Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (63)

Глава II
Как се роди престрашният Пантагрюел

Когато Гаргантюа бе на петстотин двайсет и четири години, жена му Бадбек^[1], дъщеря на краля на амавротите^[2], населяващи Утопия, му роди син. Бадбек почина при раждането, тъй като отрочето се оказа необикновено голямо и тежко и не можеше да се появи на бял свят, без да задуши майка си.

Но за да си изясните напълно причините и основанията да се даде на новороденото такова именно, а не друго име, обърнете внимание на това, че през тази година цяла Африка изгаряла от незапомнена суша: цели трийсет и шест месеца, три седмици, четири дни, тринайсет часа, че и малко повече не паднала капка дъжд, а слънцето прежуряло така немилостиво, че изсушило цялата земя; даже по времето на пророк Илия не била запомнена такава жега, тъй като по цялата земя не останало ни едно дръвче с макар един-едничък листец или цветче. Тревата пожълтяла, реките пресъхнали, изворите секнали; нещастните риби, загубили естествената си стихия, се тръшкали из пясъците и жалостиво викали; прежаднели птици падали в изнемога на земята; вълци, лисици, елени, глигани, кошути, зайци, невестулки, белки, борсуци и други животни се валяли мъртви със зинали зурли из полята. А колкото до хората, теглото им било неописуемо. Те бродели с изплезени езици като хрътки след шестчасов лов; мнозина от тях се хвърляли в кладенци, други, търсейки сянка, лягали под корема на някоя крава — Омир нарича такива хора алибанти^[3]. Земята наоколо се превърнала в пустиня. Жалост в сърцето извиквали отчаяните усилия на хората да се спасят от тази убийствена жажда. Не било лесно да се опази светената вода в църквите, но съветът на господа кардиналите и светият отец взели такива мерки, че никой не смеел да отпие повече от глътка. В църквата по всяко време се виждали хора, измъчвани от жажда, да се трупат около разносвача на вода и да разтварят пресъхналите си устни с надежда да получат като злия богаташ от притчата за Лазар спасителната капчица вода. О, как блажен бил тогава оня, който притежавал хладна изба, доволно запасена с вода!

Някакъв философ, разглеждайки въпроса защо морската вода е солена, разказва, че когато Феб предоставил на сина си Фаетон да управлява светозарната му колесница, неопитният Фаетон, вместо да следва еклиптичната линия между двата тропика на слънчевата сфера, се отклонил от пътя си и толкова много се приближил до земята, че изсушил всички области под себе си и изгорил голяма част от небето, точно оная, наричана от философите via lactea^[4], а от неуките — пътят на свети Иаков, макар най-прославени поети да твърдят, че на това именно място потекло млякото на Юнона, когато кърмела Херкулес.

С една дума, земята била толкова нагорещена от страшния пек, че пот на едри капки рукнал от нея и образувал морето, което е солено, защото всяка пот е солена. Вие лесно ще се убедите в това, като близнете собствената си пот или потта на венериците, когато ги бутнат в парилниците — разлика няма.

Нещо подобно се случило и тази година, за която става дума: един петък, когато, преизпълнени от благоговение, всички участвували в тържествената процесия с множество литании и псалми и молели всемогъщия бог да простре милосърдната си десница над това ужасно бедствие, изведнъж всички съвсем ясно видели как от земята изтичат едри капки влага, както у човека, когато се поти. Възрадвала се душата на бедния народ, повярвал, че това ще го облекчи, защото някои го уверявали, че няма да дочака дъжд, тъй като във въздуха не останала капчица влага и че така земята посвоему набавя този недоимък. Учените казвали, че това е дъждът на Антиподите. За такъв дъжд споменува и Сенека в книга четвърта на Questionum naturalium^[5], когато говори за произхода и извора на река Нил. Но, така или иначе, хората останали излъгани, защото, щом свършила процесията и те понечили да се напият от тази роса, оказало се, че тя е истинска саламура, по-неприятна и по-солена от морската вода.

И тъй като Пантагрюел се родил в този именно ден, Гаргантюа му дал такова име (ПАНТА на гръцки значи „всичко“, а ГРЮЕЛ на мавритански — „жаден“). И това трябвало да се разбира така: първо, че в деня на рождението му цялата земя изпитвала жажда и, второ, че бащата в пророческо озарение предвидил деня, когато неговият син ще стане владика на жадните, което в същия миг било потвърдено и чрез друго едно, още по-явно знамение: когато жена му започнала да ражда и бабувачките чакали край нея да поемат отрока, от утробата й най-напред се задали шейсет и осем мулетари, всеки от които водел за юлара муле, натоварено със сол, после се появили девет едногърби камили, натоварени със свински бутове и пушени говежди езици, след тях — седем двугърби камили с кошове с малки змиорки и най-после двайсет и пет коли, пълни с праз, чесън и лук. Този нескончаем обоз изплашил много старите жени, но някои от тях бързо се опомнили и си казали:

— Ех, че вкусни неща за хапване! До днес си пиехме по сиромашки, отсега нататък ще я караме по господарски. Добро знамение е това, такава храна трябва да се полива с винце!

А докато те си бъбрили така, ето че излязъл на бял свят и сам Пантагрюел, космат като мечка, и виждайки го такъв, една от бабувачките изрекла тези думи:

— Роди се космат, знак, че чудеса ще стори и ако остане жив, дълго ще живее!