Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD(2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe(2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. —Добавяне

Глава IV
Как Гаргамела, бременна с Гаргантюа, яде до пресита говежди чревца

Ето при какви обстоятелства и по какъв начин роди Гаргамела и ако не ми вярвате, дано и вашето черво да изскочи!

Нейното изскочи на трети февруари след обяд, защото беше яла без мяра годбийо. Годбийо са тлъсти чревца от коаро. Коаро са говеда, които угояват с кърма и на гимо. А гимо са ливади, които се косят два пъти в годината. От тези охранени говеда заклаха триста шейсет и седем хиляди и четиринайсет глави с намерение по заговезни да ги осолят, та напролет да има достатъчно месце я всякога преди обяд на мезе да сядат, а после наливай и пий, колкото душа ти иска.

Чревца, сами разбирате, имаше в изобилие и бяха толкова вкусни, че всички си облизваха пръстите. Но каква беда — чревцата, както знаете, не траят дълго и за да не се развалят (боже пази), решиха всичко наведнъж да изядат, та нищо да не отиде нахалост.

За тази цел те позваха от селата Сине, Сьойи, Ларош-Клермо и Вогодри мало и голямо, без да забравят и хората от Кудре-Мониансие и от Ведския брод, а и други съседи, все отбор юнаци, славни пиячи и фустогонци безподобни.

Добрякът Грангузие се топеше от радост и с висок глас нареждаше да нагостят богато позваните. Но на жена си рече да не се лакоми, зер скоро дете ще добива, а чревцата са тежка, неподходяща за нея храна.

— Черво без лайна не бива — пошушна й той.

Но Гаргамела, види се, не мислеше така, та нагълта цели шестнайсет кадуса, две бъчонки и шест гърнета чревца. О! Как ли е закипяла тази каша в нея!

След обяд всички се отправиха към Солсе и там, на меката трева, под звуците на нежни флейти и скокливи гайди, играха и се веселиха така, че бе истинска наслада човек да ги гледа.