Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (85)

Глава XXIV
Писмото, което пратеникът на една парижанка донесе на Пантагрюел, и обяснението на думата, написана на златната халка

Пантагрюел се учуди крайно много, когато прочете адреса, и запитвайки пратеника за името на изпращачката, разпечата писмото; в него нямаше нищо освен празна хартия и златна халка с нешлифован диамант. Тогава той повика Панюрж и му показа писмото.

Панюрж изказа предположение, че може би на хартията има нещо, но че е написано тъй хитроумно, та не всеки да го прочете. И бързо приближи писмото към огъня, за да разбере дали е написано с нишадъров разтвор.

После го потопи във вода, за да разбере дали е написано със сок от млечка.

После го затопли на свещ, за да разбере дали е написано със сок от лук.

После го натри с орехово масло, за да разбере дали е написано с пепелява вода и сок от смокиново дърво.

После го натри с мляко от кърмачка-първескиня с женска рожба, за да разбере дали е написано с жабешка кръв.

После потърка единия му край с пепел от лястовиче гнездо, за да разбере дали е написано със сок от нар.

После потърка с ушна кал другия му край, за да разбере дали е написано с жлъчка от гарван.

После го потопи в оцет, за да разбере дали е написано с мляко от живачник.

После го намаза с прилепова мас, за да разбере дали е написано с китова сперма, наричана още сива амбра.

После бавно го постави в съд с хладка вода и внезапно го изтегли, за да разбере дали е написано със стипца.

И като видя, че всичко бе напразно, повика пратеника и запита:

— Приятелю, дамата, която те изпрати тук, не ти ли даде някаква пръчица? (Панюрж допущаше, че се касае до хитрината, за която говори Авъл Гелий^[1].)

— Не, господарю — отвърна пратеникът.

Тогава Панюрж реши да му отреже косите, за да разбере дали дамата не е написала посланието си върху главата на своя посланик, но видя, че са твърде дълги, и се отказа от намерението си, като си рече, че за такова кратко време те не могат да пораснат толкова.

Накрая Панюрж се обърна към Пантагрюел:

— Господарю, честна дума, и аз не зная какво да мисля, ни какво да ви кажа. За да се уверя написано ли е нещо на този лист, или не, аз прибягнах до няколко способа на тосканинеца месер Франческо ди Нианто, който разглежда основно въпроса за разчитане на тайнописа, възползувах се от онова, което пише по този повод Заратустра в Peri Grammato acriton^[2] и Калрурний Бас в De Literis illegibilibus^[3], ала не намерих нищо и смятам, че разковничето е в халката. Да погледнем и там!

И те разгледаха халката и на вътрешната й страна видяха написано на еврейски:

ЛАМА САВАХТАНИ

Тогава повикаха Епистемон и го запитаха какво ще рече това.

Епистемон им отвърна, че тези думи са еврейски и че означават: „Защо ме остави?“

— Работата ми е ясна — забеляза живо Панюрж. — Виждате ли този диамант? Той е фалшив. И ето обяснението на това, което дамата иска да каже:

„Кажи, неверни приятелю, защо ме остави?“ Пантагрюел веднага си обясни всичко и си спомни, че на тръгване дори не се сбогува с дамата и това го натъжи дотолкова, че бе готов тозчас да се върне в Париж, за да се помири с нея.

Но Епистемон му припомни раздялата на Еней с Дидона, както и думите на Хераклит Тарентски, който казва, че когато корабът стои на котва, а работата бърза, не чака, по-добре е да прережеш въжето, отколкото да си губиш времето да го отвързваш, та затова сега Пантагрюел трябва да се прости с всички тези мисли и да побърза към родния град, застрашен от смъртна опасност.

И наистина, само след около час духна северозападен вятър, корабът, надул всички платна, излезе в открито море и няколко дни по-късно, минавайки през Порто Санто и Мадейра, те се озоваха на Канарските острови.

Напущайки островите, минаха край Капо Бланко, Сенегал, Зелени нос, Гамбри, Сагреса, Мели и нос Добра Надежда и се установиха в царството Мелинда.

Напущайки Мелинда, те опънаха платната, духани този път от северняка, подминаха Меден, Ути, Удем, Геласим, Острова на феите и малко след кралството Ахория пристигнаха в пристанището Утопия, на около три мили от столицата на амавротите.

Когато си поотдъхнаха на сушата, Пантагрюел каза:

— Приятели, градът не е далеч оттук; но преди да тръгнем натам, добре е да поразмислим какво ще правим по-нататък, та да не заприличаме на атиняните, които първо действували, а после умували. Готови ли сте да отидете на живот и смърт с мен?

— Да, сеньор — викнаха в един глас всички, — разчитайте на нас както на самия себе си!

— Добре — рече Пантагрюел, — в такъв случай има само едно още, което ме смущава и тревожи — това е, че не зная ни разположението, ни числеността на неприятелските части, обсадили града. Ако знаех това, щях да действувам с по-голяма сигурност. Затова нека заедно помислим как да го узнаем.

На тези думи всички в един глас отвърнаха:

— Изпратете нас да разузнаем, а сам почакайте тук. И ние ще ви донесем точни сведения още днеска.

— Аз — захвана Панюрж пръв — възнамерявам да проникна във вражеския лагер, като подмамя часови и караули и даже погуляя и се посбутам с тях, без да ме познаят; задължавам се да огледам оръдията и палатките на всички военачалници и да поговоря с войниците, без да ме разкрият. С мен и дяволът не излиза на глава, за щото съм потомък на Зопир^[4].

— Аз — рече Епистемон — зная всички примамки и всички подвизи на безстрашните пълководци и герои от ония времена, както и хитрините и тънкостите на военното изкуство. Ще отида при враговете и ако даже бъда разкрит и разобличен, ще се отскубна от тях и преди това ще им разкажа за вас каквото си искам, като ги накарам да ми вярват, защото съм потомък на Синон^[5].

— Аз — каза Евстен — ще пропълзя през окопите напук на караули и часови, ще изпотроша ръцете и краката им и ще мина по търбусите им, макар и да са силни като дявола, защото съм потомък на Херкулес.

— А аз — каза Карпалим — ще проникна там, дето само птицата долита. Моето тяло е тъй гъвкаво, че те няма да успеят и да се огледат, когато прелазя окопите и обиколя целия им лагер; и не ме плаши ни копие, ни стрела, ни кон, пък бил той хвърковатият Пегас на Персей или даже вихрогонът на Паколе^[6] — толкова съм сигурен, че ще се отскубна от тях цял и невредим. Ще прекося поля и жита, без да се огъне клас под нозете ми, защото съм потомък на амазонката Камила^[7].