Метаданни
Данни
- Серия
- Гробището на забравените книги (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- El prisonero del cielo, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Светла Христова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Готически роман
- Исторически роман
- Постапокалипсис
- Постмодерен роман
- Съвременен роман (XXI век)
- Трилър
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 23гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Карлос Руис Сафон. Затворникът на Рая
Испанска. Първо издание
Превод: Светла Христова
Коректор: Людмила Петрова
Компютърна обработка: Людмила Петрова
Художник на корицата: Петър Станимиров
ISBN: 978-619-152-101-2
Формат 16/60/90 Обем 16 п.к.
Дадена за печат септември 2012
Излязла от печат октомври 2012
Предпечат и печат Изток-Запад
История
- —Добавяне
18
В десет и двайсет Изабела Семпере влезе през вратата. Беше облечена със семпло палто, косата й бе прибрана и не носеше грим. Валс я видя и вдигна ръка. Изабела поспря за миг, загледана в него, после бавно се приближи до масата. Директорът се изправи и протегна ръка с вежлива усмивка. Изабела седна, без да се здрависа с него.
— Позволих си волността да поръчам два чая от лайка. Това е най-подходящото нещо за такава ветровита нощ.
Изабела кимна, като избягваше погледа му. Той я изучаваше внимателно. Както всеки път, когато се срещаше с него, госпожа Семпере се бе постарала да си придаде неугледен вид, опитвайки се да скрие красотата си. Валс огледа линията на устните й, пулсиращата вена на шията й и извивката на гърдите й под палтото.
— Слушам ви — каза Изабела.
— Най-напред позволете да ви благодаря, че се отзовахте така бързо на поканата ми за среща. Получих бележката ви днес следобед и си помислих, че ще е удобно да обсъдим тази тема извън моя кабинет и затвора.
Изабела само кимна. Валс отпи от билковия си чай и облиза устни.
— Прекрасен! Най-добрият в цяла Барселона. Опитайте го.
Тя не обърна внимание на поканата му.
— Както навярно разбирате, в случая никоя проява на дискретност няма да е прекалена. Мога ли да попитам дали сте казали на някого за срещата ни тази нощ?
Изабела поклати глава.
— Може би на съпруга си?
— Съпругът ми прави инвентаризация в книжарницата. Няма да се прибере до зори. Никой не знае, че съм тук.
— Да ви поръчам ли нещо друго? Ако не ви се пие чай от лайка…
Тя поклати глава и взе чашата в ръце.
— Това е достатъчно.
Валс се усмихна ведро.
— Както вече казах, получих писмото ви. Разбирам възмущението ви и исках да ви обясня, че се е получило недоразумение.
— Вие шантажирате един нещастен душевно болен човек, ваш затворник, за да напише произведение, с което да спечелите известност. Мисля, че дотук съм разбрала всичко много добре.
Валс плъзна ръка към нея.
— Изабела… мога ли да ви наричам така?
— Не ме докосвайте!
Той отдръпна ръката си и се усмихна помирително.
— Добре, нека само да говорим спокойно.
— Няма за какво да говорим. Ако не оставите Давид на мира, ще отнеса историята ви и измамата ви до Мадрид или докъдето е нужно. Всички ще научат що за човек и що за писател сте. Никой и нищо няма да ме спре.
Очите й се бяха налели със сълзи и чашата чай трепереше в ръцете й.
— Моля ви, Изабела. Пийнете мъничко. Ще ви се отрази добре.
Изабела разсеяно отпи няколко глътки.
— Така, с малко мед, има най-добър вкус — добави Валс.
Тя отпи още две-три глътки.
— Трябва да кажа, че ви се възхищавам, Изабела — рече той. — Малцина биха имали куража и душевната сила да защитят един окаян клетник като Мартин… човек, когото всички са предали и изоставили. Всички освен вас.
Изабела погледна неспокойно към часовника над бара. Беше десет и трийсет и пет. Тя отпи още няколко глътки от чая и пресуши чашата.
— Навярно сте много привързана към него — предположи Валс. — Понякога се питам дали, с течение на времето, когато ме опознаете по-добре в истинската ми същност, не бихте се привързали толкова силно и към мен.
— Отвращавате ме, Валс. Вие и всички боклуци като вас.
— Зная, Изабела. Но в тази страна винаги боклуци като мен са на власт, а хората като вас неизменно остават в сянка. Все едно е коя фракция държи юздите.
— Но не и този път! Този път вашите началници ще узнаят какво вършите.
— Какво ви кара да мислите, че това ще ги впечатли, или че те не правят същите или дори по-лоши неща от мен, който съм просто аматьор?
Валс се усмихна и измъкна един сгънат лист хартия от джоба на сакото си.
— Изабела, искам да знаете, че не съм такъв, за какъвто ме смятате. За да ви го докажа, ето ви заповедта за освобождението на Давид Мартин с утрешна дата.
Директорът й показа документа. Изабела го разгледа невярващо. Валс извади писалката си и без повече увърталия подписа заповедта.
— Ето! Технически погледнато, Давид Мартин вече е свободен човек. Благодарение на вас, Изабела. Благодарение на вас…
Изабела му отправи стъклен поглед. Валс забеляза, че зениците й бавно се разширяваха, а над горната й устна бяха избили ситни капчици пот.
— Добре ли сте? Нещо пребледняхте…
Тя се изправи, като се олюляваше, и се хвана за стола.
— Да не ви прилоша, Изабела? Искате ли да ви откарам някъде?
Изабела отстъпи няколко крачки назад и се сблъска с келнера на път към изхода. Директорът остана на масата, отпивайки от чая си, докато часовникът не показа десет и четирийсет и пет. Тогава остави няколко монети на масата и бавно се отправи към изхода. Колата го чакаше на тротоара, а шофьорът стоеше до нея и държеше вратата й отворена.
— Вкъщи ли желае да се прибере господин директорът, или в крепостта?
— Вкъщи, но най-напред ще се отбием до старата фабрика „Вилардел“ в Пуебло Нуево — нареди Валс.
Докато пътуваше към обещаната плячка, Маурисио Валс, славното бъдеще на испанската литература, се взираше в процесията от черни и пусти улици на онази прокълната Барселона, която толкова ненавиждаше, и проля няколко сълзи за Изабела и за онова, което можеше да бъде.