Карлос Руис Сафон
Затворникът на рая (65)

1

Много години по-късно двайсет и тримата гости, събрали се, за да отпразнуват повода, щяха да поглеждат назад и да си спомнят онова историческо навечерие на деня, в който Фермин Ромеро де Торес се сбогува с ергенлъка.

— Това е краят на една епоха — заяви професор Албуркерке, като вдигна за наздравица чашата си с шампанско, обобщавайки най-добре онова, което всички чувствахме.

Ергенското празненство на Фермин — събитие, чиито последици за нежната половина от населението на планетата дон Густаво Барсело сравни със смъртта на Рудолф Валентино — се проведе в една ясна февруарска нощ през 1958 г. Мястото бе великолепната танцова зала на „Ла Палома“, където младоженецът бе изпълнявал в миналото сърцераздирателни танга — мигове, които отсега нататък щяха да са част от тайното досие на една дълга кариера в служба на вечната Жена.

Баща ми, когото по изключение бяхме успели да измъкнем от къщи, бе наел полупрофесионален танцов оркестър, който се съгласи да изсвири срещу смешна сума музикална китка от любимите на Фермин мамбо, гуарача^[1] и сон кубано^[2]; тези ритми пренесоха младоженеца в далечните му дни в света на международната интрига и блясък в големите игрални домове на една забравена Куба. Всички присъстващи на празника — кой повече, кой по-малко — захвърлиха задръжките и се впуснаха на дансинга, за да разкършат снага в чест на Фермин.

Барсело бе убедил баща ми, че чашите с водка, които постоянно му подаваше, са минерална вода с няколко капки коняк, и не след дълго станахме свидетели на невиждано зрелище: господин Семпере, танцуващ в тясна прегръдка с една от лесните дами, доведени за оживление на събитието от Росиито — истинската душа на тържеството.

— Мили Боже — промърморих аз, докато гледах как баща ми танцува с онази опитна кралица на нощта, поклащайки хълбоци, а на моменти задниците им се сблъскваха в такт с мелодията.

Барсело обикаляше сред гостите, като раздаваше пури и малки картички, които бе поръчал в чест на събитието в една фирма, специализирана в отпечатването на честитки и възпоменателни картички за първи причастия, кръщенета и погребения. На фината хартия се виждаше шарж на Фермин, пременен като ангелче с ръце, събрани за молитва, и надпис:

ФЕРМИН РОМЕРО ДЕ ТОРЕС

19??-1958

Великият съблазнител се оттегля

1958-19??

Домовладиката се въздига

Фермин беше щастлив и спокоен за пръв път от много време насам. Половин час преди началото на джамборето го бях завел в „Кан Луис“, където професор Албуркерке ни потвърди, че е бил в Гражданския регистър същата сутрин, въоръжен с пълното досие от документи и книжа, майсторски изфабрикувани от Осуалдо Дарио де Мортенсен и неговия помощник Луисито.

— Драги Фермин — тържествено заяви професорът. — Позволете да ви приветствам официално в света на живите и да ви връча, пред дон Даниел Семпере и приятелите от „Кан Луис“ като свидетели, вашата нова и законна карта за самоличност.

Развълнуван, Фермин разгледа новата си документация.

— Как постигнахте това чудо?

— По-добре да ви спестим техническата част. Важното е, че когато имате истински приятел, готов да рискува и да преобърне небето и земята, за да можете да се ожените по всички правила и да докарате на бял свят отрочета, които да продължат династията Ромеро де Торес, тогава почти всичко е възможно, Фермин — рече професорът.

Фермин ме погледна просълзен и ме прегърна с такава сила, че едва не ме задуши. Не се срамувам да призная, че това бе един от най-щастливите мигове в живота ми.