Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (81)

Глава XX
Как Таумаст възхвалява способностите и учеността на Панюрж

След всичко това Таумаст стана и снемайки шапчицата си, тихичко поблагодари на Панюрж, а после обърна глава и високо заговори към присъствуващите:

— Господа, сега мога да припомня евангелските думи: Et ecce plus quam Solomon^[1]. Вие имате пред себе си безценно съкровище: това е монсеньор Пантагрюел, чиято слава ме накара да дойда тук от най-затънтения край на Англия, за да побеседвам с него по някои неразрешими за мен въпроси на магиите, алхимията, кабалата, геометрията и астрологията, а така също и на философията.

Но днес аз съм недоволен от тази слава, показала се скъперница към него, тъй като тя не разкрива пред света и хилядна частица от онова, което е в действителност.

Вие видяхте как неговият ученик, уповавайки се сам на себе си, ме задоволи и ми каза повече, отколкото изисквах; освен това той ми посочи и в същото време разреши други неясни точки от неоценимо значение за науката. С всичко това аз искам да ви уверя, че той ми показа извора и ми разкри бездната на енциклопедическите познания, за които смятах, че никой на света няма и най-елементарна представа: имам предвид нашия диспут посредством знаци, при който никой от двама ни не обели думица. И за да не кажат хората, че това е една подигравка, аз възнамерявам да изложа в писмена форма нашите разговори и решения, а после и да ги напечатам, та всеки подобно на мен да извлече от тях поука; а сега вие сами можете да съдите как би се изказал учителят, щом ученикът ни смая с познанията си, тъй като non est discipulus super magistrum^[2].

И така, слава на господа бога, а на вас покорно благодаря за честта, която ми оказахте по време на този диспут; и нека бог, придобивникът на неизречима светлина, дарителят на живот вечен, бъде с вас!

С подобни изрази и Пантагрюел на свой ред изказа благодарността си на всички присъствуващи, а когато се накани да си тръгне, отведе Таумаст на обяд у дома си и, повярвайте ми, така се изпонапиха, че стана нужда да си разкопчеят копчетата на корема (тогава хората си слагаха копчета на корема, както в наши дни — на врата) и един друг не можеха да се познаят.

Света Богородице, какво ядене, какво пиене и какво викане бе!

— Наливай!

— Давай!

— Паже, наливай!

— Наливай, дявол го взел, наливай!

И не се намери един, който да не изпие своите двайсет и пет-трийсет модии, и знаете ли защо? Sicut terra sine aqua^[3], защото беше жега, а отгоре на това бяха и жадни.

Колкото до въпросите, поставени от Таумаст, и значението на знаците, употребявани по време на диспута, аз ще ви ги изложа според техните собствени думи, но дочух, че Таумаст написал голяма книга, издадена в Лондон, в която обяснявал всичко, без да пропусне и най-малката подробност. Ето защо засега се въздържам.