Карлос Руис Сафон
Затворникът на рая (28)

14

Фермин трябваше да дочака традиционната неделна реч след литургията и кратката разходка в двора, за да се приближи до Мартин и да му довери какво е поискал Салгадо.

— Това няма да попречи на нашия план — увери го Мартин. — Изпълнете молбата му. На този етап не можем да си позволим донос срещу нас.

Фермин, който дни наред страдаше ту от гадене, ту от сърцебиене, избърса студената пот, избила по челото му.

— Мартин, не че не ви се доверявам, но ако планът ви е толкова добър, защо не го използвате, за да се измъкнете оттук самият вие?

Писателят кимна, сякаш отдавна бе очаквал този въпрос.

— Защото аз заслужавам да бъда тук, а дори да не беше така, вече няма място за мен извън тези стени. Няма къде да отида.

— Нали имате Изабела…

— Изабела е омъжена за човек, десет пъти по-добър от мен. Единственото, което ще постигна, ако се махна оттук, е да я направя нещастна.

— Но тя прави всичко възможно, за да ви измъкне от това място…

Мартин поклати глава.

— Трябва да ми обещаете нещо, Фермин. Единственото, което ще поискам в замяна на помощта ми.

Явно сме в месеца на молбите, помисли си Фермин, докато кимаше охотно.

— Каквото кажете.

— Ако успеете да избягате оттук, искам да се грижите за нея, стига да можете. От разстояние, без тя да знае, без дори да разбере, че съществувате. Наглеждайте и нея, и сина й Даниел. Ще направите ли това за мен, Фермин?

— Разбира се.

Мартин се усмихна тъжно.

— Вие сте добър човек, Фермин.

— Вече за втори път ми казвате това и ми звучи все по-зле.

Писателят извади една от смрадливите си цигари и я запали.

— Не разполагаме с много време. Вчера ме посети Брианс, адвокатът, когото Изабела е наела за моя случай. Допуснах грешката да му кажа какво иска Валс от мен.

— Да пренапишете ония негови буламачи…

— Именно. Помолих го да си мълчи пред Изабела, но го познавам и съм сигурен, че рано или късно ще й каже. Тя пък ще дойде тук — познавам я още по-добре — и ще заплаши Валс, че ще разгласи тайната му по цял свят.

— Не можете ли да я спрете?

— Да се опитваш да спреш Изабела е все едно да се мъчиш да спреш товарен влак: само глупак би се захванал с това.

— Колкото повече ми говорите за нея, толкова повече ми се иска да се запознаем. Падам си по жени с характер…

— Фермин, напомням ви какво ми обещахте.

Фермин сложи ръка на сърцето си и кимна тържествено. Мартин продължи.

— И тъй, когато това се случи, Валс може да направи някоя глупост. Суета, завист и алчност — тези са силите, които го движат. Почувства ли се притиснат в ъгъла, ще направи погрешна стъпка. Не зная точно каква, но съм сигурен, че ще предприеме нещо. Важно е дотогава вече да сте напуснали това място.

— Честно казано, не горя от желание да стоя тук…

— Не ме разбрахте. Налага се да ускорим изпълнението на нашия план.

— Колко да го ускорим?

Мартин го изгледа продължително през завесата от дим, която се издигаше от устните му.

— Трябва да стане довечера.

Фермин се опита да преглътне, но устата му сякаш бе пълна с прах.

— Ама аз все още не зная какъв е планът…

— Отворете си добре ушите.