Елиф Шафак
Дворецът на бълхите (60)

Апартамент №6: Надя

— Да направим голямо парти, сестро. Да поканим всички. Дори враговете си — извика Лорета, изплъзвайки се от ръцете на една старица, която плачеше от радост до вратата на клиниката. До нея бе младият й съпруг, когото вече си бе спомнила и който бе положил огромни усилия за нейното лечение. Преди да се качат в колата, която ги очакваше, двамата едновременно се обърнаха и махнаха на обляната в сълзи сестра и на преливащия от щастие персонал на клиниката.

За последен път прегледа нещата в смърдящата чанта с цвят на кехлибар и дръпна ципа. Загаси телевизора. Куклите, които извади, докато изпразваше чантата, сърдито я гледаха от ъгъла, където бяха захвърлени. Всъщност можеше да вземе някой куфар, но и тя не знаеше защо избра тази чанта. Отиваше си. Летаргията бе приключила.

Подобно на буболечките и хората имат екологичен потенциал — граници на търпение. Както и да живеят, в един момент реагират, за да ограничат негативното влияние на околната среда. Така механизмите в тялото работят по-малко или по-различно и благодарение на това метаболизмът им се нагажда според новите условия, на които ще бъдат изложени. В кръговрата на живота състоянието на летаргия може да се появи по всяко време и във всеки стадий, както и да се повтаря многократно. Някои видове буболечки оцеляват през зимния сезон във вид на яйца или ларви. И докато отмине студеното време, забавят или почти спират метаморфозата си. Само че фазата на застой трябва да приключи, преди да е станало много късно. Защото, ако неподходящите условия в околната среда продължат повече от допустимото, биха могли да доведат до необратими промени в метаболизма на буболечките.

За да можем да осмислим нещата, които и без друго знаем, чакаме на всяка цена някакво предзнаменование или пратеник, който да ни даде знак. Ала невинаги пратеникът изглежда така, както бихме желали. В действителност обаче значение има не външният вид на пратеника, а способността ни да дешифрираме посланието му. Докато Надя Онисимовна гледаше хлебарките, нападнали картофените фенери в гардероба, изведнъж й просветна, че състоянието, в което беше ЖенамуНадя, е всъщност една непрекъсната летаргия. Толкова време бе ограничавала житейските си функции, че бе слязла под границата на възможностите си, бе замразила метаморфозата в развитието си. И ако час по-скоро не се измъкнеше от този първичен стадий, щяха да настъпят трайни увреждания в съзнанието й.

Връщаше се в Украйна. Взе със себе си Blatella Germanika, пропълзяла кой знае откъде, за да й донесе посланието, да й припомни, че е нещо различно от разстроеното и печално същество, в което се превърна, от една объркана душа, търсеща различното в еднаквостта; чужденка, която не намери мястото си в този град; измамена съпруга; неумела домакиня, която така и не се справи с ашурето; жертва, малтретирана от пияница, комуто не постигаше дори гроздето на Мъдреца Леон; нещастна до степен да търси утеха в досадните писма на религиозната си леля, която в къкренето на гозбата чуваше гласа на Всевишния; безлична жена, чиито дни се нижеха монотонно и толкова незряща, че се опитваше да освети пътя си с пламъка на картофените фенери… И отвъд всичко това буболечката щеше да й помогне да си спомни, че е човек умен и образован, който обича повече света на буболечките, отколкото този на хората.