Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (86)

Глава XXV
Как Панюрж, Карпалим, Евстен и Епистемон, сподвижници на Пантагрюел, унищожиха с хитрост шестстотин и шейсет рицари

Карпалим още не бе изрекъл тези думи, и ето че се зададоха шестстотин и шейсет рицари, полетели с бързите си коне към тях, за да узнаят чий е корабът, който току-що бе хвърлил котва на пристана, и да пленят, ако могат, цялата му команда.

Тогава Пантагрюел каза:

— Приятели, оттеглете се всички на кораба. Ето част от враговете ни, готови да връхлетят върху нас, но аз ще ги смажа като псета, дори и да бяха десетократно повече. Та ви казвам, оттеглете се сега, а после гледайте и се забавлявайте.

На това Панюрж отговори така:

— Сеньор, аз не мисля, че тъй именно трябва да постъпим; напротив, оттеглете се на кораба вие и всички останали, а аз сам ще се справя с тях; но, моля, побързайте, защото време за губене няма. Хайде, тръгвайте!

Обадиха се и други:

— Той е прав, господарю! Оттеглете се вие, а ние ще помогнем на Панюрж и ще ви покажем на какво сме способни.

— Съгласен съм — рече Пантагрюел, — но ако врагът ви притисне, ще дотичам на помощ.

Между това Панюрж измъкна от кораба две дебели въжета, завърза ги около кабестана на палубата, после ги подхвърли на земята, направи с тях два кръга — един по-голям и друг по-малък, вътре в него — и каза на Епистемон:

— Качете се на кораба и когато ви извикам, бързо завържете кабестана на палубата и теглете към вас тези две въжета.

А на Евстен и Карпалим каза така:

— Вие чакайте тук и срещнете открито неприятеля, подчинете се на всички негови заповеди и му дайте да разбере, че се предавате. Но внимавайте да не попаднете във въжените кръгове — стойте по-далеч от тях.

След тези думи той изтича на кораба, грабна сноп слама и буре оръдеен барут, който посипа в гореупоменатите кръгове, и застана наблизо с граната в ръка.

И ето че рицарите долетяха като хала: първите се спуснаха към кораба по хлъзгавия бряг и четирийсет и четири конника, че и повече, се строполиха с конете си на земята. Като видяха това, другите побързаха да изтичат напред, предполагайки, че първите са се натъкнали на съпротива. Но Панюрж им каза:

— Господа, вие, струва ми се, се понатъртихте, прощавайте, ала вина за това ние нямаме, виновна е морската вода, която всякога е леко омаслена. Предоставяме се на волята на победителите.

Двамата му помощници и Епистемон, който стоеше на палубата, повториха същото.

Между това Панюрж се отдалечи от тях и като видя, че всички бяха застанали във въжените кръгове и че приятелите му се оттеглиха, за да сторят път на рицарите, хукнали напред да огледат кораба и всичко в него, внезапно извика на Епистемон:

— Тегли! Тегли!

И тогава Епистемон бързо започна да върти кабестана: двете въжета се оплетоха в краката на конете и ги катурнаха на земята заедно с ездачите, а те измъкнаха сабите си и се опитаха да разрежат въжетата, но Панюрж възпламени барута и всички се озоваха в огъня като души, осъдени на вечни мъки. Никой не оцеля, ни хора, ни коне, с изключение на един само рицар, измъкнал се благодарение на арабския си кон. Но Карпалим го забеляза и се спусна след него с такава бързина и с такава лекота, че го догони, преди още да направи сто крачки, и като скочи върху задницата на коня, улови беглеца отзад и го домъкна на кораба.

Когато се убеди в окончателното поражение на врага, Пантагрюел с облекчение въздъхна и похвали усърдието на своите приятели; после ги накара да си отпочинат, да си хапнат и пийнат в мир и съгласие с пленника, а той, горкият, току поглеждаше уплашено към Пантагрюел и се питаше дали ей сега няма да го нагълта, защото Пантагрюел наистина можеше да го нагълта, и то тъй лесно, както вие гълтате хапче, и в неговата уста бедният дявол нямаше да заеме повече място, отколкото просено зърно в устата на магаре.