Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Bit Palas, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод оттурски
- Алина Караханова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 18гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елиф Шафак. Дворецът на бълхите
ИК „Егмонт България“, София, 2013
Редактор: Петя Дочева
Коректор: Петя Дочева
ISBN: 978-954-27-0939-8
История
- —Добавяне
Апартамент №6: Метин Четин и ЖенамуНадя
— Казах ти да не губиш вяра във Всевишния, Лорета! Ето, че паметта те се възвърна. Трябва да си щастлива, дъще. Заслужаваш да бъдеш щастлива — каза сестрата на младата жена, която научи, че ще бъде изписана.
— Колко странно — усмихна се тя и гримираните й със зелени сенки очи се разшириха още повече. — Преди единственото ми желание бе да си спомня миналото. Сега обаче искам да се отърва от него. Искам да започна нов живот, сестро. Вече няма да ви изоставя.
— Ето, видя ли, Лорета няма да ни изостави — каза ЖенамуНадя на хлебарката, която пъплеше из буркана в ръцете й. — Но ти си една гадна Blatella Germanika[1] и можеш да се махнеш, нали?
Към края на миналия век, в един мъглив ден, насред някаква мръсна улица един учен наблюдавал популацията на хлебарките от вида Германска хлебарка и написал доклад. Почти всички хлебарки били женски и когато д-р Хауърд се натъкнал на тях, тъкмо се канели да напуснат ресторанта, който населявали, и да се преместят на отсрещния тротоар. Преселението продължило около три часа. Когато д-р Хауърд започнал да проучва защо женските хлебарки са се изнесли от ресторанта, не стигнал до задоволително заключение. Доколкото знаел, този ден в ресторанта не се било случило нещо необичайно като пръскане с препарати или основно почистване. Оставала само една причина — огромното им количество. Поради нрава и потребностите си хлебарките не обичат да живеят на тълпи. Изглежда, наистина били страшно много, след като, без да са застрашени от бедствие, женските все пак рискували да напуснат дома си и мъжките екземпляри. Съдейки по факта, че стотици вече били на път, със сигурност още хиляди пъплели в ресторанта.
ЖенамуНадя се вгледа в буркана и сякаш онемя. След като Blatella Germanika ненавиждаха светлината, но през най-светлата част на деня изпълзяваха от дъното на гардероба, където бе скрила картофените фенери, сигурно се бяха преселили отнякъде! И ако наистина беше така, незнайно къде имаше още стотици, а може би и хиляди хлебарки.