Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (58)

Глава LVI
Как бяха облечени монасите и монахините в Телемската обител

На първо време след основаването на обителта жените се обличаха според вкуса и желанията си. Впоследствие обаче те, по своя воля и предпочитания, въведоха следната реформа: започнаха да носят яркочервени или розови чорапи, които стигаха точно три пръста над коляното и завършваха с хубави бродерии и нашивки. Жартиерите имаха цвета на дрехата им и обхващаха коляното отгоре и отдолу. Обувките, сандалетите и пантофите се правеха от алено, червено или виолетово кадифе, а отворите им бяха обшити с ресни.

Върху ризата надяваха красив корсаж от копринен камлот и кринолин от бяла, червена, възжълто-червена, сива и друга тафта, а после обличаха пола от сребриста тафта, бродирана със златни нишки и с изшивани с игла мотиви, или пък, според времето и желанието им, от атлаз, дамаска, кадифе — оранжево, жълто, зелено, възсиво, синьо, светложълто, червено, бяло, а по празниците — пола от златен или сребърен брокат и от други скъпи тъкани, украсени със златни нашивки.

Плащовете се правеха, според сезона, от златиста тъкан със сребърни нашивки, от червен атлаз, украсен със златни ширити, от бяла, синя, черна или възжълто-червена тафта, от копринена саржа, от копринен камлот, от кадифе, от златна и сребърна тъкан, от златист брокат или от кадифе и атлаз, с красиви златни мотиви по тях.

Лете вместо плащове носеха прелестни къси пелеринки от гореупоменатите материи или мавритански наметала от виолетово кадифе със сребърни галони, златни нашивки и златни панделки, обшити с малки индийски перли. И към всичко това неизменния сноп от красиви пера на главата в цвета на маншетите и богато украсен със златни титерици.

Зиме — мантии от тафта в гореизброените цветове, подплатени с кожа от рис, черен цибет, калабрийска куница, самур и с други скъпи кожи.

Броеници, пръстени, верижки, огърлици, всичко бе от най-фини скъпоценни камъни — карбункули, рубини, розови рубини, брилянти, сапфири, изумруди, тюркоази, гранати и ахати в невиждани по красотата си съчетания.

Шапките се сменяха според годишните времена: зиме — френски, пролет — испански, лете — тоскански, а в неделя и в празнични дни предпочитаха френските, защото ги намираха за по-прости и следователно в съгласие с изискванията за дамското благоприличие и скромност.

Мъжете си имаха своя мода: чорапи — вълнени или памучни, тъмночервени, розови, бели, черни. Панталони — кадифени, в такива или приблизително такива цветове, бродирани и скроени по вкус. Куртки — от златен или сребърен брокат, кадифе, атлаз, свила, тафта, всякога в същите тонове и изрядно скроени, бродирани и подшити. Шнурове — копринени и в съответни цветове, пафти — златни, украсени с емайл, жилетки и кафтани — от златен брокат, златна тъкан, сребърен брокат или от кадифе, обшито със злато по вкус, мантии — разкошни като дамските, пояси — от коприна, в цвета на куртките. И у всекиго на хълбока сабя със златна дръжка, в ножница от кадифе с цвета на панталоните. Такива бяха и кинжалите. Шапките — от черно кадифе и украсени с множество златни копчета, пискюли и изящни бели пера, по които блестяха златни титерици, рубини и изумруди.

Ала което бе по-важно, между мъже и жени цареше такова съгласие, че и едните, и другите се обличаха в дрехи от един и същ плат и от един и същ цвят, а за да не стане грешка, неколцина младежи бяха задължени всяка сутрин да оповестяват на господата в каква премяна желаят дамите да се появят този ден пред тях, тъй като всичко се вършеше по волята на дамите.

Но не мислете, че мъже и жени си губеха времето сами да шият тези тъй красиви златоткани одежди и тези тъй богати накити — шивачите всяка сутрин ги поднасяха от готови по-готови, а камериерките бяха толкова опитни, че в миг обличаха дамите от глава до крака. А за да не почувствуват телемитите никога недоимък, било в дрехи или в накити, близо до Телемската гора имаше огромно здание, дълго половин миля, светло и просторно, в което живееха бижутери, шлифовачи на скъпоценни камъни, бродирачи, шивачи, тъкачи, предачи на свила, продавачи на платове, на мебели и всеки с любов работеше за телемските монаси и монахини. Материали и тъкани им доставяше сеньор Навзиклет^[1], който от Бисерните и Канибалските острови^[2] всяка година отправяше за манастира седем кораба, натоварени със златни кюлчета, сурова коприна, бисери и драгоценни камъни.

Ако с време някои от тези камъни изгубеха блясъка си, те го придобиваха отново, като ги хвърляха да ги покълват петлите, на които този способ действува както очистителното на соколите.