теди спеше дълбоко. Погледна ме, затвори книжката и включи бебефона с камерата до креватчето на Тед. Погали го по бузата, изправи се и излезе на пръсти. Не се стърпях и се засмях.

Когато затвори безшумно вратата и се отдалечихме, той ме прегърна и каза:

— Господи, колко го обичам! Но когато спи е страхотно!

— Никога не съм била по-съгласна с теб.

Очите му бяха топли, меки.

— Не е за вярване колко бързо минаха две години.

— Знам.

Целунах го и се сетих за раждането: спешното цезарово сечение, ужасът, който преживя Крисчън, спокойствието на доктор Грийн, когато животът на Малката точица беше в опасност.

 

 

— Госпожо Грей, от петнайсет часа сте с родилни болки. Контракциите ви намаляха, въпреки че ви вляхме питоксин. Ще се наложи да направим цезарово сечение. Бебето е застрашено. — Беше повече от категорична.

— Крайно време беше — каза Крисчън и се опита да я убие с поглед.

Тя не му обърна никакво внимание.

— Тихо, Крисчън. — Стиснах ръката му. Гласът ми беше слаб, отпаднал, всичко около мен се въртеше — машините, стените, облечените в зелено хора. Но преди това имах да свърша нещо важно… Какво беше… О, да, сетих се.

— Искам да го родя сама, както другите жени.

— Госпожо Грей, моля ви. Цезарово!

— Моля те, Ана — пригласяше умолително Крисчън.

— После ще мога ли да поспя?

— Да, бебчо, да — почти проплака той и ме целуна по челото.

— Искам да видя Малката точица.

— Ще я видиш.

— Добре тогава — прошепнах.

— Най-сетне — каза доктор Грийн. — Сестра, повикайте анестезиолога.

— Доктор Милър, готови за цезарово! Госпожо Грей, ще ви преместим в операционната.

— Операционната? — казахме в един глас и двамата.

— Да. Веднага!

И вече се движехме. Летяхме по някакви коридори, лампите на тавана се сляха в една дълга бяла движеща се лента.

— Господин Грей, трябва да облечете престилка и панталони.

— Моля?

— Веднага, господин Грей!

Той стисна окуражително ръката ми и тръгна.

— Крисчън! — извиках в паника.

Минахме през някакви други врати, след секунди медицинската сестра покриваше гърдите ми и слагаше пред главата ми параван с перденца. Вратата се отваряше и затваряше и в един миг около мен имаше ужасно много хора. „Ужасен шум! Искам у дома!“

— Крисчън? — Опитах се да огледам лицата на хората. Търсех трескаво неговото.

— Идва след секунди, госпожо Грей.

След малко Крисчън стоеше до мен, облечен в сини дрехи. Стиснах ръката му и прошепнах:

— Страх ме е!

— Не, бебчо, не! Моята силна Ана не се страхува! — Той ме целуна по челото и от тона му разбрах, че нещо не е наред.

— Какво има?

— Моля?

— Какво има?

— Всичко е наред, бебчо. Само си малко изтощена. — Очите му горяха от… страх.

— Госпожо Грей, анестезиологът е тук. Ще ви направим епидурална упойка и след това ще продължим.

— Има контракция.

Коремът ме се сви като притиснат с метален колан. Мамка му! Това беше уморителното. Да поемеш цялата тази болка. Стисках ръката на Крисчън. Бях толкова изтощена. Упойката парализираше усещанията ми надолу, все по-надолу и по-надолу. Съсредоточих се върху лицето на Крисчън. Беше ужасно напрегнат, разтревожен. „Какво не е наред? Защо е такъв?“

— Усещате ли това, госпожо Грей? — Гласът на доктор Грийн се чуваше насечен, надробен, далечен зад перденцата.

— Кое?

— Значи не усещате.

— Не.

— Добре. Започваме, доктор Милър.

— Справяш се страхотно, Ана.

Крисчън беше много блед. По челото му беше избила пот. Страхуваше се. „Не се страхувай, Крисчън. Не се страхувай.“

— Обичам те! — прошепнах.

— О, Ана! — изплака той. — И аз те обичам! Толкова много!

Усетих странно придърпване. Нещо ново и различно. Крисчън погледна зад перденцата и застина някак удивен, като че ли гледаше чудо.

— Какво става?

— Обдишване. Добре.

И изведнъж… пронизителен ядосан плач.

— Имате син, госпожо Грей. Апгар тест, моля.

— Апгар тестът показва девет.

— Мога ли да го видя? — едва промълвих.

Крисчън изчезна за секунди и когато се появи, държеше в ръцете си нашия син. Беше увит в синя пеленка. Лицето му беше розово. Имаше следи от кръв и нещо бяло. Моето бебе, моята Точица… Теодор Реймънд Грей.

Погледнах Крисчън. Очите му плуваха в сълзи.

— Вашият син, госпожо Грей! — каза. Гласът му беше обтегнат от напрежение, пресипнал.

— Нашият син! — казах задъхано. — И е толкова красив!

— Да, красив е — каза той и целуна челцето му, на което се кипреше грамаден кичур черна коса.

На Теодор Реймънд Грей не му пукаше за суетнята наоколо. Плачът му беше стихнал, забравен, очите му бяха затворени и той вече спеше. Той беше най-красивото нещо, което бях виждала. Божествен! Заплаках.

— Благодаря ти, Ана! — прошепна Крисчън и очите му пак плувнаха в сълзи.

 

 

— Какво има? — Крисчън хвана брадичката ми и вдигна главата ми нагоре.

— Нищо, спомних си раждането на Тед.

Все едно го попарих с вряла вода. Той сложи ръце на корема ми.

— Не, няма да минавам през това отново. Директно цезарово сечение.

— Крисчън, аз…

— Не, Ана. По дяволите, едва не умря миналия път. НЕ!

— Не е така. Не бях тръгнала да умирам.

— Не! — Тонът му не търпеше никакви възражения. Но когато ме погледна, очите му омекнаха. — Харесва ми Фийби. Хубаво име. — И потърка нос в моя.

— Фийби Грей?… И на мен ми харесва. — Усмихнах му се.

— Добре. Сега да приготвя подаръка на Тед. — Подаде ми ръка и слязохме на долния етаж. Беше развълнуван като дете. Цял ден бе чакал този миг.

 

 

— Дали ще му хареса? — Погледна ме тревожно.

— Разбира се, че ще му хареса. За няколко минути. Крисчън, той е само на две!

Току-що беше приключил със сглобяването на дървеното влакче. Беше го купил за рождения ден на Теди. Освен това беше поръчал на Барни да направи двата от трите двигателя да се движат със слънчева енергия. Като хеликоптерчето, което му бях подарила. И сега Крисчън нямаше търпение да дочака слънцето да се покаже, за да ги пробва. Тайничко предположих, че цялата дандания е най-вече защото Крисчън иска да си играе с влакчето. Коловозите и всички останали неща заемаха почти целия каменен под на верандата. На следващия ден щяхме да правим семейно парти за рождения ден на Тед. Щяха да дойдат Рей и Хосе и цялата фамилия Грей с най-новия си член — бебето на Кейт и Елиът. Ава беше само на два месеца. Очаквах с нетърпение да се видя с Кейт и да поклюкарстваме, а и да видя как й понася майчинството.

Погледнах навън. Слънцето потъваше бавно зад хоризонта. Всичко беше точно така, както ми бе обещал Крисчън. И отново изпитах същата тръпка на блаженство и забрава, както първия път, когато застанах тук. Дъхът ти спира! Неземна красота!

Крисчън застана до мен и ме прегърна.

— Красива гледка.

— Да. — И когато се обърнах към него, той всъщност гледаше мен. Целуна ме и каза:

— Гледката е божествена. Любимата ми гледка.

— Това значи да си у дома!

— Това означавате вие за мен, госпожо Грей. Обичам те, Ана!

— Обичам те, Крисчън! И винаги ще те обичам!