Карлос Руис Сафон
Затворникът на рая (29)

15

Същия следобед, преди да се върне в килията си, Фермин се приближи до един от стражите, които го бяха отвели в кабинета на Валс.

— Кажете на господин директора, че трябва да разговарям с него.

— За какво?

— Предайте му, че съм получил резултатите, които очаквате. Той ще разбере за какво става дума.

Един час по-късно стражът и неговият другар се появиха на вратата на килия №13, за да вземат Фермин. От койката си Салгадо наблюдаваше цялата сцена зорко като куче, докато разтриваше чукана на ръката си. Фермин му намигна и излезе, ескортиран от стражите.

 

 

Господин директорът го посрещна със захаросана усмивка и чиния с изискани сладкиши.

— Фермин, приятелю, какво удоволствие е да ви видя отново тук, за да проведем един интелигентен и плодотворен разговор. Седнете, моля, и си вземете колкото ви душа иска от този прекрасен асортимент от сладкиши, който ми донесе съпругата на един от затворниците.

Фермин, който вече дни наред не можеше да преглътне дори зрънце просо за канарчета, взе една поничка, за да не противоречи на Валс, и я задържа в ръката си, сякаш бе някакъв амулет. Той веднага забеляза, че директорът е престанал да му говори на „ти“ и предположи, че новото учтиво обръщение не предвещава нищо добро. Валс си наля чаша бренди и се отпусна в голямото си генералско кресло.

— Е? Доколкото разбирам, имате добри новини за мен — рече директорът, подканвайки го да говори.

Затворникът кимна.

— По въпроса за белетристиката, мога да уверя Ваше високоблагородие, че Мартин е напълно убеден и мотивиран да изпълни работата по оглаждането и изкусуряването на текстовете, която му възложихте. Нещо повече, той сподели, че материалът, които сте му дали, е с такова високо качество, с такъв финес, че според него задачата му няма да е никак трудна. Достатъчно е да пипне съвсем леко гениалните ви трудове, за да се получат шедьоври, достойни за великия Парацелз.

На Валс му трябваха няколко мига, за да асимилира тази канонада от думи, но все пак кимна вежливо, без да променя замръзналата си усмивка.

— Няма нужда да разкрасявате нещата заради мен, Фермин. Достатъчно ми е да зная, че Мартин ще направи каквото трябва. И двамата сме наясно, че работата не му е по сърце, но се радвам да чуя, че се е вразумил и си дава сметка, че неговото съдействие ще е от полза за всички. А сега, по отношение на другите ви две задачи…

— Точно за тях се канех да ви кажа. Относно гробищния парк на изгубените томове…

— Гробището на забравените книги — поправи то Валс. — Успяхте ли да измъкнете от Мартин сведения за местонахождението му?

Фермин кимна напълно убедено.

— Доколкото можах да заключа, гореказаната костница е скрита зад един лабиринт от тунели и зали под пазара Борн.

Валс претегли това откровение, видимо изненадан.

— А къде е входът?

— Не можах да стигна дотам, господин директоре. Предполагам, че се влиза през някакъв люк, замаскиран зад непривлекателните съоръжения и миризми на някоя от сергиите за продажба на зеленчуци на едро. Мартин не искаше да говори за това и си помислих, че ако настоявам много, съвсем ще се запъне като магаре на мост.

Директорът бавно кимна.

— Добре сте постъпили. Продължавайте.

— И накрая, във връзка с третата молба на Ваше превъзходителство: като се възползвах от предсмъртната агония на мерзавеца Салгадо, успях да го убедя да признае в бълнуването си къде е скрил тлъстата плячка от престъпната си дейност в служба на масонството и марксизма.

— Значи смятате, че ще умре?

— Всеки миг ще издъхне. Мисля, че вече се е предал в ръцете на св. Лев Троцки и очаква сетното си издихание, за да се въздигне в посмъртното политбюро.

Валс изруга под сурдинка.

— Казвах им аз на онези животни, че със сила нищо няма да изтръгнат от него.

— Технически погледнато, изтръгнали са му някоя полова жлеза или крайник, но съм напълно съгласен с вас, господин директоре, че спрямо злодеи като Салгадо единственият метод за действие е приложната психология.

— Е, добре, къде е скрил парите?

Фермин се наведе напред и заговори с поверителен тон.

— Сложно е да се обясни.

— Не го усуквайте, че да не взема да ви пратя в подземието, където ще ви подобрят красноречието.

Тогава Фермин се зае да пробута на Валс абсурдните указания, които бе получил от устата на Салгадо. Господин директорът го слушаше скептично.

— Фермин, предупреждавам ви, че ако ме лъжете, горко ще се каете. Това, което са направили със Салгадо, ще бледнее пред онова, което ще сторят с вас.

— Уверявам ви, Ваше благородие, че ви повтарям дума по дума всичко, което научих от него. Ако желаете, ще се закълна върху автентичния портрет на нашия Водач по Божията милост, който се намира на бюрото ви.

Валс го погледна втренчено в очите. Фермин издържа погледа му, без да мигне, точно както го беше научил Мартин. Най-сетне, тъй като вече бе получил търсената информация, господин директорът си прибра чинията със сладкиши заедно с усмивката. Изоставил всяка претенция за сърдечност, той щракна с пръсти и двамата стражи влязоха, за да отведат затворника обратно в килията му.

Този път Валс дори не си направи труда да заплаши Фермин. Докато го влачеха по коридора, Фермин видя секретаря на директора, който мина покрай тях и се спря на прага на кабинета.

— Господин директор, Санауха, докторът в килията на Мартин…

— Да, какво?

— Той казва, че Мартин е припаднал и че може да се окаже нещо сериозно. Иска разрешение да отиде до аптечката, за да вземе някои неща…

Валс се надигна разгневен.

— А ти какво чакаш? Върви! Заведете го там и нека вземе всичко, което му трябва.