Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (74)

Глава XIII
Как Пантагрюел разреши спора между двамата сеньори

Тогава Пантагрюел стана, събра всички председатели, съветници и учени и им каза:

— И тъй, господа, вие чухте доводите на тъжителите vive vocis oraculo^[1]. Какво ще кажете на това?

А те му отговориха така:

— Че ги чухме, вярно е, чухме ги, но дявол го взел, нищо не разбрахме. Ето защо ви молим una voce^[2] и настояваме, за бога, да произнесете присъда, каквато намерите за добра, и ex nunc prout ex tunc^[3] ние единодушно ще я приемем и потвърдим.

— Добре, господа — рече Пантагрюел, — ще изпълня желанието ви; но лично аз не намирам работата за толкова сложна, колкото ви изглежда. Вашият параграф Caton, законите Frater, Gallus, Quinque pedum, Vinum, Si Dominus, Mater, Mulier bona, Si quis, Pomponius, Fundi, Emptor, Pretor, Venditor^[4] и редица още други са според мен къде-къде по-трудни.

След тези думи Пантагрюел обиколи веднъж-дваж залата, потънал в дълбок размисъл, за което можеше да се съди по това, че от време на време пръхтеше като магаре, когато му подръпват поводите изкъсо, питайки се като как да задоволи и двете страни, без да се поддава на пристрастията си, нито на чуждото влияние; после седна на мястото си и произнесе следната присъда:

— След като взе под внимание и проучи всестранно спора между сеньорите Лижезадников и Смуквинцев, Съдът постановява: Отчитайки лекото трептене на прилепа, решително отклоняващ се от лятното слънцестоене, за да лицеприятствува ветрове и мъгли, претърпели шах и мат поради злото вмешателство на боящите се от светлината нощни птици, обитаващи римския климат, и на маймуна на кон, опънала арбалет, съдът признава, че ищецът е имал пълно право да изкалафати кораба, който прислужничката е карала с един крак обут и с друг бос, като му придавала по своя воля твърдост и устойчивост с толкова ала-бала, колкото косми има върху осемнайсет крави и още толкова за майстора на хитроумното усукване. Освен това Съдът не намира достатъчно основания да формулира срещу него обвинение, което сам той е навлякъл върху себе си, като, представете си, се накакал в гащите си, защото не успял да отиде по нужда като хората, тъй като такова било решението на чифт ръкавици, напарфюмирани с дим на свещица от орехово масло, каквито употребяват в неговия край Мирбале, пущайки въжето с помощта на бронзови топки, и ето защо конярите смесваха по съмнителен начин своите зеленчуци, които измиваха в Лоара, оседлали качулати птици със соколови звънчета, обшити с унгарски шевици, и които неговият шурей носеше по най-достолепен начин в съседна кошничка, украсена с бродерия във вид на три богато надиплени нашивки, към ъгловото свърталище на крадците, дето стрелят в картонения червеобразен папагал.

Що се отнася до обвинението, отправено към ответника, че бил кърпач на обуща, че си похапвал сиренце, а така също, че насмолявал мумии, от колеблива гледна точка то е неправдоподобно, както това убедително доказа упоменатият ответник, на основание на което Съдът осъжда ищеца на три пълни чаши кисело мляко, подквасено, заквасено и отквасено, както изисква местният обичай, и които чаши той се задължава да заплати на упоменатия ответник към средата на август през месец май.

Упоменатият ответник се задължава да достави за запълване на гръкляновите хендеци сено и кълчища, смесени със стриди, прекарани през решето на колелца.

И тъй, бъдете и занапред приятели, без заплащане на съдебни разноски — и с това съдебното заседание се закрива.

След обявяване на присъдата ищецът и ответникът се разделиха, удовлетворени напълно от решението, а това бе нещо невиждано и нечувано, защото от времето на потопа не беше се случвало и още тринайсет юбилейни години^[5] няма да се случи двете противни страни по едно съдебно дело да бъдат еднакво доволни от окончателната присъда.

Колкото до присъствуващите съветници и доктори, те цели три часа стояха примрели от екстаз и с отворени уста, при което много ясно се виждаше, че никой от тях няма език, защото го бяха глътнали от вълнение пред свръхчовешката мъдрост на Пантагрюел, намерила прекрасен израз в разрешаването на това трудно и деликатно дело; и те още щяха да стоят така, загубили от възхита ума и дума, ако не бе донесен голям съд с оцет и розова вода, които им подействуваха така, че, слава богу, най-после се опомниха и дойдоха на себе си.