Карлос Руис Сафон
Затворникът на рая (48)

10

Към полунощ дъждът най-сетне спря. От мансардата на адвоката Барселона изглеждаше неприветлива под схлупеното небе и пълзящите над покривите облаци.

— Имате ли къде да отидете, Фермин? — попита Брианс.

— Имам едно примамливо предложение да започна работа като жиголо и телохранител на една мома, която е малко леконравна, но с добро сърце и такива форми, че ум да ти зайде. Аз обаче не се виждам в ролята на мъжка държанка, та дори и в нозете на Венера от Херес.

— Хич не ми харесва мисълта да живеете на улицата, Фермин. Опасно е. Можете да останете тук докогато пожелаете.

Фермин се огледа наоколо.

— Зная, че това не е хотел „Колон“, но имам сгъваемо легло, не хъркам и, честно казано, бих се радвал на компанията.

— Нямате ли си приятелка?

— Приятелката ми беше дъщеря на един от партньорите учредители на кантората, от която бях уволнен благодарение на Валс и сие.

— Скъпо си плащате за тая история с Мартин. Обет за целомъдрие и бедност…

Брианс се усмихна.

— Дайте ми някоя изгубена кауза и това ми стига, за да съм щастлив.

— Взехте ми думата от устата. Добре, приемам, но само ако ми позволите да помагам и да давам някакъв принос. Мога да чистя, да шетам, да печатам на машина, да готвя, да предлагам съвети, детективски и охранителни услуги. А ако в момент на слабост се видите на зор и трябва да изпуснете парата, сигурен съм, че чрез моята приятелка Росиито ще мога да ви осигуря професионални услуги, от които ще станете нов-новеничък. На млади години човек трябва да внимава да не му се качи в главата някой излишък от семенна течност, че после става по-лошо.

Брианс му протегна ръка.

— Дадено! Нает сте като помощник в кантората „Брианс и Брианс“, защитници на неплатежоспособните.

— Да не се казвам Фермин, ако преди края на тази седмица не съм ви намерил някой клиент от ония, които плащат авансово и в суха пара.

 

 

Ето как Фермин Ромеро де Торес се настани временно в мъничката кантора на адвокат Брианс и като начало се зае да пренарежда, почиства и актуализира всички досиета, папки и текущи дела. Само след няколко дни помещението сякаш бе утроило размерите си благодарение на уменията на Фермин, който го бе подредил и излъскал до блясък. Той прекарваше по-голямата част от деня затворен там, но отделяше час-два за експедиции, от които се връщаше с китки цветя, задигнати от фоайето на театър „Тиволи“, малко кафе, което получаваше в замяна на комплиментите си от една келнерка от заведението на първия етаж, и някои деликатеси от бакалския магазин „Килес“. Последните Фермин записваше на сметката на адвокатската фирма, която бе уволнила Брианс, след като най-напред се представи в бакалницата като новия им разсилен.

— Фермин, тази шунка е приказна, откъде я взехте?

— Опитайте манчегото, че да ви дойде сърце на място.

Сутрин той преглеждаше всички дела на Брианс и преписваше бележките му на чисто. Следобед взимаше телефона и с помощта на указателя се залавяше да търси платежоспособни клиенти. Щом надушеше някаква възможност, затвърждаваше телефонното обаждане с посещение до дома на потенциалния клиент. Проведе общо петдесет такива обаждания до търговски предприятия, професионалисти и частни лица в квартала, десет от които доведоха до визити, а три — до нови клиенти за Брианс.

Първият от тях бе една вдовица, която бе влязла в съдебен спор със застрахователно дружество, отказващо да й плати дължимото след смъртта на съпруга й. Техният довод бе, че спирането на сърцето, което получил вследствие на преяждане със скариди в ресторанта „Сет Портес“, било всъщност случай на самоубийство и не се покривало от застрахователната полица. Вторият клиент бе препаратор на животни, комуто един пенсиониран бикоборец закарал пет стотинкилограмовия бик, с който приключил кариерата си на арената. Когато животното било препарирано, матадорът отказал да плати и да си го прибере. Според него стъклените очи, които му поставил препараторът, му придавали демоничен вид, който го накарал да изскочи от работилницата с викове: „Спаси и помилуй!“ А третият бе шивач от Ронда Сан Педро, на когото един зъболекар без диплома бе извадил пет напълно здрави кътника. Това не бяха съществени случаи, но все пак всички клиенти платиха депозит и подписаха договор.

— Фермин, ще ви назнача на заплата.

— И дума да не става!

Фермин отказваше да приеме каквото и да било възнаграждение за добрата си служба, с изключение на малки заеми сегиз-тогиз, с които в неделните следобеди водеше Росиито на кино, на танци в „Ла Палома“ или в увеселителния парк Тибидабо. Там, в залата с огледалата, веднъж получи от нея любовно ухапване по врата, което го смъдеше цяла седмица. Друг път, възползвайки се от това, че двамата с нея бяха единствените пътници в модела на самолет, който се рееше в кръгове, увиснал на кран между небето и Барселона, Фермин си възвърна изцяло контрола и насладата от своята мъжественост след едно дълго отсъствие от сцената на спонтанната любов.

 

 

Един ден, докато опипваше прелестите на Росиито върху голямото колело в парка, Фермин си помисли, че тези времена, противно на всички очаквания, всъщност бяха добри. И го обзе страх, защото знаеше, че не биха могли да продължат много и че откраднатите трохи мир и щастие щяха да се стопят по-бързо и от младостта, която искреше в очите и плътта на Росиито.