Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (73)

Глава XII
Как сеньор Смуквинцев се защищаваше в присъствието на Пантагрюел

Тогава сеньор Смуквинцев започна така: — Господарю и господа, ако в една категорична присъда човешката несправедливост можеше да се види тъй лесно, както мухата в млякото, светът (четири бика!) нямаше да бъде толкова огризан от плъхове, колкото е в наше време, и на земята щеше да има много уши, подло огризани от тях; защото, каквото и да разправя противната страна за формата и съдържанието на factum’а, хитростта, господа, хитростта, измамата и подлостта се спотайват под саксията с рози!

Длъжен ли съм аз, когато си сърбам чорбицата по костуема цена и не мисля, ни говоря нещо лошо, да търпя да ми надуват главата с песни и танци, а отгоре на всичко и да ми казват:

Който пие вино без чорба и хляб,

остава труп, за всичко глух и сляп,

О, пресвета ми Богородице, колко сме ги виждали ние, и то пълководци знаменити и именити да подават насред бойното поле нафора от благословения хляб, та по-благопристойно да играят с дамички на „двугърбо животно“, да свирят на лютня, да свирят със задника си и да правят всякакви други волни и неволни движения.

Но сега хората са полудели с това лейстерско сукно — не се знае кой яде и пие и кой плаща, кой граби пет, четири и две, и ако съдът не постави ред в тази работа, ще има да му тракат зъбите и тази година като миналата, че и повече, или ще я кара през просото.

Ако някой нещастник отиде в парилнята и си муцуната с фъшкии натрие или си смаже калеврите за зимата, а полицаите или пазачите получат отвара от клизмата или изпражненията от съда, поставен под музикалния им инструмент, трябва ли затова да ощърбяваме сребърните монети и да обгаряме дървените?

Човек предполага, а господ разполага и когато слънцето залезе, всяка животинка е под стряха. Аз не искам да говоря напразно, готов съм да потвърдя всичко дума по дума и да се позова на хора всеизвестни и всепризнати.

В трийсет и шестата година аз си купих немски жребец като хала, висок и строен, с хубава гранатеночервена козина, както ме уверяваха бижутерите, но, така или иначе, нотариусът не пропусна да си постави своето et cetera^[1].

Аз съм човек неук, не умея да хващам със зъби луната, но в гърнето с маслото, дето запечатаха инструментите на Вулкан, се носеше слух, че говеждата пастърмица карала човек да намира винцето и без свещица, пък било то скрито в чувала под въглищата, увито и вързано в наколенник и оглавник, та хубаво да се изпече месцето, тоест овнешката главица. То така казва и поговорката де:

В гората изгоряла той вижда черни врани,

щом своята любима на среща я не кани.

Във връзка с този въпрос аз се обърнах към господа учените и те в отговор решиха по frisesomorum^[2], че най-добре е лете да се коси в мазе, пълно с хартии, мастило, пера, ножчета от Лион на Рона и с други подобни неща, зер впрегнат кон помирише ли чесън, тозчас ръжда му черния дроб разяжда и тогава не остава друго, освен да му стовариш един по врата, та да не ти дреме следобед. Ето защо солта е толкова скъпа.

Господа, не мислете, че упоменатата прислужница е глътнала шпатулата, за да увеличи с нея зестрата си, както твърди съдебният пристав, и че наденичката отишла в лихварските торби, а за оня, който иска да се запази от канибали, няма нищо по-добро от това да вземе връзка лук, триста репички, парченце телешко було и злато, но не какво да е, а от най-чиста проба, каквото се намира само у алхимиците, и всичко това да го смеси, размеси, премеси и омеси, а после да натрие с него канибалските калеври, чепици и терлици и в миша дупка да ги скрие, но очите си в туй време на четири да отваря.

А ако не ви потръгне на зара, търкулнете дамичката в кревата, поопипайте я тук-там, тралала-ла-лам, и пийте от червения балсам, depiscando grenoillibus^[3] с хубави котурнообразни ботуши; това е за малките жълти патенца, изскочили току-що изпод топлото крило и които с наслада играят на фук, докато желязото се кове и восъкът се топи за любителите на бира.

Че паметта на въпросните четири бика е малко къса-къса е, спор по това няма; що се отнася до гамата обаче, те толкова много желаеха да я научат, че не се уплашиха ни от кормораните, ни от савойските патици, а моите хрисими земляци възлагаха на тях големи надежди, като си думаха: „От тези деца ще излязат големи математици — и те ще бъдат за нас юридически справочник.“ Ние на всяка цена трябва да уловим вълка, като си издигнем огради над ветрената мелница, за която говори противната страна. Но на дявола това се зловиди и бутна немците отзад, а тях и тарторът на дяволите не може да надпие: Her, tringue, tringue!^[4] и още по едно, че още по едно, тъй като няма никакво основание да се твърди, че на Малкия мост в Париж се продават кокошки, пък били те и качулати като папуняци, освен ако не пожертвуват черните си новопроизведени брадавици с главни и малки букви — а мен да питате, все ми е едно, стига само под подвързията да не се завъдят червеи.

Да предположим даже, че докато съвокупляват уличните кучета, маймунките разтръбят запор, преди още нотариусът да е връчил с помощта на кабалистичното изкуство съобщението си, от това не следва (да прощават почтените съдии), че шест уврата просторна ливада се равняват на три бурета най-хубаво мастило, без да плюят в легена, вземайки под внимание, че по погребението на крал Карл на пазара продаваха колкото искате вълна, и то по две и половина точки за руно, честна дума ви казвам.

Случвало ми се е да наблюдавам в хубавите песни такъв обичай — когато тръгват на лов за птици, бръснат с метлата веднъж-дваж комина на огнището и обявявайки своята кандидатура, излизат от кожите си, че и в задника си духат, ако много се е загрял, и… прескочикобила.

Прочетоха писмото те двукратно

и кравите му върнаха обратно.

Такава присъда бе произнесена и в Сен-Мартен в хиляда петстотин и седемнайсетата година по делото на един обесник от Лужфужруз, върху което считам за свой дълг да обърна вниманието на господа съдиите.

Аз съвсем не искам да кажа, че не могат на законно основание и в името на Справедливостта да бъдат лишени от имуществата им ония, които пият от благословената вода, както отнеха алебардата на тъкача, та сега с нея боцкат непокорните, дето има една дума: каквото повикало, таквоз се отзовало.

Tunc, господа, quid juris pro minoribus?^[5] Защото според обичайното тълкуване на салическия закон, който пръв строши рогата на кравата, който се секне, когато другите пеят или пият — все едно, длъжен е по време на молитвата към света Богородица да поскрие срамотите си с мъха, събран, докато другите са подсмърчали на среднощната служба, та да си кърка после бялото анжуйско винце, онуй, дето удря в нозете и хваща за гушата, както се хващат бретонците, когато се бият.

С това аз приключвам и моля да ми се заплатят съдебните разноски, както и обезщетение за щети и загуби.

Когато сеньор Смуквинцев млъкна, Пантагрюел се обърна към Лижезадников и го запита:

— Приятелю мой, имате ли някакви възражения?

А той му отвърна така:

— Не, господарю, аз ви казах самата истина и, за бога, нека сложим край на нашия спор, зер и двамата множко се поохарчихме около него.