Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (94)

Глава XXXIII
Как Пантагрюел се разболя и как беше излекуван

Малко след това добрият Пантагрюел се разболя и почувствува такива остри болки в стомаха, че не можеше ни да пие, ни да яде, а тъй като злото никога не идва само, урината му сякаш завря в мехура и го замъчи така, както едва ли можете да си представите; но неговите лекари го обкръжиха с грижи и благодарение на куп очистителни и разслабителни болките намаляха и той се посъвзе.

Та ви казвам, тази негова урина беше толкова топла, че и до ден-днешен не е изстинала и там, дето е потекла, на различни места се образували така наречените „топли извори“, а именно:

във Франция:

        в Котре, в Лиму, в Дакс,

        в Баларюк, в Нери, в Бурбон-Ланси и другаде;

в Италия:

        в Монте Грото, в Абано, в Сан Пиетро-ди-Падуа,

        в Санта Елена, в Казанова, в Санто Бартоломео;

в Болонското графство:

        в Порета и на много други места.

И аз се чудя, като гледам как побъркани философи и лекари си губят времето и умуват откъде ли аджеба идва топлината на тези води, дали не е от боракса, от сярата, от стипцата или пък от селитрата, и плещят какви ли не глупости, а колко по-хубаво щяха да направят да си почешат задниците вместо езиците и да не си губят времето в спорове за неща, произхождението на които им е неизвестно, когато работата е толкова проста и няма какво повече да мъдруват: гореупоменатите извори са топли, защото произхождат от топлата урина на добрия Пантагрюел.

Аз няма да седна сега да ви разправям как той излекува първоначалната си болест, като нагълта тези леки очистителни:

четири квинтала колофонска скамония,

сто трийсет и осем каруци касия,

единайсет хиляди и деветстотин фунта равен и всякакви други треви и билки.

Но вие трябва да знаете, че по съвета на лекари бе решено да му очистят стомаха от всичко, което причинява болка. За тази цел изготвиха шестнайсет големи медни топки, по-големи от топката върху обелиска на Вергилий в Рим, с вратички на пружини, които се отваряха и затваряха отвътре.

В една от тези топки се вмъкна човек с фенер и с горяща главня и Пантагрюел я глътна като хапче;

а в пет други топки влязоха, нарамили лопати, петима селяни;

в три други топки влязоха, нарамили търнокопи, трима юнаци;

в останалите седем топки влязоха, нарамили кошници, седем кошничари и всички те бяха изгълтани като хапчета.

Когато се озоваха в стомаха му, хората отвориха вратичките и излязоха от клетките си: най-напред човекът с фенера, а после и всички останали; оказа се, че се намират на повече от половин миля в една ужасна пропаст, по-зловонна и по-заразна от Мефита^[1], от блатото Камарини^[2] и от смрадливото Сорбонско езеро, описано от Страбон^[3], така че ако те преди спускането не бяха си взели нещица, укрепващи сърцето, стомаха и делвата с вино (която обикновено наричат куфалница), сигурно щяха да се задушат и измрат от тези ужасни изпарения. Ето с такъв парфюм и благовоние да усмърдят полумаските на нашите кокотки.

Опипвайки и душейки наляво и надясно, пътниците най-после стигнаха до екскрементите и до разлагащата се водниста материя — същинска планина от мръсота и гнусота. Тогава кенефчиите, пък и останалите загребаха с лопатите си и започнаха да пълнят кошниците; когато всичко бе почистено, пътниците се отправиха към топките си. Накрая Пантагрюел се напъна да повърне и мигом ги избълва; това той стори без всякакво усилие — точно както ние се оригваме — и хората весело наизскачаха от клетките си, което ми припомни как някога гърците бяха изскочили от Троянския кон. Та ето по какъв начин Пантагрюел се излекува и се поправи.

Една от тези медни топки вие и днес още можете да видите в Орлеан върху камбанарията на църквата „Кръст господен“.